/Поглед.инфо/ Проф. Боян Дуранкев - доклад в организираната от КМГ и Поглед.инфо дискусия: "Да създадем заедно качествено развитие на инициатива "Един пояс, един път"" на тема: Социално-икономическите ползи от инициативата „Един пояс, един път“

/ВИДЕО/

Инициативата „Един пояс – един път“ (The Belt and Road Initiative - BRI, или B&R), по-известна в Китай като „One Belt One Road“ -带一路, а в света с акронимите OBOR и 1B1R) е невъзможно и неправилно да се опише само като технико-икономически проект. На 16 октомври тази година в Пекин се проведе премиера на многоезичната версия на книгата на китайския лидер Си Дзинпин относно инициативата „Един пояс, един път“, в която той подробно описва целите и въжделенията на тази Инициатива (The State Council Information Office of the People’s Republic of China, 2023-10-18).

Инициативата се следи в цял свят, включително и в България (Чобанов, 30.10.2023).

  1. Кратка история на Инициативата

Инициативата е за глобално развитие на инфраструктурата стратегия, приета от китайското правителство преди 10 години – през 2013 г., за инвестиране в повече от 150 държави и международни организации. Приема се за централна ос на мирната външна политика на китайския лидер Си Дзинпин (State Council of the People’s Republic of China, Mar 28,2015). Инициативата „Един пояс – един път“ е основен компонент от стратегията за „Дипломация на голямата страна“, която призовава Китай да поеме по-голяма лидерска роля в глобалните дела в съответствие с нарастващата си сила и статус, но с мирни социално-икономически и научно-културни средства (Smith, 16 February 2021). Въпреки че е сравнявана с американския „План Маршал“, 1B1R се различава съществено и като количествен обхват, и като качествени характеристики, понеже не налага китайски стандарти на ценности и поведение.

Нещо повече, идеята за Инициативата е родена преди повече от две хилядолетия, вдъхновена от искрено желание за приятелство и взаимен просперитет, като предците на сегашния китайския народ тогава са пътували през равнини, планини и пустини, за да създадат земен „Път на коприната“, свързващ Азия, Европа и Африка, водещ света към ера на обширен икономически и културен обмен. А преди повече от 1000 години се разкри и морски път на коприната, свързващ Изтока и Запада, поставяйки началото на нова фаза на по-близко общуване между народите. Обхващайки хиляди мили и години, древните пътища на коприната са били не само пътища за търговия, но и пътища за културен обмен. Те са имали голям принос за човешкия прогрес за великия континент Евразия. Много по-късно, през 80-те години на ХХ век Организацията на обединените нации и някои страни започнаха да предвиждат Евразийския сухопътен мост, Инициативата за Пътя на коприната и други планове, отразяващи общото желание за комуникация и сътрудничество. В този смисъл, Инициативата е много по-богата като идея и по-обширна като обхват и приложение, отколкото американският „План Маршал“.

За привлекателността на Инициативата свидетелства фактът че към края на тази година 155 държави са подписали своето участие, включително и България (The State Council Information Office of the People’s Republic of China, 2023). Участващите страни включват почти 75% от световното население и представляват повече от половината от световния БВП. затова Инициативата е повече глобална, отколкото регионална или само международна!

Малко, но необходимо пояснение. „Един пояс“ е съкращение от „икономически пояс на пътя на коприната“, отнасящ се до предложените сухопътни маршрути за автомобилен и железопътен транспорт през централна Азия (без излаз на море) по историческите търговски пътища; като има предвид, че „Един път“ е съкращение от „морския път на коприната от 21-ви век“, отнасящ се до индо-тихоокеанските морски пътища през Югоизточна Азия до Южна Азия, Близкия изток и Африка. Инвестициите в инфраструктурата на инициативата „Един пояс, един път“ включват пристанища, небостъргачи, железопътни линии, пътища, мостове, летища, язовири, електроцентрали, захранвани с въглища, и железопътни тунели.

Инициативата беше включена в конституцията на Китайската комунистическа партия през 2017 г. Администрацията на Си Дзинпин описва инициативата като „опит за подобряване на регионалната свързаност и преход към по-светло бъдеще“. Проектът има целева дата за завършване през 2049 г., когато ще се празнува стогодишнината от основаването на Китайската народна република. Т.е., Инициативата е най-дългосрочният проект в света на всички времена – над 35 години!

Гледайте целия доклад във видеото.