През май тази година, когато заради усилията на опозицията бе проведен единственият опит за парламентарен дебат по отношение на свободното слово у нас, от ГЕРБ се чу интересен аргумент за оспорване на трагичните изводи. В България нямало убити журналисти, тупнаха се в гърдите управляващите и това според тях трябваше да е най-силният довод критиците да спрат да мрънкат и да млъкнат.
Още тогава фразата предизвика ледени тръпки по гръбнака ми, защото всички, които са в тази сфера с кожата си чувствахме колко опасно близо сме до този етап.
Трагичната и ужасяваща смърт на Виктория Маринова сега показва колко глупости са се дрънкали в парламента. А това, което придава невъобразим цинизъм на ситуацията е странният извод на МВР, че било най-нелогично смъртта й да е свързана с нейната професия. Откъде дойде тази извънземна логика? Кой майстор на разследванията реши, че може да го каже буквално часове след смъртта ѝ? Всеки, който се е интересувал от медийната ситуация в България знае под каква постоянно заплаха са поставени журналистите в провинцията. Те стават брутална жертва на съдебни саморазправи, политически натиск, корпоративни заплахи и физическо насилие. И вместо някой да обърне внимание - всичко потъваше в заблатената среда на стабилността.
Нима трябваше една млада и смела жена да си отиде, за да можем да се събудим и да видим на какво прилича България? Нима трябваше един журналист да плати с живота си, за да си изясним, че безвремието убива, а корупционните схеми и недосегаемите фирми са огромна заплаха за свободата на словото? Не търся отговор на тези въпроси, но трябваше да ги задам.
