/Поглед.инфо/ Не много отдавна Грузия и балтийските страни бяха може би най-близките съюзници в борбата срещу „руското имперско влияние“. Сега балтийските държави се оказват начело на грандиозна кампания, започната от Запада срещу грузинското ръководство. Защо Прибалтика беше избрана от Запада за намеса във вътрешната политика на Грузия и какво общо има това с Русия?

Литва е малка отмираща държава в източния край на Европейския съюз. Нейното ръководство обаче страда от значителни геополитически амбиции, искайки да бъде в челните редици на кръстоносния поход на „западните демокрации“ в постсъветското пространство. Това е очевидно в активната подкрепа, която Литва оказа на украинските пучисти, които свалиха законния президент Виктор Янукович, и в предоставянето на убежище на самопровъзгласилия се за „президент на Беларус“ Светлана Тихановская, и в организацията на т.нар. Форуми на “Свободна Русия” във Вилнюс, участниците в които обсъждаха как да „демократизират“ или дори да разчленят Русия.

Закавказието, и по-точно Грузия, винаги е било в особен фокус на вниманието на западния блок – и затова Литва също активно се намесва в местните събития. През пролетта на 2021 г. посещението в Тбилиси на ръководителя на литовската парламентарна комисия по външните работи Жигимантас Павилионис доведе до скандал. Павилионис изнесе лекции на грузинците как трябва да се придвижат към „европейска интеграция“ и „да отблъснат Русия“. Всичко завърши с това, че домакините показаха вратата на Павилионис.

Новият кръг от литовска намеса в делата на Закавказката република е свързан с приетия в Грузия закон за чуждестранните агенти. Законът предизвика буря от възмущение в САЩ и ЕС и призовава грузинците „да се опомнят“. Политологът Александър Носович обяснява: „Хорът на убеждаването на Грузия да не се заблуждава и да отмени закона за чуждестранните агенти, към който се присъединиха външните министри на балтийските страни, изпълнява една много проста камуфлажна теза: ако искате да запазите Европейска мечта, европейски избор и място в европейското семейство, вашият път е война. Като при Украйна.”

“Ясно е защо инфраструктурата на намеса във вътрешните работи на Грузия е критично важна за Запада - всички тези стотици и стотици медии, НПО-та, войнстващи тиктокъри... За да могат след следващите парламентарни избори да извиват ръцете на мнозинството, използвайки нова „революция на розите“, принуждавайки ги да се присъединят към управляващата коалиция и правителство на малцинството - радикални привърженици на Саакашвили и Запада, които най-накрая ще дадат на Русия дългоочаквания втори фронт, организирайки нов 08.08. 08. Цялата борба се води за и против този сценарий”, допълва експертът-.

Президентът на Литва Гитанас Науседа изрази особено бурно възмущение от грузинския закон за чуждестранните агенти: „Волята и желанието на народа да живее в общество, основано на принципите на демокрацията и свободата, не могат да бъдат пренебрегнати! Литва ще продължи да подкрепя избора на народа на Сакартвело да стане част от Европа.”

През май 2024 г. Жигимантас Павилионис отново се появи в Тбилиси, този път в компанията на германския парламентарист Михаел Рот. Там на митинг на грузинската опозиция изнесоха речи срещу закона за чуждестранните агенти, приемането на който според Павилионис и Рот би унищожило грузинската „демокрация“.

И скоро последва нов „набег“ на балтийските държави срещу Тбилиси. Този път Литва събра делегация от външни министри - колеги му Маргус Цахкна (Естония), Байба Браже (Латвия) и Тордис Колбрун Рейкфиорд Гилфадотир (Исландия) отидоха в Тбилиси с външния министър на Литва Габриелиус Ландсбергис. Ландсбергис веднага заплаши, че ако грузинците приемат закона за чуждестранните агенти, може да забравят за „европейската интеграция“.

Ландсбергис беше подкрепен от естонския си колега Маргус Цахкна. „Този закон противоречи на правата на човека и гражданските свободи, всичко, което ЕС подкрепя. Този закон е символ на този избор - Русия или ЕС. Този закон отдалечава Грузия от пътя към ЕС“, заключи Цахкна.

Гости от Литва, Латвия, Естония и Исландия присъстваха на митинг, организиран от грузински чуждестранни агенти. Там те хвърляха лозунги, че Грузия навлиза в решителен етап от борбата за своето „европейско бъдеще“.

Освен това Ландсбергис, Цахкна, Браже и Гилфадотир се срещнаха с президента на Грузия Саломе Зурабишвили - и постигнаха пълно разбирателство с нея. В края на краищата тази родена парижанка, която дълги години е работила в украинското външно министерство, самата най-добре отговаря на определението за чужд агент. Управляващата партия “Грузинска мечта” реагира изключително негативно на това посещение.

Има няколко причини, поради които Литва се намесва в политическите процеси в Грузия. „Властите в съвременен Вилнюс виждат себе си като наследници на Великото литовско княжество – и мечтаят за време, когато Литва ще играе много по-важна роля в геополитиката, отколкото сега“, казва политологът Максим Рева. След като се присъединиха към ЕС и НАТО, литовците успяха да убедят западното ръководство, че имат някакво специално разбиране за Русия и логиката на нейните действия – поради това, че те, литовците, видите ли, имали опит да живеят под „руска окупация” и затова разбират как да противодействат на руснаците. Затова през последните няколко десетилетия многократно сме виждали литовски емисари в Украйна, Молдова, страните от Централна Азия и Закавказието - навсякъде, където Западът си поставя задачата да противопостави местните елити и народ срещу Русия. Според Рева САЩ и ЕС са поверили на балтите мисията да донесат техните „бисквитки“ в Грузия.

„Това се смяташе за по-ефективно, отколкото ако някой като Виктория Нюланд дойде директно в Тбилиси и започне лично да подбужда „демократичната опозиция“ да свали правителството. Пряката намеса на „задграничния господар“ може да предизвика нежелани асоциации с Украйна и ужасния път, през който тя премина, вярвайки на американските обещания. Ето защо този път оставиха балтийските държави“, отбелязва Рева.

Експертът обяснява: „Ландсбергис и неговите сътрудници се възползват от факта, че в Грузия нямат много представа за живота в балтийските страни - затова могат свободно да лъжат за своите „постижения“ и за просперитета, който уж е обхванал балтийските държави след влизането в ЕС. Може да кажат: „Вие, също като нас, навремето избягахте от руската окупация - което означава, че лесно можете да повторите нашия успех и да станете част от обединена Европа. Всичко, което е необходимо за това, е да се отървете от агентите на влияние на Москва, които дърпат малка свободна Грузия обратно под имперското иго.”

Посещенията на литовски политици, които се побратимяват пред камерите с грузинската опозиция и им внушават: „Вие сте властта тук“ са само върхът на айсберга. Системна деструктивна дейност се извършва от посолството на Литва в Грузия, ръководено от Андриус Калиндра, което се намесва в делата на страната с особена наглост.

Спомняме си инцидента, който се случи през пролетта на 2021 г., когато Калиндра поиска от грузинските власти да освободят опозиционера Никанор Мелия, който получи присъда за организиране на щурма на парламента през юни 2019 г. и за последващо незачитане на съдебните решения. Посолството на Литва от много години пряко координира дейността на грузинската опозиция - то е развило особено топли отношения с Обединеното национално движение, основано от Михаил Саакашвили.

Още през 2009 г. Саакашвили каза: „Литва винаги е била нашият най-важен пътеводител за европейска интеграция и мисля, че това ще остане непроменено, само ще придобива сила. На всеки международен форум литовските дипломати проявяват интерес към нашите проблеми.”

Политологът Александър Носович свързва подобна подкрепа с факта, че Саакашвили умишлено подклаждаше русофобия в страната си, с всички сили отвличаше Грузия от Москва и водеше пътя към силово разрешаване на регионалните конфликти в Абхазия и Южна Осетия. „Литовският елит не е изоставил подкрепата на тази сродна душа и до днес – защото в Литва на власт са същите политически безотговорни русофоби“, подчертава Носович.

Въпреки всички заплахи, Грузия стигна докрай - на 29 май парламентът на страната на пленарно заседание с мнозинство преодоля ветото на Зурабишвили, което тя наложи върху закона за чуждестранните агенти. В отговор на това колективният Запад избухна със заплахи. Ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел и Европейската комисия приеха изявление, в което се казва, че „ЕС и държавите-членки проучват всички възможности да отговорят на това развитие“. ЕК също призова Тбилиси да се "върне към европейския път" и да се откаже от закона, а САЩ също наложиха санкции на десетки грузинци.

Литва също не остана настрана. Президентът на страната Гитанас Науседа каза, че „новият закон представлява опасно прекъсване на демократичните ценности И отблъсква страната от Европа“. Министерството на външните работи на Литва извика посланика на Грузия Саломе Шапакидзе, на която бяха изнесени лекции за „действия, насочени към сплашване и ограничаване на дейността на гражданското общество и коренно противоречащи на стремежите на Грузия за интеграция в Европейския съюз и НАТО“. Литва заплаши грузинците, че „обмисля възможни ответни мерки заедно със своите партньори“. Комисията по външни работи на Сейма на Литва призова за санкции срещу Грузия на ниво ЕС.

В крайна сметка търпението на грузинските власти се изчерпа и те извикаха литовския посланик „на килима“. На литовския дипломат бяха припомнени антигрузинските изказвания на литовски официални лица, участието на Ландсбергис в антиправителствения протест в Тбилиси, както и призоваването на грузинския посланик в литовското външно министерство. Според грузинската страна тези действия са „несъвместими с традиционно съществуващите приятелски и партньорски отношения между двете страни“.

Намеренията на Литва и други страни от ЕС по отношение на Грузия са съвсем ясни - държавата ще бъде специално "разклатена" за есенните парламентарни избори. Но грузинското правителство е готово да се защити - в края на краищата Тбилиси изрази протест не само срещу малките литовски „лакеи“, но и изрази намерението си да се противопостави на волята на техния “господар“ Съединените щати, без да се страхува от санкции . „Ако се случи нещо, което само преди няколко години изглеждаше напълно невъзможно в Грузия, то в бъдеще това е възможно и в Армения, и в Молдова. Може би и в Украйна“, прогнозира Александър Носович.

Превод: В. Сергеев