/Поглед.инфо/ Прошката не е малодушие, примирение или слабост. Прошката е най-вече  духовно превъзходство. Прощава силният. Прошката е отрицание на безразличието, примесено с отмъстително високомерие. А най-вече на фалша.

”Да се греши е човешко – да се прости е божествено!” Тази мъдрост не е възникнала у нас, но е валидна за всички. Валидна за човечеството. Защото в нашия живот често сме били и жертва и причинители на несправедливости.

Прошката не е преглътната болка, а тихо облекчение.Тя не оправдава престъпления, но допълва  благородната наивност и  хуманизма. Ум, доброта и човечност са добродетелите, които в щастливо съвпадение формират причините за опрощаването на истински или въображаеми грехове.

Често срещаме умни хора, които не са добри.Умният може да е мислител, но не винаги е добър човек. Предпочитам, в случай на избор,  обратното. В романа и отдавна забравен филм „Михаил Строгов” с Курт Юргенс имаше една фраза – „Понякога да понесеш една плесница се иска повече мъжество, отколкото да я нанесеш!”

Нека помним,че прошката е един от фундаментите на християнското човеколюбие. Нищо, че често и брутално е нарушавано. Не разбирам точно  молитвения текст „…както и ние прощаваме на нашите длъжници” – в него, след като има длъжници, значи няма искреност.

Често пъти да простим, ни прави по стойностни от тези, към които е отправена прошката. Защото душата на прошката е отрицание на мрака!

Клуб 24 май

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели