/Поглед.инфо/ Американските експерти от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) не останаха встрани от дискусиите за зараждащия се нов световен ред. Групата за риск и прогнози, ръководена от Самюел Бранен, директор на Международната програма за сигурност, представи своята визия в доклада „Четири сценария за геополитическия световен ред за 2025–2030 г.“. Въз основа на цялостен анализ на ключови геополитически, военни и технологични макротенденции, както и интервюта с водещи военни експерти, беше изградена матрица от четири сценария, състояща се от две оси.

Целта на CSIS е да определи контурите на бъдещата национална сигурност на САЩ. Неговите експерти се ръководят от специфичен набор от ценности, включително независимо мислене, интердисциплинарност и либерални американски нагласи.

CSIS има мощно влияние върху вземането на политически решения и неговите изследвания помагат за информиране на влиятелни хора в щатските институции. Според ръководството на Центъра само техният проект работи активно за по-безопасен и проспериращ свят и само техните концепции и планове могат да помогнат на света да стане по-добро място.

През годините Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) и Шанхайският институт за международни изследвания (SIIS) поддържат добри взаимоотношения, изследвайки критични въпроси в отношенията между САЩ и Китай, така че тези връзки са насочени към изследване на глобалните въпроси.

От 2015 г. те са домакини на американско-китайско изследване на глобалния икономически ред, идентифицират съществуващите проблеми и работят за предлагане на решения. Отпечатват се и поредица от полугодишни семинари, организирани съвместно от експерти от Китай и Съединените щати. Тези семинари обхващат широк спектър от теми, включително търговия, инвестиции, финанси и технологии.

Сътрудничеството на САЩ и Китай по финансови теми

Според Марк Собел, който написа първата глава от този доклад, висш служител на администрацията на Байдън предполага, че бъдещите взаимодействия между САЩ и Китай ще доведат до същата конкуренция, която се е случвала преди.

Отношенията на Съединените щати с Китай са сложни и, както казва бившият министър на финансите Ханк, това обстоятелство определя геополитическия проблем на нашия век. Наистина в бъдеще ще има много възможности за стратегическа конкуренция, но САЩ и Китай са двете най-големи и доминиращи икономически сили в света и следователно някаква конкуренция между тях прави позициите им още по-силни.

Засиленото внимание на американските експерти към Китай като първи съперник на САЩ се обяснява с неговата външна политика и икономически растеж. След като световната икономика се сви с 3,5% поради пандемията, само Китай постигна ръст от 2,3%. Предвижда се да осигури една трета от световния растеж през 2021 г.

През ноември 2020 г. Пекин влезе в най-голямата зона за свободна търговия в АТР (ВРЕП), а през декември успя да се договори с ЕС относно условията на Всеобхватното инвестиционно споразумение.

Всъщност Съединените щати отдавна се страхуват от укрепване на партньорството между Европейския съюз и Китай в рамките на философията за „не-нулева победа“ и интеграцията на Евразийския суперконтинент. Неслучайно глобалните предизвикателства, поставени от Русия, Китай и Иран, бяха обсъдени по време на посещението на държавния секретар Антъни Блинкен в Европа през март. Твърди се, че за нарушаване на правата на уйгурското малцинство са наложени санкции на Китай, който веднага уж отговорил с репресии.

Иран също беше представен като най-агресивния съперник, готов да се възползва от отслабването на позициите на САЩ в Близкия изток, а КНДР – като „постоянно предизвикателство” във връзка с разширяването на оръжейните програми. Въпреки това беше призната готовността на КНДР да участва в преговорите.

Междувременно на 21 и 25 март Пхенян тества балистични ракети с малък обсег. Като цяло експертите на CSIS умишлено намалиха силата и влиянието на Русия и други съперници на САЩ, уж готови да се възползват от относителната им слабост, вакуума на властта в регионите и отслабването на сътрудничеството с партньорите.

Реформиране на МВФ и СТО

Отделна глава е посветена на дейността на МВФ. Международният валутен фонд предостави планове за действие за справяне с пандемията след Ковид-19. Фондът помогна на икономиките с ниски доходи и развиващите се икономики чрез своите механизми за бързо изплащане, разширявайки заемите от 50 милиарда долара на 100 милиарда долара.

Фондът също така създаде линия за краткосрочна ликвидност, която да предоставя подкрепа в случай на специална нужда от платежен баланс. До края на май 2021 г. фондът предостави над 100 милиарда долара финансова подкрепа на своите 84 членове чрез инструменти за заем и 700 милиона долара намаляване или облекчаване на дълга за 29 държави чрез CCRT.

Освен отва има 3 точки, за които трябваше да отиде помощта:

- Помагане на членките да подобрят реакцията си на пандемията.

- По-нататъшно увеличаване на ресурсите на МВФ.

- Насърчаване на реформи в структурата на управление на МВФ.

По отношение на реформата на Световната търговска организация предложенията, направени от всички страни, също ясно показват, че и двете страни имат различни позиции.

От 2017 г. насам няколко съвместни изявления на министрите на търговията на Съединените щати, Европа и Япония повдигнаха специално въпроса за справедливата търговия, вярвайки, че непазарните икономики, държавните предприятия, държавните субсидии и принудителния трансфер на технологии допринасят за несправедливо конкурентно предимство на някои страни.

Те призовават за контрол и намаляване на тези нелоялни конкурентни предимства чрез многостранност. За сравнение, в изявление за намерения, публикувано от Министерството на търговията на Китай през ноември 2018 г., се посочва, че реформата на СТО трябва да се справи с дългосрочните и сериозни изкривявания, причинени от прекомерните селскостопански субсидии от развитите страни в международната селскостопанска търговия и да ограничи злоупотребата с мерки за коригиране на търговията. В същото време Китай отбеляза, че реформите трябва да допринесат за развитието на СТО.

Така се озоваваме в ситуацията на 2021 г., която отбелязва двадесетата годишнина от присъединяването на Китай към СТО, както и повратна точка, когато Съединените щати обявиха връщане към многостранната система.

Дори и без смекчаване на конфликтите между тези две големи сили, все още има много възможности за сътрудничество и съвместни усилия. Например сътрудничеството може да включва възстановяване на функционирането на апелативния орган на СТО, възобновяване на многостранните преговори за екологични продукти и търсене на разнообразни и координирани подходи за улесняване на цифровата търговия.

Вероятно Китай ще продължи да използва СТО за собствени цели. В същото време опитите на администрацията на Байдън да възпре ЕС от търговия с Китай ще се разглеждат от Пекин като дискриминационни мерки. Отделянето/Декуплирането ще продължи.

Превод: СМ