/Поглед.инфо/ Доскоро Зеленски и Лукашенко се готвеха да бъдат приятели против Русия, а сега отношенията между Украйна и Беларус бързо се влошават. Каква беше основата на отношенията между Минск и Киев, защо днес Зеленски се превърна в един от най-активните критици на белоруския президент и докъде ще стигне този конфликт между двете съседни държави?

Отношенията между „Независимата“ и „Синеоката“ /популярни изрази, използвани за обозначаванена Украйна и Белорусия.бел.пр./ напоследък са донякъде уникални. В Украйна през 2014 г. се проведе Майданът - цветна революция, една от целите на която беше разпространението на прозападните метастази в съседните, уж „съветски“ Русия и Беларус. Оттогава Киев твърди, че е в състояние на хибридна война с Москва, съюзник на Минск в ОДКС. На свой ред руските власти не се бият с никого - но се защитават срещу опитите на Украйна да повлияе на ситуацията на западните граници и се защитават „за себе си и за това беларуско момче“.

В същото време самото беларуско момче - Александър Лукашенко - почти прегърна украинските власти. За него това беше елемент на диверсификация на външната политика и въпрос на сигурност. „Батката“ разбираше опасността от метастазите на Майдана, но беше сигурен, че гаранцията за защита от тях (и съответно липсата на проблеми на почти 1000-километровата белоруско-украинска граница) няма да е в борбата, а в добрите отношения с Киев.

И накрая, тези отношения се превърнаха в добър инструмент за попълване на беларуския бюджет. Чрез Минск украинците летяха за Москва, а именно през Беларус украинските компании търгуваха със „страната агресор“. В резултат връзките с майданна Украйна бяха толкова полезни, че дори последните действия на Киев по време на белоруските протести не променят отношението на Лукашенко да продължи тези „уникални“ контакти.

Край на симбиозата

Самият Киев обаче започна да ограничава тези връзки, довеждайки отношенията между "съветските" беларуски власти и "европейско-свидомите" украински власти в нормалното за тях конфликтно състояние.

Първо, в средата на август Украйна за известно време отзова своя посланик от Минск за консултации. Тогава тя постави под въпрос легитимността на "скришната" инаугурация на Александър Лукашенко, която се проведе на 23 септември. „Имайки предвид хода на предизборната кампания в Беларус и последвалите събития, днешното„ встъпване в длъжност“на А. Лукашенко не означава признаването му за легитимен глава на белоруската държава“, пише украинският външен министър Дмитрий Кулеба в същия ден.

И сега Зеленски се отказа от вече договореното пътуване до Беларус - до Украинско-беларуския форум на регионите, който Киев наскоро отказа да проведе. „Посещението на президента на Украйна в Беларус, планирано за октомври, е отменено“, заяви говорителят на Владимир Зеленски Юлия Мендел.

Самия ти си с мустаци

Някои експерти настояват да не се драматизира ситуацията. Според тях не си струва да говорим за курса на Киев за почивка.

Някои например уверяват, че самият Лукашенко е виновен за това, че Украйна се е опълчила толкова срещу него. „Самите беларуски власти непрекъснато се разправят с украинските си колеги: с бойци, оръжия, организират проверка на колата на посланика. Освен това Лукашенко развали отношенията си с редица украински политици. „Шамароса“ Владимир Зеленски в историята с „вагнеровците“ /33-та задържани руски грраждани - б.пр./ - той разигра истинско представление инакрая се отказа да ги предаде на Украйна, след което президентът Зеленски и шефът на неговата администрация Андрей Ермак бяха обвинени в „измяна“ и работа за Кремъл.

Той беше доста фриволен с Петро Порошенко в интервю с Дмитрий Гордон (когато Батка по същество обвини Петр Алексеевич в двуличие и малодушие). След това Порошенко, който първоначално не искаше да отиде срещу Лукашенко, гласува със своята „Европейска солидарност“ за резолюцията за непризнаване на беларуските избори “, каза пред вестник VZGLYAD Анатолий Октисюк, експерт от украинския аналитичен център„ Дом на демокрацията “.

Други казват, че политическото охлаждане изобщо няма да засегне търговските и икономическите отношения. През 2019 г. Беларус продаде на Украйна стоки на стойност 4,1 млрд. долара, а Киев просто няма да може да наложи ембарго.

„Украинците нямат с какво да заменят белоруските петролни продукти и торове. Беларуски дрехи, продукти и автомобили - всичко това се търси стабилно и има добра репутация. Възможни са локални търговски войни, но те са съществували и преди, Минск реагира на тях симетрично, след което страните“ заровиха томахавките“ и не ескалираха “, казва редакторът на проекта„ Сонар 2050 “Иван Лизан пред в.„ ВЗГЛЯД “. За да поддържате търговията, не е необходимо да общувате на междудържавно ниво - просто можете да не се намесвате в бизнеса. „Ако ръководството на Украйна постави отношенията на пауза, тогава ние ще продължим да общуваме с региони, градове, селски съвети и бизнес. Готови сме за това “, заяви посланикът на Беларус в Украйна Игор Сокол.

И накрая, редица експерти и политици казват, че дори политическата позиция на Киев не е толкова твърда, както е изобразена, а непризнаването на инаугурацията от Дмитрий Кулеба не е напълно непризнаване. „Нашата формулировка не означава, че ние не признаваме. Казано е малко по-меко и с право. Дефинирали сме следното: "не означава". Други казват: „ние не признаваме“, обяснява бившият украински посланик в Босна и Херцеговина Александър Левченко.

И, изглежда, това е логично. Не всичко е загубено за Украйна в беларуската посока. „Киев ще изчака Лукашенко да си отиде и архитектурата на властта да се промени. Например парламентарните избори, на които противниците на Лукашенко ще имат своя фракция в парламента, която ще бъде антируска и ще възприема украинското правителство като идеологически близка сила “, казва Иван Лизан.

Двойствеността на украинската позиция обаче се обяснява не с националните интереси, а с липсата на „ценни указания“ от западните „партньори“. „Въпросът не е, дали Киев ще наложи санкции срещу Беларус. Но това ще стане, след като ЕС и САЩ са разработили ясна линия на поведение “, казва Анатолий Октисюк. Сега тази ясна линия не е налице - страните в Европа действат противоречиво и най-вероятно ще започнат да формулират интегриран подход в последните дни на септември - началото на октомври. Разбира се, Владимир Зеленски намеква, че подходът ще бъде разработен в сътрудничество с Киев. „Тук Украйна винаги ще подкрепя нашите партньори, тук сме съмишленици със всички страни от ЕС“, уверява украинският лидер.

Тук обаче мнението на Украйна няма да бъде поискано и нейният интерес няма да бъде взет предвид - ЕС ще разработи свой собствен подход, основан на собствените му интереси и собственото му разбиране за бъдещото поведение на Александър Лукашенко.

Решаващият фактор тук ще бъде заключението на Европа относно статута на по-нататъшните руско-беларуски отношения. Ако Европейският съюз прецени, че Лукашенко все пак може да се върне към политиката на сдържане на Москва чрез връзки със Запада, тогава санкциите ще бъдат относително леки: непризнаване на резултатите от изборите, лични ограничения за редица длъжностни лица. Ако решат, че след срещата на върха в Сочи белоруският президент най-накрая е „предал страната“ на руската, тогава санкциите ще бъдат сериозни и те ще преместят белоруско-европейските отношения отвъд точката, след която няма връщане назад. Например Европа или ще признае Светлана Тихановская като победител в изборите, или ще ги обяви за невалидни и ще изиска Лукашенко да координира нови избори с координационния съвет на опозицията - който според някои европейски държави представлява гражданското общество в Беларус.

Как да се нагодим?

Ала Киев не само ще следва във фарватера на ЕС, но - като „най-европейската от всички европейски сили“ – ще се опита да припка преди всички „Батки“ на Европейския съюз. Днес въздухът „мирише на влошаване“ - и Украйна демонстрира „зависимата независимост“ на своята политика в този дух - с радикални действия и гръмки изявления.

В същото време Киев ще се опита да интегрира собствените си майданни интереси в европейското русло. Например, тя може да оспори монопола на Полша и Литва върху приеманетои подпомагането на белоруските опозиционери. Депутатите от Върховната Рада вече предложиха „да се разгледа възможността за предоставяне на временна закрила на гражданите на Република Беларус, които са принудени масово да търсят закрила в Украйна в резултат на политическо преследване в Беларус“. Това, разбира се, не е прототип на правителство в изгнание, но все пак някакъв статут, както и средства от чужбина за поддържане и обучение на белоруски политически емигранти.

Още един вариант за лавиране за Украйна е прехвърлянето на разговорите в Минск на друа площадка.

Киев е изключително заинтересован да повдигне този въпрос - и не само защото Владимир Зеленски не призна Александър Лукашенко. Просто Украйна не иска да седне на масата за преговори с представители на непризнатите републики на ДНР и ЛНР, а процесът на съгласуване на пренасянето на формата от Минск (как, кога, къде, при какви условия) ще позволи на украинската страна да избегне „неприятната компания“ за известно време. И в същото време да и позвали приемливо обяснение защо Украйна не изпълнява задълженията си по Минските споразумения.

И накрая, дискредитирането и хуленето на белоруския лидер е необходимо и за оцеляването на властите на Майдана в самия Киев.

Украйна се страхува от белоруския прецедент.

Анкетите на общественото мнение показват много интересни цифри. 45,3% от украинците в настоящата белоруска реалност подкрепят протестиращите. 23,4% не са решили на коя страна са. И 31,3% - почти една трета от анкетираните жители на страната, където победи „революцията на достойнството“, подкрепят Александър Лукашенко. Общо се оказва, че почти 50% от населението на Украйна вече не иска цветна революция /Майдан/ в Беларус. Очевидно защото са разбрали на собствената си кожа до какво води той.

Превод: ЕС