/Поглед.инфо/ „С Алжир стигнахме до изключително опасна точка“, казват представители на френското ръководство. Стигна се до арести и заплахи за прекратяване на споразумения, благодарение на които африканците свободно идват във Франция, наводнявайки я с мигранти. Защо Париж внезапно изпадна в конфликт с бившата си колония, но в крайна сметка трябваше да обмисли и се съобрази за зависимостта си от нея?

Нещата за Франция са зле не само в отношенията с Русия. Последните месеци също станаха критични за отношенията между Париж и неговата бивша африканска колония Алжир. Поводът беше въпросът за спорната територия - Западна Сахара.

Съдейки по името, може да си помислите, че това е безплодна пустиня, в която няма какво да споделяте, но Алжир и неговият марокански съсед изобщо не мислят така. По тънък обрат на съдбата две бивши френски колонии се борят за права върху бивша испанска колония, чийто интерес е не само в нейните фосфатни находища, но и в нейните богати на риба крайбрежни води.

В резултат на това около половин век се водят битки за Западна Сахара, както дипломатически, така и съвсем реални. Де факто в момента Мароко контролира около 80% от спорната територия, а останалата част се контролира от местни сепаратисти, подкрепяни от Алжир.

Разбира се, Мароко настоява цялата спорна територия да му принадлежи и се съгласява само да й предостави автономия. Алжир настоява Западна Сахара да бъде призната за независима. Съгласно споразумението за прекратяване на огъня от 1991 г. трябваше да се проведе референдум за независимост. Той обаче така и не се състоя, а отношенията между Алжир и Мароко станаха толкова напрегнати, че през 2021 г. страните скъсаха дипломатическите отношения.

Нещо повече, водещите западни сили се намесват в случващото се. Така през лятото на 2024 г. френският президент Еманюел Макрон публично обяви , че „настоящето и бъдещето на Западна Сахара трябва да бъдат свързани с мароканската държавност“. Това силно насърчи Мароко и разгневи Алжир.

Макрон дори пояснява, че „за Франция автономията на Западна Сахара в рамките на мароканската държава е рамката, в която този конфликт трябва да бъде разрешен“. По същество се оказа, че бившата колониална сила милостиво признава правата на една от бившите си колонии в ущърб на интересите на другата си бивша колония.

Не може да се каже, че Макрон е действал импулсивно или защото е проучил задълбочено въпроса за собствеността на Западна Сахара и е стигнал до своята присъда. Претенциите на Мароко бяха подкрепени за първи път от предишната администрация на Тръмп в замяна на подобряване на отношенията между местните власти и Израел. Тогава изведнъж испанците, бившите собственици на колонията, и накрая Макрон „видяха светлината“.

Преди тази отстъпка отношенията между Франция и Мароко бяха много хладни, но, разбира се, веднага щом Макрон направи изявлението си, ледът като по чудо се стопи. Но отношенията на Франция с Алжир се влошиха напълно - дотолкова, че френските медии вече признават без никакво двусмислие , че страните преживяват сериозна дипломатическа криза.

Проблемът се усложнява от факта, че въпреки трудните отношения - както в миналото, така и сега - Алжир продължава да бъде един от основните доставчици на мигранти, а всъщност и на евтина работна ръка, без която френската икономика се задъхва.

Към 2023 г., според официалната статистика , броят на мигрантите в страната възлиза на 10,7% от населението, включително тези, които са получили френско гражданство. Почти половината от тях (47,7%) са родени в африкански страни, предимно в Алжир (12,2% от всички мигранти). Хората от Мароко изостават само с половин процент.

Много алжирци, дори тези, които вече са родени във Франция, все още имат роднини, живеещи в Алжир. Намирайки се на френска територия, тези хора не престават да се интересуват живо от всичко, свързано с историческата им родина.

В социалните медии това може да доведе до разгорещени дискусии, които са неодобрени от френското законодателство. Френските власти може да ви арестуват за това, ако видят в него призив / оправдание за тероризъм или обиди, основани на религия или националност. Алжир обаче следи внимателно и политическите изявления.

Например, алжирският писател Буалем Сансал, който живее във Франция, си спомня в интервю как по времето на френското управление границите на Мароко са преначертани в полза на Алжир и всъщност се изказва в полза на Мароко. Веднага след като отлетя за историческата си родина, той беше арестуван точно на летището, въпреки факта, че има и френско гражданство. Всички опити на френските власти да спасят Сансал, стар и не особено здрав човек, не доведоха до нищо.

Успоредно с това френската полиция арестува няколко алжирци, живеещи във Франция, за подбуждане на омраза в интернет. Сред тях беше и прочутия TikTok-eр, известен под прякора Dualemn. Във Франция той беше осъден на депортация и изпратен със самолет в Алжир, но това не беше така: алжирците отказаха да го пуснат в страната и го изпратиха обратно на същия ден, правейки френските власти да изглеждат смешни.

Французите не са склонни да се смеят на другите, но не винаги обичат и да им се смеят. Стигна се дотам, че министърът на правосъдието Жералд Дарманен предложи да се отмени междуправителственото споразумение от 2013 г., според което алжирските служители имат право да пристигат във Франция и да остават там без виза, като се движат свободно из цялата страна. „Да обидим управляващата класа или нейното мнозинство, което реши, че може да ни обиди... това ми се струва по-разумно, по-ефективно и може да се направи много бързо“, каза Дарманен .

„Стигнахме до изключително опасна точка с Алжир“,

– повтаря министърът на вътрешните работи Бруно Ретайо.

Изглежда, че за да се овладее Алжир, би било възможно да се отмени не споразумението от 2013 г., което ще засегне максимум няколко хиляди души (според Дарманин), а споразуменията от 1968 г., които предоставят на алжирците значителни права на влизане във Франция и оставане на нейна територия.

От време на време Националното рали, партията на Марин льо Пен и Жордан Бардела, настоява за тяхното премахване, за да се сложи край на господството на нежеланите мигранти. Неочаквано на 10 януари подобно искане отправи и лоялен макронист, бившият френски премиер Габриел Атал.

В устата му обаче подобна заплаха звучи съвсем различно, защото ако правителството предприеме такава стъпка, Алжир просто няма как да избегне проблеми със собственото си население, което няма къде другаде да отиде на работа.

Юристи обаче отбелязват , че споразуменията от 1968 г. са двустранни и не могат да бъдат анулирани едностранно. И най-важното, те са обвързани с Евианските споразумения, които сложиха край на френско-алжирската война, и е напълно нежелателно да се пипат тези споразумения.

По отношение на Западна Сахара трябва да се отбележи още един нюанс. Признаването от Макрон на правата на Мароко върху нея не в правно обвързващ документ, а в писмо, посветено на 25-годишнината на настоящия марокански крал на трона. Да, това е документ, изходящ от държавния глава, но формата му оставя поле за маневриране на френските власти.

Ако наследникът на Макрон сметне за необходимо, той винаги може да каже, че Макрон е признал правата на Мароко, но не окончателно, а ако се замислите малко по-задълбочено, може да се каже, че е изразил общо взето личното си мнение.

Междувременно ръководителят на френската Генерална дирекция на външното разузнаване Николас Лернер отиде в Алжир на тайно посещение - може би за да обсъди възобновяването на съвместната борба срещу тероризма в Африка, а може би и с други деликатни задачи.

Каквото и да казват властите в Алжир, те имат нужда от възможности техните граждани някъде да изкарват пари. Каквото и да казва президентът Макрон, страната му има нужда от евтина работна ръка. Някои имат ресурс, други имат търсене точно на този ресурс.

И, между другото, никой не е отменил и алжирския петрол: Франция също се нуждае от него. Що се отнася до Западна Сахара, честно казано, както и да се развият събитията, не Макрон ще определи нейната съдба. И едва ли Алжир не разбира това.

Превод: ЕС