/Поглед.инфо/ По-рано тази година, когато САЩ и Германия изясняваха позициите си по газопровода „Северен поток-2“, последващата сделка включваше задълженията на Германия да компенсира на Украйна загубата на пари за транзита на руски газ.

Както тогава съобщава германското издание “Ханделсблат” , Берлин и Киев се договарят за съвместен проект за производство на водородно гориво. Украйна трябва да помогне на Европейския съюз да се отърве от „мръсната“ енергия до 2050 г. В средносрочен план Украйна ще може да доставя 7,5 гигавата водород в ЕС (почти една пета от това, което трябва да се произвежда в ЕС до 2030 г.). Ето как организаторите на енергийния преход представят „светлото енергийно бъдеще“.

При последното си посещение в Киев през август Ангела Меркел също разработи темата за "водородния проект" за Украйна, като заяви, че "след 25 години Европа може да откаже да купува руски газ или да консумира по-малко от него", следователно "Киев трябва да се заеме" в производството на водород и "зелена" енергия ".

Като цяло такъв маниловизъм не е често срещан сред политиците, но очевидно е възможно да се пробута на украински клиент. Известно е: декарбонизацията изисква чудовищни разходи, а алтернативната енергия по отношение на икономическата ефективност не е в състояние да се конкурира с въглеводородите и се поддържа от държавни субсидии, данъчни стимули и „зелена тарифа“, която потребителите са принудени да плащат.

Същият “Ханделсблат” пише, че зависимостта на ЕС от руските суровини е нежелателна, но в момента не може да бъде избегната: „Няма алтернатива на петрола и газа от Русия. Въпреки това в ерата след петрола зависимостта от Русия ще трябва спешно да бъде намалена. Това означава, че Германия и ЕС трябва да насърчават развитието на възобновяеми енергийни източници и производството на водород в Украйна, Северна Африка и други съседни страни. Русия иска да продава водород от природен газ и ядрена енергия, ако е необходимо, дори много по-евтино, за да отстрани конкурентите от пътя си и Европа трябва да устои на тези изкушения на всяка цена - преди всичко поради защитата на климата".

Експертите правят разлика между „син“ водород, получен от природен газ (това е основният метод, използван от промишлеността за производство на технологичен водород, но не предоставя никакви ползи по отношение на намаляване на въглеродните емисии), и „зелен“ водород, получен чрез електролиза от вода. Във втория случай източник на енергия могат да бъдат атомните електроцентрали, които са абсолютно „неутрални по отношение на въглерода“ и осигуряват много евтина електроенергия, но екологичното лоби налага на германското общество панически страх от ядрената енергия. Затова сега само водородът се счита за „чист“, извлечен от вода за чрез енергията, получена от слънчеви и вятърни електроцентрали.

В такава схема обаче водородът действа като носител, а не като източник на енергия. За получаване на водород от водата (чрез разделянето му на водородни и кислородни атоми) трябва да се използва енергия, а след това от него „на правилното място“ се получава енергия чрез изгаряне (комбиниране на водородни и кислородни атоми). Основните закони на физиката, които политиците не могат да отменят, не позволяват този процес да се осъществи без осезаеми загуби на енергия. Експертите казват, че ефективността на такава система няма да надвишава 20-30%.

Екологичната идеология се основава на предположението, че икономическите съображения могат да бъдат пренебрегнати. Възниква обаче въпросът: защо германците искат да развият производството на „зелен“ водород далеч извън своите границите на (в Мароко, в Украйна)? В края на краищата транспортирането на водород на хиляди километри е много скъпо начинание, „водородните тръбопроводи“ са много по-скъпи от газопроводите. Защо Германия би инвестирала стотици милиарди (говорим за капиталови инвестиции от такъв мащаб) в други страни и след това плаща десетки, ако не и стотици милиарди годишно за готови продукти, ако изглежда, че тези пари могат да бъдат оставени у дома, където ще работят за германската икономика?

Отговорът е очевиден: това не е нужно. Създаването на капацитет за възобновяеми енергийни източници изисква отчуждаване на обширни територии, а такива в Европа няма. Вятърните електроцентрали вече трябва да бъдат разположени в крайбрежната зона, което значително увеличава тяхната цена. За енергийния преход се нуждаем от земи, свободни от хора!

Следователно интересът към Северна Африка е разбираем - там е Сахара, най-голямата пустиня в света, където има много земи, неподходящи за всякаква друга икономическа употреба. Украйна обаче все още не е пустиня, нали?! Повече от 70% от нейната територия е земеделска земя, другите 15% - гори, останалите - населени места, промишлени съоръжения, инфраструктура.

Отговорът е очевиден и тук: огромни парцели земя ще трябва да бъдат отчуждени за вятърни мелници, слънчеви електроцентрали, близки предприятия, ликвидиране на населени места и евакуиране на населението. Това изисква значително намаляване на населението. Например в резултат на многократни вълни от „пандемия“ и свързани с тях дейности, които в крайна сметка трябва да „освободят“ територията от хората.

Сега в Украйна площта под горските масиви се освобождава чрез хищнически сечища. Ако европейците са разтревожени за собствените си горски земи и са забранили промишлената им сеч, те извиват ръцете на Киев, настоявайки да се отменят ограниченията за износ на дървен материал. Произходът на крадците на изнесения дървен материал не се вижда отблизо.

Предстоящото отчуждаване на земеделска земя за слънчеви електроцентрали и вятърни мелници (не напразно Западът настоява за възможно най-скорошната свободна продажба и покупка на земеделска земя!), което ще остави милиони хора без източник на препитание. Това ни напомня за “Заграждането” в Англия от късното средновековие, когато феодалите гонят селяните от земята, давайки земята за пасища за овце (търговията с вълна е много по -изгодна). Така се разраства английският капитализъм. „Овцете започнаха да изяждат хората“, казват тогава.

Английските селяни, останали без земя, емигрират в колониите, а сега европейците имат свой собствен интерес към украинците. Когато Янукович преговаряше споразумение за асоцииране с ЕС (2013 г.), тогавашният председател на Европейската комисия Романо Проди каза, че „сътрудничеството с Украйна улеснява притока на нова работна ръка“. И за да възникне притокът на евтина работна ръка от определена територия, е необходимо рязко да се намали стандартът на живот на нея, така че нейните жители да се преместят, за да изкарват прехраната си в чужди земи. Сега именно това се случва.

Украйна се превърна в най -удобния резервоар, захранващ Европа с евтина, лишена от права работна ръка. Местният гастарбайтер е много по-евтин от европейски работник. А превръщането на цяла Украйна в зона на отчуждение (пустиня) за вятърни турбини и слънчеви електроцентрали само ще ускори образуването на пустинята.

Мизерстващ източник на евтина работна ръка, придатък за суровини, полигон за производствени мощности, които не могат да бъдат разработени у дома - така виждат бъдещето на Украйна западните ѝ партньори.

Превод: В. Сергеев