Разбира се, причините за „хуманитарната криза“ са доста неудобни, поради което остават зад завесата.
Но докато Помпео и Болтън се борят за „демокрация“ във Венецуела, а Тръмп с „дъблоката държава“, предлагайки социализъм за богатите и капитализъм за всички останали, 60% от американците считат, че те и децата им са извън обсега на Американската Мечта; 40 % на възраст от 18 до 24 години смятат да имигрират в чужбина. Рекорден брой възрастни, чиито пенсионни спестявания са унищожени с кризата от 2008 г. се преместват в Мексико, Панама и другаде, с надежда да преживеят по-достойно старините си. Неквалифицираните младежи (50% от безработните в САЩ) се стичат към Азия в търсене на работни места. (Някои американски учени дори предложиха Съединените щати да експортират структурно безработните, за да намалят изискванията към правителството). По-богатите и талантливи американци също се колебаят дали да останат у дома и да работят в Америка. Всяка година четири хиляди се отказват от своето американско гражданство или постоянно пребиваване. Девет милиона живеят в чужбина в търсене на по-добро качество на живот, по-ниски данъци и по-добри възможности за заетост.1 Образованието в чужбина става все по-привлекателно, включително в Азия, Африка и Блзкия Изток. Още през 2017 г. New York Times алармира, че в 21 век „най-големият износ на Америка може би ще са самите американци.“ Със заплатите си в Индия, Бразилия или Индонезия младите специалисти могат да си купят апартамент, да си позволят здравеопазване,...образование. Нещо, което за мнозинството е невъзможно в Ню Йорк. „Нищо не илюстрира така ярко случващото се, от бедственото положение на 21-годишните днес“ – пише и Дж. Стиглиц. „Много от тях се сблъскват с един свят, изпълнен с тревога и страх...Има общества, които се справиха далеч по-добре...Те създават много по-висок жизнен стандарт за своите жителите, измерен не само от гл.т. на дохода, но и от гл.т. на предлаганото здравеопазване, образование, сигурност и мн. др. аспекти, които имат значение за качеството на живот.“2
Във Вашингтон, Ню Йорк, Денвър и др. градове….низините се раздвижиха опасно интензивно, тъй като над 800 000 федерални служители не са си получили заплатите. А стартиралата „борба“ в Лос Анджелис на над 50 000 учители, училищни служители, родители и ученици, е „борба срещу мощните финансови и политически интереси за приватизация на общественото образование в цяла Америка.“…
Ф. Алстън, специалният докладчик на ООН за крайната бедност и правата на човека, предприема 15-дневна обиколка в Съединените щати. Това, което открива и публикува на 15 декември 2017 г., е ширеща се бездомност, лоши хигиенни практики, полицейско следене, криминализация и тормоз на бедните (най-вече цветнокожите и жените, но и големи групи бели американци). Докладът заключва, че разпространението на бедността и неравенството са „в шокираща степен обратно пропорционални на огромното богатство на САЩ и заявяваната отговорност в спазването на човешките права.”
„Америка представляваше най-богатото, най-безопасното, технологично най-напредналото общество в света. Но никога не бива да бъркаме случайната комбинация от обстоятелства със съдбата. Голяма част от онова, което е вярно за периода след Втората световна война, не е задължително да продължи вечно. Статутът й (все още) на световна суперсила гарантира, че Америка е запазила своята империя, но не и, че нейната система и начин на живот са триумфирали“.3 И въпреки, че Тръмп си мисли, че върви напред, с глава назад (протекционизъм/изолационизъм), САЩ са и ще стават още по-зависими от чужди инвестиции и износ към същите издигащи се сили, финансови и корпоративни центрове, които се конкурират с тях на световните пазари.
„Америка е основана на свобода и независимост – не на правителствена принуда, господство и контрол. Ние сме родени свободни и ще останем свободни“ – настоява Тръмп притеснен, че „социализмът се завръща в американския политически дискурс“ и „подкрепата за идеите на Маркс постоянно се увеличава.“ Но днес и на децата е ясно за кого са „свободите“, за кого (не)равенството и между кои е „братството“: между най-големите 17 компании за управление на активи, с над един трилион долара инвестиционен капитал и техните неправителствени сфери на влияние в почти целия свят. Това „финансовото ядро на транснационалната капиталистическа класа“, управляващо световната икономическа система е единно в подкрепата си за военната империя САЩ и НАТО, която прокламира война срещу съпротивителни групи по света, наричайки ги „терористи“. Истинската цел на войната срещу тероризма е защитата на транснационалната глобализация, безпрепятственият финансов поток по света, доларовата хегемония и достъпът до нефт. Тя няма нищо общо с борбата с тероризма, който генерира, увеличава и финансира, за да осигури покритие на реалния си дневен ред!“ (проф. П. Филипс).
„Нашата демокрация беше превзета и унищожена от корпорациите, които постоянно искат намаляване на данъците, повече дерегулация и имунитет от наказателно преследване... Нацията загуби силата и уважението, които са й необходими, за да може да убеждава съюзниците си в Европа, Латинска Америка, Азия и Африка да изпълняват волята й… Зад кулисите ЦРУ използва арсенала си от мръсни трикове, за да организира държавни преврати, да режисира избори и да извършва убийства, черни пропагандни кампании, подкупи, изнудвания, сплашване и изтезания. Но нищо от това вече не работи!“ (Кр. Хеджис, носител на престижната награда „Пулицър.“)
Британският дипломат А. Крук дори поставя под съмнение целостта на САЩ: „въпросът дали Съединените щати ще си останат „съединени“ въобще не е решен окончателно.“ Фалшивите показатели за растежа целят единствено да заблудят обществото и да помогнат на елита да съхрани позициите си. Според независим анализатор, през 2016 г. петиции за отделяне от САЩ са подали общо 40 държави. Той очаква сериозно избухване на насилие в случай загуба на вяра в съществуващата политическа система. Позовава се на проучване, което показва, че половината от всички американци под 35 години биха искали да бъдат представени от социалистически президент.4 През 2017 г. канадското издание „Global Research“, предупреди за ускоряващите се днес тенденции към „нов маккартизъм и расизъм“, показател за което е „насаждане на страх от Китай и Русия в съзнанието на американския народ.“
Според доклада на Националния съвет за разузнаване на САЩ, „Глобални тенденции, 2030 г.“ Съединените щати вече не се характеризират като предсказуем стабилизатор, а като несигурна променлива.
В този ред на мисли компадорската клика, узурпирала властта в България, трябва да си зададе въпроса:
Колко сила ще имат Съединените щати през 2030 г.? Ще постигнат ли вътрешнополитическа стабилност? Ще могат ли да проектират тази сила по целия свят? Нищо от това не може да се приеме за даденост, защото Америка не контролира своята собствена съдба и контролът над чуждата ще става все по-невъзможен!
1 Khanna, Р. Connectography: mapping the future of global civilization. (CH. 5 „THE NEW MANIFEST DESTINY“. UNITED STATES OR TRAGEDY OF THE COMMONS?) NY: Random House, 2016
2 Стиглиц, Д. Цената на неравенството. С. Изток-Запад. 2012, с. 376, 380
3 Khanna, Р. Connectography: mapping the future of global civilization. (CH. 5 „THE NEW MANIFEST DESTINY“. UNITED STATES OR TRAGEDY OF THE COMMONS?) NY: Random House, 2016
4 Mautner, G. The US May Soon Face an Apocalyptic Seismic Event. In: New Eastern Outlook. 04.11.201
