Преди няколко дни опозицията отново хвърли яйца срещу ескорта на грузинския президент Михаил Саакашвили, който бе на посещение в с. Наразени, Зугдитски район. Пътят на кортежа е бил блокиран от привърженици на местната организация "Защита на Грузия" Каха Микая и активисти на други организации. От полицията не са били в състояние да се справят с тълпата и лавината от яйца, които летели към президентската кола, принудило Саакашвили да се оттегли.
Недоволството към властта на Саакашвили расте заедно с неговия цинизъм. Над 1, 2 милиона грузинци се подписаха под искането на опозицията Президентът на Грузия незабавно да напусне властта. Това е един безпрецедентен случай, в който подписалите се са толкова много, изразено в проценти към броя на избирателите. Грузия е малка държава и като население тя не надвишава 4,5 милиона, но Михаил Саакашвили заяви без да му мигне окото, че страната е в извънредна ситуация. Като че ли това не е ясно още от времето, когато той поведе "революция на розите"? Не е знаел, че има начало на революцията, но че има и край? Би трябвало да е наясно, че незнанието на законите, в това число и физическите, не освобождава от отговорност. При всеки репресивен режим в затворите има много хора – това е отличителна черта на диктатурите, но Саакашвили назовава освободените „престъпници” и имено тях, а не себе си, обвинява в преследване и репресии. Получава се парадокс – лежалите по затворите по времето на Саакашвили, сега действащи членове на партията „Едино национално движение”, са репресирали хората в затвора.
„В момента международните позиции на страната са много слаби” – плаши народа Саакашвили. И признава, че Грузия в момента "изглежда доста неразвита, изостанала страна. И ми се иска да възкликна – тези хора не ви позволяват да си врете носа навсякъде!” А наказателната война през август 2008 г., която инициира Саакашвили срещу Южна Осетия - нима това не е военна репресия срещу народа, срещу неговите естествени права, дори и срещу правото на живот в името на властта на Саакашвили? И нима войната срещу собствения му народ не доведе и до други резултати – умора, разруха, руини и бедствия? Точно поради тези причини се появи огромна влакова композиция от гневни граждани, изразяващи своето недоволство към „революцията на розите”.
Но готов ли е народът на Грузия да си направи правилните изводи, способна ли е грузинската опозиция да бъде последователна при премахването на репресивната държавна машина, създадена под лозунга „Искаме демокрация”? Едно е ясно – Грузия вече не е същата, независимо от факта, че ЕС и САЩ продължават да „помагат” на Саакашвили по един доста странен начин, поставяйки машиниста пред локомотива.
