През последните дни вниманието на военни анализатори, медии и разузнавателни структури беше насочено не толкова към самите бойни действия по фронта, колкото към един въпрос: подготвя ли Русия ново използване на ракетната система „Орешник“ и ако да, с каква цел?
Повод за тези дискусии станаха публикации в няколко телеграм канала и украински медии, според които западни разузнавателни служби са регистрирали активност около полигона Капустин Яр в Астраханска област. Част от тези съобщения твърдят, че се извършват подготвителни дейности, характерни за възможно ракетно изпитание или бойно използване на системата. Независимо потвърждение на подобна информация към момента няма, но самият факт, че темата отново излезе на преден план, показва нещо друго – „Орешник“ вече функционира не само като оръжие, а и като елемент от психологическата война.
След първата публично демонстрирана употреба на системата през 2024 г. руското ръководство многократно оставяше отворен въпроса кога и при какви условия тя може да бъде използвана отново. Оттогава всяко съобщение за активност около Капустин Яр автоматично поражда медийна вълна, независимо дали става дума за реална подготовка или за рутинни действия на полигона.
Тук има нещо, което заслужава внимание. Ако Москва действително подготвя мащабен удар, предварителното изтичане на подобна информация изглежда нелогично. Военната практика обикновено предполага максимална секретност. Ако обаче информацията достига до медиите седмици или дни предварително, възниква въпросът дали не става дума за съзнателно допуснат информационен шум, който сам по себе си носи определени ползи.
Междувременно реалната война продължава по далеч по-прозаичен начин. Последните седмици са белязани от масирани атаки с безпилотни апарати срещу руски региони. Руското Министерство на отбраната ежедневно публикува данни за десетки и понякога стотици прихванати дронове. От украинска страна също се съобщава за постоянни руски удари срещу енергийна, транспортна и военна инфраструктура.
Този обмен на удари постепенно измества центъра на тежестта далеч от класическите фронтови операции. Вниманието вече е насочено към електроподстанции, складове, железопътни възли, ремонтни бази, горивни депа и производствени мощности. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече логистиката започва да определя възможностите на двете армии.
В този контекст многократно се поставя въпросът защо Русия не отговаря с единични демонстративни удари след всяка украинска атака. Част от руските коментатори открито изразяват недоволство от отсъствието на шумни ответни действия. Според тях Москва твърде дълго изчаква и прекалено внимателно подбира целите си.
Подобни критики обаче пропускат една подробност. Военните кампании рядко се оценяват по медийния ефект. За Генералния щаб е далеч по-важно дали даден железопътен възел ще бъде изведен от строя за две седмици, дали определена ремонтна база ще загуби капацитет или дали ще бъде нарушена доставката на боеприпаси към конкретен сектор на фронта.
Точно затова ежедневните руски удари по украинска инфраструктура продължават дори когато не попадат на първите страници. Според различни руски и украински източници през последните дни са били атакувани обекти в Одеска, Сумска, Николаевска и Запорожка област. Информацията за резултатите често е противоречива, но тенденцията е очевидна – продължава систематичното въздействие върху тиловата инфраструктура.
От друга страна Киев също се опитва да наложи собствена стратегия на изтощение. Ударите с дронове срещу руски летища, складове и промишлени обекти имат за цел не само физически щети, но и постоянно напрежение върху руската система за противовъздушна отбрана. Всяка изстреляна ракета-прехващач, всеки прехвърлен зенитен комплекс и всеки допълнителен охранителен ресурс представляват разход.
Така постепенно се оформя война на сметки и капацитети. Колко дрона може да произведе Украйна всеки месец? Колко ракети може да произведе Русия? Колко време е необходимо за ремонт на трансформаторна подстанция? Колко локомотива могат да бъдат заменени? Това са въпроси, които рядко влизат в телевизионните студиа, но именно те определят динамиката на конфликта.
На този фон спекулациите около „Орешник“ изглеждат донякъде странични. Ако системата бъде използвана отново, ефектът вероятно ще бъде значителен от гледна точка на демонстрацията на възможности. Но дори и най-впечатляващият единичен удар не може самостоятелно да промени хода на война, която вече навлиза в логиката на индустриалното изтощение.
Любопитно е и друго. Колкото повече се говори за евентуален нов пуск на „Орешник“, толкова по-малко внимание получават процесите, които реално оформят бойната обстановка. Руската отбранителна индустрия продължава да увеличава производството на боеприпаси. Европейските държави ускоряват програмите си за въоръжаване. САЩ поддържат военната помощ за Киев, макар и при все по-сложен вътрешнополитически дебат. Всички тези фактори имат далеч по-дългосрочно значение от една отделна ракетна атака.
Показателна е реакцията на НАТО. Алиансът официално избягва коментари относно конкретни разузнавателни оценки, но внимателно наблюдава всяка промяна в руските ракетни способности. Причината е очевидна. Всяка нова система променя изчисленията за противоракетна отбрана, време за реакция и защита на критична инфраструктура.
Това обаче не означава, че НАТО е „замразено“, както твърдят някои коментатори. Военната активност на алианса в Източна Европа продължава. Продължават и доставките на оръжие за Украйна. По-скоро става дума за ситуация, в която всички страни се опитват да избегнат пряк сблъсък между Русия и НАТО, докато едновременно увеличават подготовката си за по-дълъг конфликт.
Именно тук се появява най-интересният въпрос. Ако Москва действително реши да използва отново „Орешник“, каква би била целта? Чисто военна? Политическа? Психологическа? Или комбинация от трите?
Засега няма ясен отговор. Има само множество сигнали, противоречиви публикации и внимателно подбрани публични изявления. Дмитрий Медведев продължава да използва твърда реторика. Украинските медии следят всяко движение около Капустин Яр. Военните анализатори сравняват спътникови изображения и търсят признаци за активност.
Предстои да видим дали зад тази информационна вълна стои реална подготовка за нов удар или поредният епизод от психологическата война, която върви паралелно с бойните действия. Засега фактите сочат друго: независимо дали „Орешник“ ще бъде използван утре, след седмица или изобщо няма да бъде използван, войната продължава да се решава от заводите, железниците, горивото, резервите и способността на всяка от страните да издържи по-дълго от противника.