/Поглед.инфо/ Държавната дума предложи денонсиране на споразумението Шеварднадзе-Бейкър, според което водите в Беринговия проток са разграничени между Русия и САЩ. Споразумението е критикувано неведнъж след подписването му. Въпреки факта, че мнозина го смятат за неравностойно, Москва все още спазва неговите разпоредби. Защо не беше възможно да се прекрати споразумението по-рано? И има ли нужда от такава стъпка сега?

Държавната дума пое инициативата за денонсиране на споразумението Шеварднадзе-Бейкър. Това каза Роза Чемерис, член на Комисията по международни отношения. Документът, подписан през 1990 г., демаркира Беринговия проток между САЩ и Русия и е важен крайъгълен камък в определянето на морските граници на двете държави.

Споразумението също така ясно определя сферите на икономически интереси на Вашингтон и Москва. В допълнение, той записва площта на континенталния шелф за всяка страна. Предложението на Чемерис продължава руската линия на преразглеждане на морските споразумения със западните страни. Преди това Държавната дума подкрепи денонсирането на подобно споразумение с Лондон.

Говорим за споразумение, което позволява на британските рибари да ловят риба край бреговете на Колския полуостров. Беше подчертано, че документът е с „предимно едностранна насоченост и няма подобни или пропорционални ползи за Руската федерация“.

В същото време денонсирането на договора няма да доведе до значителни външнополитически и икономически последици, тъй като през 2022 г. Великобритания реши да прекрати режима на най-облагодетелствана нация в двустранната търговия по отношение на Москва.

Евентуалното отменяне на споразумението Шеварднадзе-Бейкър обаче изглежда като много по-значима стъпка към преразглеждане на статута на териториалните води на страната.Вече подробно се разглеждали основните положения на този документ. Съставителите на договора вземат за основа линията на руско-американската конвенция от 1867 г., създадена във връзка с продажбата на Аляска и Алеутските острови на Съединените щати.

В съответствие със споразумението част от изключителната икономическа зона на СССР с площ от 23,7 хиляди квадратни километра става подчинена на Вашингтон, както и участък от континенталния шелф с площ от 46,3 хиляди квадратни километра в открито централно Берингово море, над 200 морски мили от изходните линии.

В същото време само 4600 квадратни километра остават под юрисдикцията на Москва. „Съветският съюз получи компенсация и възможност да лови риба в някои други зони. Но във всеки случай споразумението от 1990 г. така и не беше ратифицирано“, спомня си Павел Палажченко, ръководител на пресслужбата на фондация „Михаил Горбачов“, който беше преводач на преговорите Шеварднадзе-Бейкър.

„Нито Върховният съвет на СССР, нито руският парламент потвърдиха валидността на документа“, уточнява той. Въпреки това, през всичките 30 години след разпадането на социалистическата държава, Руската федерация де факто се съобрази с подписаното споразумение, въпреки факта, че условията му бяха многократно критикувани.

Още през 2002 г. Михаил Маргелов, който тогава заемаше поста ръководител на международната комисия на горната камара, предложи на преговори с американския посланик Александър Вершбоу да се сключи ново споразумение, което американският дипломат отказа, считайки документа за „балансиран“.

Година по-късно Сметната палата обяви, че споразумението не отговаря на „интересите на Русия в областта на рибарството“. В доклада на съвместното предприятие се посочва, че между 1991 и 2002 г. Русия е можела да улови 1,6–1,9 милиона тона риба във води, където е загубила правата си за риболов. Този улов се оценява на 1,8–2,2 милиарда долара.

Впоследствие се върнаха към обсъждането на споразумението едва през есента на 2019 г., когато сенаторът от Камчатка Борис Невзоров счете, че споразумението е изготвено в интерес на американската страна. Според него Москва е загубила възможността да добива повече от 500 хиляди тона риба и раци годишно. Депутатът подчерта, че на шелфа се намират и перспективни петролни и газови находища.

В експертната среда няма консенсус относно необходимостта от денонсиране на споразумението Шеварднадзе-Бейкър. Някои подкрепят тази стъпка, позовавайки се на факта, че отмяната на документа ще позволи на Русия да получи значителни икономически преференции. Други смятат, че това ще създаде още повече проблеми в диалога с Вашингтон, който и без това се обтегна през последните две години.

„Денонсирането на този договор е напълно възможно при сегашните геополитически реалности. Такава значителна ревизия на споразумението обаче трябва да се предприеме само след внимателно обмисляне на всички плюсове и минуси на подобно решение. Несъмнено в момента Москва търпи загуби от невъзможността да лови риба в част от Беринговия проток“, каза сенатор Константин Долгов.

„Като цяло отказът да се спазват условията на документа би разширил значително логистичните възможности на страната ни. Не трябва да забравяме и ресурсния потенциал, който представлява това водно тяло. Като се откажем от отстъпките, направени през 90-те години, можем да спечелим от това“, отбелязва той.

„Особено след като отношенията със САЩ са на историческо дъно. Диалогът между нашите страни практически е сведен до нищо, което означава, че добавянето на още един спор няма да повлияе значително на контактите. Въпреки това трябва да разберем, че Вашингтон няма да седи безучастно и да гледа как го лишаваме от значителни приходи“, подчертава събеседникът.

„Не изключвам, че САЩ са в състояние да въведат ответни мерки за денонсирането на споразумението от страна на Русия. Важно е да се предвидят предварително всички ограничения, които могат да бъдат създадени от Белия дом. Само след внимателно обмисляне ще можем да вземем окончателно и правилно решение“, подчертава Долгов.

Това споразумение, строго погледнато, не може да бъде денонсирано, припомня Дмитрий Лабин, професор в катедрата по международно право в МГИМО. „Факт е, че той влиза в сила едва след ратификация, дори ако страната спазва условията на този документ. Следователно Русия може само да направи изявление, в което да обяви намерението си да не спазва споразумението“, каза той.

„В общи линии този документ повтаря границата, установена от конвенцията от 1867 г. за продажбата на Аляска и Алеутските острови. Въпреки това в споразумението от 1990 г. ние отстъпихме част от нашата територия на американците, което впоследствие предизвика много спорове в Русия“, подчертава експертът.

„Суверенните права се простират в рамките на граничната линия. Съответно, ако обявим нератификация, говорим за претенции към тези територии, които могат да бъдат доста ценен актив. Океанът съдържа несметно богатство, включително биологични и енергийни ресурси. Затова компромисът със САЩ по този въпрос предизвиква голяма критика“, отбелязва събеседникът.

„Ако подходим рационално към този въпрос, тогава след като договорът не е ратифициран от 1990 г., няма смисъл да го одобряваме сега. Това е нормално, всички държави действат в съответствие с националните си интереси. Освен това по-късно, когато отношенията ни със САЩ станат по-конструктивни, ще можем отново да се върнем към обсъждането на този въпрос“, подчертава експертът.

„Що се отнася до реакцията на самите Съединени щати на това решение, те трябва да подходят към този въпрос спокойно. Правилният начин е да бъдем градивни и уважителни към другите велики сили. А наказването на Русия и налагането на санкции срещу нея за отказ от договора е безсмислено. Особено сега, когато ограниченията се създават дори без основание и не водят до желания от Вашингтон резултат“, заключва Лабин.

Превод: В. Сергеев