/Поглед.инфо/ На 19 януари 2017 година, само няколко дни преди официално да встъпи в длъжност, Румен Радев се изправи пред депутатите в 43-ото Народно събрание, за да произнесе първата си реч като държавен глава. Една реплика от това слово и до днес възпалява мозъчните мазоли на депутатите от ГЕРБ и на всички участници в схеми за суджук, корпоративни облаги или политически натиск. Тогава Радев се обърна към народните представители и най-вече към тези от управляващото мнозинство (похотлива комбинация от гербаджии, реформатори и патриоти) и обяви: "Имате още една седмица!".
Фразата отекна като гръмотевица и показа, че на безрадостния и сив политически хоризонт се е появило нещо ново, влязъл е играч, който не иска да се съобразява със задкулисния консенсус, а ще бъде говорител на онези, които повече не могат да търпят безобразното статукво и не искат да се примиряват с чудовищното безвремие, което задушава всичко. Преди няколко дни, по време на дебатите за започване на преговори за покупка на американски изтребител, шефът на правната комисия, момчето за мръсни поръчки на ГЕРБ Данаил Кирилов от парламентарната трибуна пак си припомни за репликата на Радев. Направи го уж с чувство за хумор, но не успя да скрие болката. Всеки гербаджия е обречен отново и отново да изживява онзи миг като някакъв кошмар, който им напомня, че тяхното статукво е уязвимо и може да бъде разклатено. През 2016 година ГЕРБ държаха цялата власт - премиер, парламентарно мнозинство, президент. Абсолютен властови голям шлем. И победата на Румен Радев се превърна в онова малко камъче, което обръща каруцата и като светкавица осветява нощта, за да покаже, че има много гневни, недоволни хора, които внезапно са получили глас и са станали политически представени.
Случката в парламента отпреди 2 години днес вече звучи метафорично. Защото тя разкрива пробойната, която от ден номер едно съществува между ГЕРБ и Румен Радев. И това не е пропаст, породена от различни амбиции, индивидуално его или партийна похот, а е идеологическа бездна в отношението към властта. Радев отказа да се впише в неписаните правила, отказа да участва в мач по чужди правила и започна да задава различен тон в политиката. Така се случи нещо като мини-чудо. ГЕРБ за първи път в своята политическа история се оказаха в оправдателна позиция, бяха принудени да се защитават. В квартала се появи нов играч и най-големият им номер да се правят на основен играч срещу статуквото вече почна да не минава. Появата на Радев ясно разкри - ГЕРБ са статуквото. Те са системата. И недоволството на всички, които тихо скърцат със зъби или пишат гневни фейсбук-постове, вече има ясен адресат. Между другото - от избирането на Радев за президент та чак до днес това е основния проблем на партията на Борисов. Тя може да съществува, само ако си има ясен враг, който да кове с моралистични куршуми. А това е опозиционна поза, откъдето й да го погледнеш. Не напразно последното им национално съвещание приличаше на сбирка на Анонимните алкохолици - в държавата всичко тече както трябва, в държавата всичко е наред, държавата просперира и единствено подлите, ехидни, прокълнати и провалени комунисти мътят чистата вода на Бойко Борисов...Това дори и като виц не можеш да го измислиш.
Двете години от мандата на президента досега минаха като едно мигване на очите. Защото в България политическият процес тече истерично и медийно и на човек не му остава време за оценки и дълбочинни анализи. През това време ГЕРБ направиха всичко възможно, за да превърнат Радев в своя основна мишена. Работата на цялата партия беше подчинена на това държавният глава да бъде подритван, сринат и морално оклеветен. И заради това не бяха пожалени парламентарни сили и медийни слюнки. В Народното събрание беше създадена специална комисия, която да изкара Радев оръжеен лобист, Антон Тодоров-Мумията и досега се раздава във виртуалните си усилия да опръска с кал президента, а дежурните по любов медии към властта направиха това, което не прави дори и мафията - насочиха оръжията си към семейството на Радев. Не смятам, че целта веднага е била да отстранят президента. Вероятно всички спецоперации бяха насочени към това да възпитат президента, да го приземят и да го направят послушна пионка, но ако това е вярно, то ГЕРБ наистина не знаят в коя реалност пребивават. В лицето на Радев те намериха последователен, възпитан, морален и изключително силен противник. През цялото време назначените за политически шамани се опитваха да внушат, че Радев и БСП играят в един отбор, че между "Позитано" и Президенството текат съгласувателни процедури, но истината е, че ако човек се отърси от медийната упойка, ще види, че една-единствена партия играеше в полза на Радев. И това е ГЕРБ. Всяко изявление на Цветан Цветанов срещу президента и до днес записва хиляди нови последователи сред почитателите на президента. Студената институционална война, която се води срещу "Дондуков" 2, за първи път в историята на прехода не постига никакви резултати. Ританията по кокалчето, инсинуациите, интригите, ударите под кръста - всичко сякаш работи в полза на Румен Радев.
Всъщност 2 години са повече от достатъчно време, за да се види ясна политическа заявка за промяна. В това отношение Радев не изневери на себе си. Той въведе в българската политика един нов стил. Стилът на ясните тези, кратките изречения, безпощадните диагнози. Дори така коментираната му последна новогодишна реч беше израз на този стил. В нея той реши да не парфюмира действителността, а навръх празника на бъде изразител на онова болезнено чувство за неудовлетвореност, която стяга като усмирителна риза сърцето на всеки български гражданин. Всъщност той беше себе си и това е неговата сила. Защото досега не изневери на себе си и на своите разбирания за това как трябва да се промени държавата. Радев успя да направи най-важните стъпки в своя път към преизбирането - да не предаде доверието на онези, които гласуваха за него и наистина да създаде необходимия баланс в държава, където трите власти трябва да се контролират, а не да бъдат впримчени в обща паяжина от зависимости. В България се появи човек, който не е част от задкулисието, който реално иска да промени нещата, човек, който посочва болезнените проблеми и не признава дежурните отговори. Да, много хора очакват от Радев да даде рецепти за справяне с проблемите и подозирам, че това ще е предизвикателството пред него през оставащите от мандата му години. Но всяка промяна започва с точното назоваване на проблема, с вярната диагностика и безкомпромисния поглед. А човекът, който преди две години каза: "Остава ви още една седмица!" по никакъв начин не се е отказал от тази своя мисия. ГЕРБ това не могат да му простят. Той постоянно им напомня, дори със самото си присъствие и непоколебимост, че има и друг път за България. Ето в това е силата на Радев.
И тази сила може само да става все по-голяма.
