/Поглед.инфо/ Джо Байдън е много недоволен от много неща в съвременния свят: например, той не хапесва сближаването между Пекин и Техеран. На въпрос за партньорството между двете азиатски сили през уикенда, американският президент подчерта, че е "притеснен от много години" за китайско-иранското сътрудничество. Скоро след това на Байдън отговори секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Али Шамхани, който написа, че загрижеността на Байдън е абсолютно справедлива.

"Светът не е само Запад. Междувременно Западът не са само САЩ, които не признават законите, и три европейски държави, които не изпълняват обещанията си. Байдън е прав, като изразява загриженост. Разцветът на стратегическото сътрудничество на изток ще ускори упадъка на САЩ. Подписването на пътната карта за стратегическо партньорство между Иран и Китай е част от тази активна съпротива. "

Да, нова сериозна причина за безпокойство на американците беше споразумението, сключено в Техеран в събота за политическо, стратегическо и икономическо сътрудничество между Иран и Китай за период от 25 години.

Разговорите за този документ се водят отдавна: договореността за него бе постигнато още през 2016 г., по време на посещението на Си Дзинпин в Иран, а самото споразумение беше готово преди година. Тогава с него започнаха да плашат не само американците и арабския свят, но и самите иранци.

Нещо повече, не само опозиционно мислещите емигранти, по-специално синът на последния шах, бяха сплашени, но и такива независими политици като бившия президент Ахмадинежад (въпреки че за него това е по-скоро елемент на подготовка за предстоящите президентски избори, на които обаче е малко вероятно той да бъде допуснат).

Секретни протоколи! Китай ще създаде военни бази на иранска територия! Китай ще изкупи цялото иранско богатство, а Иран ще попадне в капана на китайския дълг! Иранските власти се опитаха да убедят, че в споразумението няма тайни протоколи и сега обещават да публикуват неговия текст в близко бъдеще.

От проектоспоразуменията, които се появиха в пресата по-рано, става ясно, че те наистина са много мащабни, но е ясно, че не може да става дума за покупка от Китай на Иран. И двете страни са не само сред най-старите на земята, но и изключително високо ценят своя суверенитет - и са една от малкото страни в света, които всъщност го притежават.

Така че, колкото и да са големи обещаните китайски инвестиции - а те се изчисляват на 450 милиарда долара - няма продажба на Иран. И има стратегически избор на неговото ръководство - и именно това притеснява атлантическите елити.

Китай не само изгражда „Един пояс, един път“ (което ще лиши атлантистите от възможността да сдържат Поднебесната империя, включително в нейните връзки със света) - той изгражда нова световна архитектура. Първо за Азия и Евразия и потенциално за целия свят.

Това не е китайският свят вместо американския - това е светът на стратегическите съюзи между независими центрове на сили, които си сътрудничат помежду си, за да се укрепват, което автоматично води до отслабване на влиянието на Запада като цяло и Съединените щати по-специално, за изтласкването им от Евразия, за премахването на света.

Разбира се, не всички потенциални участници в Новия път на коприната имат реален суверенитет, но дори те искат да намалят зависимостта си от Вашингтон и да получат реални инвестиции за своята икономика. А такива независими държави като Иран изобщо нямат външни ограничения за партньорство с Китай.

И умишленият им избор, както и взаимните стремежи на Китай, са особено неприятни за Вашингтон, защото в продължение на четири десетилетия американците се опитват да направят от Иран добър пример за целия свят какво е да си преследван изгнаник. Безкрайни санкции, натиск, заплахи от война, провокации, демонизация: след разпадането на СССР американската пропаганда превърна Иран в дявол от ада, всъщност той зае мястото на „враг номер едно“.

Но нито непрекъснатите потоци от лъжи, нито безпрецедентните санкции дадоха резултат - иранците издържаха и продължиха. Нещо повече, те разшириха своето влияние в региона, включително като се възползваха от последиците от американската агресия.

В Близкия изток те станаха основния противник на САЩ - а за голяма част от ислямския свят се превърнаха в модел на съпротива срещу външния натиск и западната агресия. И всичко това се реализира при много трудни външни обстоятелства - не е лесно да се противопоставяш на световния хегемон, дори и когато върви към упадък.

Ясно е, че Иран не е бил напълно сам през всичките тези години: Русия също беше наблизо, благодарение на което през 2015 г. проблемът с иранската ядрена програма (която не беше от военен характер, но беше използвана от САЩ за организиране на международни натиск върху Ислямската република), главният търговски партньор стана Китай.

Но преди началото на активната конфронтация със Запада, както Русия, така и Китай бяха принудени да ограничат връзките си с Иран и да се съобразяват със западните санкции. Но сега това време свърши - и сближаването с Техеран ще се ускори.

Иран отдавна е на опашка в ШОС - в продължение на десетилетие и половина той е наблюдател в тази руско-китайска организация за поддържане на сигурността в Азия. Влизането на Иран в редиците на пълноправни членове на ШОС всъщност ще се превърне в потвърждение на геополитическата му ориентация към Русия и Китай, тъй като военното сътрудничество от дълго време вече е повече от активно. Става въпрос не само за доставките на оръжие, но и за съвместните действия на Русия и Иран на бойното поле в Сирия и съвместните учения на флота на трите държави в Индийския океан.

Иран е ключова държава за целия Голям Близкия изток и при всички противоречия между сунитските араби и шиитските перси именно Русия и Китай са заинтересовани да смекчат конфронтацията и помирението между Иран и арабските му съседи.

Американците постоянно играеха върху тези противоречия, надувайки и използвайки ги за укрепване на позициите си в региона, но те не разбиха Иран и не донесоха мир в региона. Напротив, унищожавайки Ирак, те започнаха верижна реакция на дестабилизация на целия арабски свят, на фона на която стана укрепването на позициите на Иран в региона.

През следващото десетилетие влиянието на САЩ в Близкия изток ще спадне, докато Русия и Китай, напротив, ще продължат да трупат точки и да укрепват позициите си в региона, допълвайки се взаимно.

Китай ще играе все по-голяма роля като търговски и инвестиционен партньор за региона, а Русия ще действа като политически гарант (и арбитър) и военен партньор, за да позволи на арабите да облекчат зависимостта си от САЩ.

Иран, издържал 40-годишна конфронтация със Запада, получавайки китайски инвестиции и укрепвайки връзките си с Русия (включително чрез сключване на споразумение за свободна търговия с Евразийския съюз), може значително да повиши икономиката си. Поради санкции и ограничения иранската икономика все още не достига до участие в Г-20, но потенциалът на Иран е огромен и той с право трябва да принадлежи на клуба на великите сили.

В работата си по новия световен ред Русия и Китай се нуждаят точно от такива съюзници - силни, независими, добре осъзнаващи своите исторически корени и защитаващи националните си интереси като цивилизационна сила. Иран (както и неговата съседка Турция) несъмнено е една от тези велики държави - съседи на Русия и партньори на Китай.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели