Колонката на Александър Симов
Александър Симов е журналист от вестник "ДУМА". Свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист. Интересува се от политика, блондинки и други магически явления
Статии от автора
Кой се страхува от Достена Лаверн?
Иронично е, но точно когато трябваше да отварят бутилките с луксозно шампанско, да подреждат масите с черен хайвер и да раздават скъпи пури, точно когато трябваше да празнуват мига на своето ново политическо щастие, защото успяха още един път да пробутат своя либерален новговор (този път изчистен...
Александър Лилов – модерният ум на левицата
На 20 юли 2013 година от този свят си отиде едно от най-големите имена на българската левица в последните 23 години, един много светъл ум, един човек, който хората още приживе бяха нарекли Стратега - Александър Лилов.
Отрочетата на номенклатурата сред "младите и красивите"
Една статия в "168 часа" тези дни ми подейства като политическо откровение. Откровение, което като сън на дзен-монах ти разкрива природата на подменения живот, фалшът, който обитаваме и обществената перверзия, която се опитват да ни рекламират като съвсем нормална. В текста, озаглавен "Потомци на...
Истинският, не измисленият Левски
От няколко години насам човек може да полудее на всяка дата, която е свързана с Левски. Из форумите, социалните мрежи, дори в официалните медии се цитират дълги и обилни пасажи от неговото предсмъртно писмо, пишат патриотични клетви, кълнат се в неговата памет и разсъждават обилно върху текста.
Черна книга на дясното икономическо мислене
Трагедията в мини "Ораново" остана малко встрани от медийното внимание. Трудно е да се пребориш за малко минутки в повече, когато те конкурират протести на младите и красивите, пък и медиите са така революционно настроение, че не искат да знаят и за друга тема. Дори новината за психопатската...
Френска критика на телевизионните революции
Заглавието на този текст е вдъхновено от един култов разказ на Пелевин "Македонска критика на френската мисъл". В него се разказва за "новия руснак" Насъх Нафъков, който е култов герой и който разбива френската мисъл, както стрелят според легендата македонците - от кръста.
Програмата „Бог” и Едуард Сноудън
Преди около седмица съвсем случайно си взех романа "Ветеран" на младия английски фантаст Гавин Смит. Той се оказа една интересно написана история за апокалиптично-технологично бъдеще, където хората водят дългогодишна война с някакви странни извънземни, а технологиите са превърнали самите човешки...
Защо левите вече ги няма по протестите или са останали съвсем малко от тях?
Датата 10 януари 1997 година завинаги се е запечатала в съзнанието ми. Факултетът по журналистика в София е съвсем близо до сградата на парламента, а ние, група второкурсници, които имахме упражнения по нещо наречено "Основи на фотографията", с фотоапарати от средата на 20-ти век бяхме пуснати из...
Нищетата на самозваните поети
Шестима поети, известни най-вече на своя близък приятелски кръг, интелектуални сноби на свободна практика, щурмуваха вчера загражденията на парламента. Очевидно някои хора така схващат идеята на интелигенцията - да се държиш провокативно, дори и с цената на това, твоята ексцесия да стане онази...
Дете на прехода
Аз съм дете на прехода.
Бях на 12 години, когато целият свят се преобърна и още не мога да се оправя от този шок.
Възпитаваха ме за едно време, наложи се да живея в друго.
Заради това вероятно светът ми стана интересен и никога не е преставал да бъде.
Един олигарх като Чичолина
След Харта 2013 година, която беше опит да се опипа почвата за идеологически наратив на протестите (всичко е идеология на този свят, дори идеята, че идеологиите са мъртви), най-накрая, след дълго чакане и два дни след включването на президента в инженерната битка за конструиране на нова десница,...
Менталният вирус "Велико народно събрание"
Понякога имам усещането, че идеята за свикване на Велико народно събрание е като ментален вирус, който покосява съзнанията на хората във възможно най-непоходящите моменти. Това е някакъв постоянен политически демон, чиято сила нарасна в последните 10 години, защото при всяка обществена криза или...
"Обединителят" на нацията най-ясно показа, че тя е разделена
Този, който по конституционни правомощия трябва да е обединител на нацията, метафора за нейното единство, страж на колективния интерес, а именно президентът Росен Плевнелиев, най-ясно демонстрира, че тя (нацията) вече е драматично разделена и несъбираема поне в обозримо бъдеще.
Хроничният медиен непукизъм на Запада
Тези дни пред погледа ми попадат постоянно някакви статии, в които представителите на протестиращите с драматичен ужас се питат защо световните медии не насочват поглед към тях и не ги отразяват. Този въпрос придобива толкова драматична тоналност в отделни текстове, че човек започва да се пита...
Евгений Дайнов - "Делян Пеевски" на политологията
За да може човек да запази здравия си разум непокътнат и невинен като сълза на ученичка на Майка Тереза, е задължително да прави две неща в тази налудничава епоха, където количеството на белия шум е най-големият убиец на нервни клетки:
Чудотворците и статуквото
Изборите поставиха една интелектуална загадка, над която е добре софийските протестиращи да се замислят. На балотаж във Варна отидоха кандидати, които бяха определени от политолози като "хора на статуквото". Този, който трябваше да мине за лице на новото, различното и не знам какво си, остана...
Полетът на птеродактилите и #НоваДесница
Ще бъда честен и веднага ще призная, че никога не ми е пукало особено за десницата в България. Това пространство, освен че ми е скучно като безкрайна американска сапунена опера, в годините на прехода се свръхзадръсти от политически субекти, а от един момент нататък просто заприлича на психиатрия,...
Кой иска да види кръв по жълтите павета?
Тези дни видях името си, където най-малко очаквах. Видях го във вестник "Труд" и то в политически анализ, посветен на развълнуваните софийски улици и протеста, който от две седмици е тема номер 1. Анализът е на журналиста Веселин Стойнев, който е написал един драматичен, напрегнат, гневен текст и...
Едвин Сугарев - призракът от гардероба на прехода
Понякога имам усещането, че историческото време в България не помръдва с милиметър. У нас времето минава имитативно и единственият белег за промяната на епохата е технологичния напредък на цивилизацията. Ментално страната стои в своето средновековие, там, където сенките по стените са припознавани...
Дали не ни готвят пропрезидентска десница?
Като гледам ентусиазма на възкръсналите десни (всеки от вас да вземе да прати по каса с бира на Станишев, че ако не беше неговата чудовищна глупост, още щяхте да се чудите дали има живот след политическата смърт) изпитвам известна доза завист, но и известно смущение. Бях убеден, че лозунгите за...
„Харта 2013” – моят прочит и критика
От третия ден на протестите, които сега се отразяват като централна новина във всички медии, а журналисти трепетно повтарят лозунгите и свободолюбиво громят властта, очаквам те да формулират някакви свои цели.
Новото мълчаливо мнозинство
Когато в средата на юни 2012 година една малка група от недоволни хора блокира "Орлов мост" в София, никой не подозираше, че това ще даде началото на една огромна протестна вълна. На цяла култура на протеста, която маникюрираните десни мислители с олигавени мозъци описват като бунт на младите,...
Не лишавайте хората от най-истинските думи
Имах намерение няколко дни да не пиша нищо. Времената са протестни, смахнати, политически, разгневени, яростни. Каквото и да напише човек, няма шанс да бъде разбрано и осмислено, а това предварително потушава дори и пламъка в закален графоман като мен. В крайна сметка всеки твори за вечността,...
Записки на политическия маргинал
Лятото е особен политически сезон. Небето е синьо като поглед на моделка на Виктория сикрет, дните са дълги като краката на последната девойка на корицата на "Плейбой", облаците са гладки като коремче на фолкпевица с току-що направена липосукция, а политическите страсти врят, все едно човек се е...
Моите причини повече да не участвам в протестите
Бях на първия протест срещу избора на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС. Стоически издържах виковете "Червени боклуци" и "Кой не скача е червен", въпреки че това трябваше да е граждански протест, а не политически, защото окото ми засече още доста левичари, които се бяха събрали. Политическата...
Искам да протестирам!!!!!!!
Бях оптимист за кабинета "Орешарски", когато целият Фейсбук го кълнеше.
В защита на българските протести
Напоследък е нещо като интелектуална и виртуална мода българските протести постоянно да бъдат сравнявани с турските. И то, ако може, в негативен план. На площад "Таксим" в Истанбул излизали млади, вдъхновени, одухотворени, красиви хора, които танцували, пеели, празнували. А в България, разбираш...
За неизтощимата сила на идеализма
От вчера си имам нов световен любимец. Само допреди два дни името му беше абсолютно неизвестно, но подозирам, че поне още година то ще се върти из целия свят, докато не придобие статут на градска легенда. Става дума за 29 годишния Едуард Сноуден, бившият технически сътрудник на ЦРУ, който извести...
Гео Милев – симфонията на модерния политически ум
Един репортаж по телевизията вчера ми разкъса сърцето от мъка. При обявяването на темата "Кризата на ценностите в поемата „Септември" на Гео Милев" кандидат-студентите колективно нададоха вик на негодувание и недоволство. Това просто ме смаза. Върнах се към далечната 1995 година, когато аз бях...
Неделните партийни паразити
Поредният прибързан протест, гръмотевично обявен като "национален", се разпадна на пух и прах в горещия неделен софийски ден. И това беше логично, с оглед на факта, че зад този протест, организиран точно по този начин, прозират не граждански интереси, а дълбоководни политически интриги и тъмни...