/Поглед.инфо/ Бях на обсъждането, организирано от ПЕС, по темата "Европа на кръстопът". Можем да кажем обаче, че Европа винаги е била на кръстопът. За парадокс и куриоз тя не е била на кръстопът единствено във времената на Студената война. А иначе, още със създаването на основите на съвременна Европа по време на Римската империя тя е била на кръстопът за посоката, в която ще се развие. И до днес значителни паметници от античното наследство се намират в земи извън Европа - от Източна Сирия до Турция и Египет. Европа е била на кръстопът и с войните - Тридесетгодишна война, Стогодишна война, всеобщата европейска революционна вълна през 1848-1849 г., когато се създават идеи за конституционално управление и представителна власт и когато се оказа, че интелектуалците, които възглавиха тези движения, не можеха да управляват особено успешно. Европа винаги е била на кръстопът в световни конфликти и често пъти борбата за господство в Европа се е решавала в извъневропейски зони. Така е и сега - Сирия решава съдбата на Европа.
След изкуственото създаване на Европейския съюз днес се опитваме изкуствено да го спасим от раздробяване. А в същото време слагаме тежки блиндирани врати по апартаментите, тежки контролни гранични прегради, и това показва, че Европа не е още узряла за онова универсално единство, което уж е нейна ценност и което не знам дали като перспектива изобщо е възможно. Холандците направиха едни референдум, казаха "не" на влизането на Украйна в ЕС, а официален Брюксел им казва, че нямало да им обърне внимание. Как така? За какво тогава съществува този ЕС? Съществува за хегемония и диктат на по-силните срещу по-слабите. Разковничето за съществуването на ЕС е разбирателство от силни и независими държави.
Не може в определени ситуационни динамики всички страни да имат един и същ интерес. Това не значи, че трябва да има конфликт, но различните членове на един съюз по различен начин реагират на текущи събития и потребности и затова все по-често повтаряме: "защита на национални интереси". Това е свързано и с бюрократизирането на ЕС, което днес уж се опитваме да намалим малко, но пак с бюрократични средства и законодателни мерки. Не може да има еднакво право за всички, еднакви мита за всички, еднакви квоти за всички и еднакво правосъдие за всички. Затова общи приказки и конференции за Европа са безплодни. Едно заспало сицилианско или балканско село е доста по-различно от бляскавите катедрали, улици, магазини и библиотеки на това, което наричаме Европа. Затова Европа винаги ще бъде на кръстопът, но стремежът към нейната демократизация, към нейния стопански прогрес не може да бъде диктуван от един център, пък бил той и Брюксел.
Сега инвазията на мигрантите определя кръстопътя. Хората са прави, когато казват: "Дядо ми е работил за благополучието на тази страна и не може да дойде след 150 години някой, който да се ползва от благата и да определя правилата". Но да не си затваряме очите, че наред с другите проблеми Европа се задъхва и от това, че колониалните инжекции, които получаваше в продължение на няколко века, вече са спрели или намаляват. Европа трябва да се справи сама, със своите ресурси и възможности, със своята идея да бъде особена географско-топографска формация. Когато си създал нещо на базата на бюрокрация, не може да го подобриш пак чрез бюрокрация. Всички тези мерцедески усмивки, ръкостискания, декларации - нима не е ясно, че това не работи? Нима не е ясно, че тероризмът няма да бъде спрян с празни приказки или с това, че вместо 1000 полицаи ще сложиш 2000 да пазят границите.
Според мен проблемът с бежанците е преекспониран, потопен в говорилня, в конференции, срещи и форуми, за да се отклони вниманието от дълбоките социални, етнически и религиозни причини за конфликта. Рано или късно и тази дандания ще мине. С какви последствия аз не знам. Но Европа не може да се самоизолира само защото над 2 милиона гладни и внедрени хора преминават през нейните граници. Нали смисълът на новото общество беше да няма граници? Къде отидоха високопарните слова за свободно движение на хора и пр.? Те изначално са били изкуствени, измислени. А сега се опитват да решават проблемите пак с изкуствени средства. А тези проблеми са загнездени в разграничението на богати и бедни. Не съм чул някой петролен магнат, ислямист и мюсюлманин, да се е взривил. Атентатите стават възможни заради едно отчаяние на дълбоките социални пропасти или поне на социалните контрасти, които правят хората уязвими и податливи на такива фанатични и варварски действия. Колкото повече конференции за мирно уреждане на един проблем има, толкова повече тези проблеми се увеличават. И се възпроизвеждат на още и още места. Не става с конференции, с декларации и споразумения. Става единствено с мерки срещу бедността и социалните неравенства.
Дума
