/Поглед.инфо/ Неандерталците, Homo neanderthalensis, са ловци, приспособили се към студените степи на Европа. Родствените им “Денисовци” населяват Азия, докато по-примитивният Изправен човек живее в Индонезия, а Разумният човек - в централна Африка.
Редом до тях живеят няколко дребни вида с малки мозъци: Homo naledi в Южна Африка, Homo luzonensis на Филипините, Homo floresiensis (“хобити”) в Индонезия и тайнствените пещери хора” в Китай.
Но примерно, преди 100 хиляди години всички те изчезват. Това напомня на масово измиране, но следи от екологични катастрофи като падане на метеорити, вулканични изригвания и климатични изменения не са откривани и до днес от учените. Значително по-реалистична хипотеза е, че един от тези видове, Homo sapiens, напуска Африка и се отправя да покорява света.
Това води до истинско “шесто измиране”, все пак дейността на човека е засегнала почти цялата биосфера на земята, от изчезването на млекопитаещите на Ледниковия период до изсичане на тропичните гори за паша и строителни площадки. Неслучайно най-значимата жертва, съдейки по всичко, стават нашите роднини - преки конкуренти за ресурси и територии.
Свикнали сме да възприемаме нашите предци като добродушни събирачи и ловци. Но историята на човечеството всъщност е история на постоянни войни. Войните на първобитните култури са интензивни, повсеместни и кръвопролитни. Свидетелства за това ние намираме по целия свят. От бедрото на 9000-годишния човек от Кеневик стърчи копие. В град Натарук в Кения са открити 27 останки на мъже, жени и деца, загинали преди 10 хиляди години - с всички тях са се разправили по жесток начин.
Впрочем, едва ли и другите представители на семейство Homo са били по-дружелюбни. Дори и днес виждаме проявата на колективно насилие сред приматите, значи войната като концепция се появява преди съвременния човек. На костите на неандерталците са открити следи от травми, останали от оръдия на труда - видимо те дават на Homo sapiens по-голямо преимущество. Инструментите също позволяват да се култивира по-широк спектър от растения и да се опитомяват животни, да се хранят по-големи племена и да се облекчава битът. В крайна сметка нашите предци стават по-силни заради разликата в бройката.
Това не е единственото им преимущество. Скалните рисунки, дяланите фигурки и музикалните инструменти намекват за значително по-опасно еволюционно приспособление: способността за тънка абстрактна мисъл и общуване. Способността да се планира и да се договаря, да се съблюдава йерархия и да се разпределят роли - ето какво прави хората наистина страшен инструмент на войната.
Впрочем, доказателствата, че нашите видове са си взаимодействали тясно помежду си се запазват в нашите собствени гени. Сред жителите на Евразия и досега се запазват следи от ДНК на неандерталците, а у австралийците може да се срещне ДНК на “Денисовците” и така нататък. Нашите предци се чифтосват с представителите на близките видове, а след това... След това те всичките незнайно защо изчезват.
Поради това, че човечеството се плоди и множи в геометрична прогресия, са му нужни повече ресурси и място под слънцето. Така че няма нищо странно, че по-прогресивният, многочислен и изкусен подвид в крайна сметка изтласква всички останали - уви, в историята на Земята такива неща се случват постоянно.
Превод: В. Сергеев