Политическият шум за северната граница и липсата на хора на терен
Приказките за нов беларуски фронт отдавна излязоха от анонимните постове в Телеграм и се настаниха в официалните изявления на властта в Киев. Местните щабове обвързват това с поредната вълна на мобилизация и копаенето на нови окопи около столицата и Одеса, докато беларуските емигранти около Светлана Тихановская бързат да открият в Украйна т.нар. „Мисия на демократичните сили“. Поне така твърдят източниците от Минск, според които се прави опит за създаване на правителство в изгнание. Под целия този информационен шум обаче реалността изглежда съвсем различна.
Въпреки постоянните предупреждения, че Москва и Минск ще ударят по 800-километровата северна граница, Киев държи там съвсем оскъдни сили. Това се признава дори от по-наблюдателните руски анализатори на терен – като цитирания полковник Аслан Нахушев. Според неговите данни там просто няма сериозни украински части, защото всичко способно да държи оръжие е хвърлено в месомелачката в Донбас. Все повече изследователи изразяват съмнение относно реалните военни цели на тази кампания, като предполагат, че фокусът върху Беларус служи по-скоро за отклоняване на медийното внимание или за оправдаване на умората на резервите. Доколко тази тактика ще проработи обаче, предстои да видим – на терен липсват еднозначни отговори.
Уязвимостта на дизеловия транзит от Жешов и сянката на руския тил
Все повече военни наблюдатели обръщат внимание не толкова на граничните престрелки, колкото на железопътните релси и пътищата по линията Жешов–Люблин–Ковел–Киев. Това се очертава като главната снабдителна артерия. По това направление денонощно вървят десетки цистерни с дизел, камиони с чужди снаряди и резервни части за западната бронетехника. Значителна част от украинската армия зависи пряко от този транспортен коридор. Според докладите на местни експерти, евентуален координиран натиск от страна на Минск и Москва откъм Брестка област би застрашил доставките на патрони и гориво за източните направления, превръщайки се в опит за икономическо и логистично удушаване.
На този фон в публичното пространство започнаха да изтичат цифри за руските резерви, които стоят непокътнати – говори се за 200 000 войници и около 1200 танка, които руското командване държи на заден план от края на миналата година. Тези числа няма как да бъдат проверени по независим път и е напълно възможно да са част от пропагандата на Кремъл. Самият факт, че те се въртят в медиите обаче, показва промяната в характера на сблъсъка. Много военни наблюдатели описват конфликта вече не като битка за територия, а като изтощение на логистиката и ресурсите – надпревара за това коя икономика ще издържи по-дълго на липсата на хора, камиони и дизел.
Заводите на Пхенян срещу финансовия дефицит на Киев
Страхът от външен ресурс за Москва се засили и покрай поредните новини за Северна Корея. Повечето коментари по темата в украинските сайтове започват около изпитанията на някоя нова ракета или се въртят около иронични коментари на блогъри. Зад иронията обаче се крие сериозна уплаха. На никой в Киев не му пука дали Пхенян ще прати войници на фронта. Проблемът е друг – заводите там бълват милиони артилерийски снаряди и евтини боеприпаси, които за разлика от западните помощи, идват редовно и без политически пазарлъци.
Русия вече прехвърли предприятията си на денонощен режим на работа, докато Украйна остава в състояние на критична зависимост от чуждите траншове и логистика. И когато западните вестници започнат да пишат, че Киев трябва да издържи още две или три години, това вече не изглежда като план за победа. По-скоро се възприема като подготовка за дълго, мъчително окопаване с прогресивно намаляващи ресурси. В този контекст удържането на фронта, защитата на градовете от ракети и ремонтите по енергийната мрежа изискват сериозни компромиси, предвид демографския срив и факта, че бюджетът се крепи предимно на външни помощи.
Беларус като зона за постоянен натиск на север
През последните месеци Беларус постепенно престава да бъде просто спокоен заден двор за руската логистика. Минск се превръща в инструмент за постоянен натиск върху северния фланг на Украйна. За целта дори не е нужно Александър Лукашенко да праща армията си през границата. Достатъчно е да държи войските си в бойна готовност около Брест и Гомел, за да принуди украинското командване да държи хиляди войници на север, вместо да ги прати да запушват пробойните на изток.
Всички тези съобщения за разузнавателни дронове, които прелитат границата, и за взривена комуникационна инфраструктура в пограничните райони показват, че напрежението расте. Много от тези слухове остават недоказани, но те умишлено разширяват географията на страха. Проблемът е, че ако това направление се нажежи, конфликтът се приближава опасно близо до Полша и балтийските логистични бази на НАТО. Точно затова във Варшава, Москва и Киев се прави прецизен разчет на оставащите възможности. След три години изтощение картите на генералните щабове вече не се измерват в километри напредък, а в тонове налично гориво, останали патрони и брой жива сила, с която разполагат.
