/Поглед.инфо/ Днес ми е трудно да определя мащабите на кризисния потенциал, който този ден и този час написаха в историята на съвременна Турция. Убийството на повече от 100 души - защото броят на жертвите нараства с всеки час, на невинни демократи, излезли с лозунгите „Мир и демокрация”, е огромен удар върху целия политически процес, върху икономикото и финансовото доверие, върху ценностите и морала на цялото общество.
Политическата криза след парламентарните избори от 7 юни 2015 г. премина няколко етапа – от дълги и безрезултатни коалиционни преговори, до насрочването на нови парламентарни избори. На обществото масирано беше внушавана идеята, че изборът е между еднопартийно управление на Партията на справедливоста и развитието /AKP/ или държава в хаос .
Убийството на 35 млади кюрди в приграничния град Суруч на 20 юли т.г., отново при самоубийствен атентат, затвори страницата на т.н мирен процес и възобнови въздушните атаки срещу базите на Кюрдската работническа партия / ПКК / в Иракски Кюрдистан. Жертвите се трупаха, а въведеното военно положение и блокади на цели райони правеше все по-конфликтен и кризисен политическия процес.
Към всичко това се прибавиха натиска и арестите на видни турски журналисти по абсурдни обвинения за обида на Президента Р.Т.Ердоган в Twitter, последен пример за което беше арестуването на гл. редактор на в. Todey,s Zaman Бюлент Кенеш само ден преди атентата в Анкара.
Всички опозиционни партии определиха външната политика като недалновидна, а поведението й по сирийската криза – като пълен провал , застрашаващ националната сигурност в дългосрочна перспектива.
След 3 октомври и първите удари на руски ВВС върху базите на Ислямска държава в Сирия, служебното правителство на проф. Ах. Давутоглу реши да даде допълнителен тласък на напрежението, като за вътрешнополитическа и външнополитическа консумация беше развит шумен скандал, свързан с навлизането на руски самолети във въздушното пространство на страната след бойните операции.
В допълнение към всичко това президентът Р.Т. Ердоган реши да истеризира до край атмосферата с твърдението, че е възможно преразглеждане на всички съществуващи енергийни проекти между Турция и Русия и дори за прекратяване на руските доставки на газ. Последното беше очевиден блъф, но той доразви скандала във външнополитически план.
Атентатът в Анкара днес поставя резултатите от предсрочните парламентарни избори пред огромна въпросителна. След като поисканите от Р.Т.Ердоган депутатски мандати за конституционно мнозинство – 2/3 от 550-членния парламент, не само не бяха постигнати, но ПСР слезе под обикновенното мнозинство от 276 мандата, за всички в страната стана ясно, че за първи път от ноември 2002 г. Р.Т.Ердоган претърпя поражение .
Този резултат е символ на изчерпващия се потенциал на политиката на ПСР, както и на нов цикъл на политическите процеси . Предизборният лозунг на управляващата партия – „Нова Турция”, по своеобразен начин документира собствения си политически провал.
Турското общество от 2015 г. не можеше да бъде съизмеримо нито с това от 2002 , от 2007 и дори от 2011 ч. – времето на предходните парламентарни избори.
Нещо повече – категоричните резултати на Демократичната партия на народите /HDP/ на С.Демирташ – 6 млн. гласа и 80 депутатски мандата, най-вероятно ще бъдат потвърдени на следващите парламентарни избори. Кюрдското национално движение вече има политическо представителство и нов лидер , а самото движение обединява разпиляната и фрагментирана турска демократична и светска левица , хората от протестите в Гези парк , видни интелектуалци , синдикати , асоциациите на юристи, лекари, инженери.
Управляващата група около Р.Т.Ердоган – Ах.Давутоглу има всички основания да се опасява от евентуалните резулатати на парламентарните избори – никой не повярва на следствието , което извади изпод ударите обвинените в корупция министри и свързаните с ПСР личности от прословутия скандал от 17 декември 2013 г.
За бъдещето на политическия процес са възможни няколко хипотези .
Първата е засилване на напрежението и репресиите, с цел обединение на проислямиския и националистически вот с отвоюване на над 43 % от гласовете, с цел формиране на еднопартийно правителство на ПСР под ръководството на проф. Ах.Давутоглу. В скоби – на автора на книгата „Стратегическа дълбочина” беше осигурено участие в политическия живот и възможност да се кандидатира за депутат след провеждане на извънреден партиен конгрес и отмяна на правилото на максимума от три мандата.
Втората хипотеза предвижда – при повторение на изборните резултати от 7 юни и на изборите на 1 ноември т.г. – формиране на коалиция с части от Партията на националистическото движение /MHP/ или с цялата им парламентарна група.
Третата хипотеза е отлагане на парламентарните избори с една година и продължаване на управлението на служебното правителство на Ах.Давутоглу ,т.е. на екипа, който президента Р.Т.Ердоган определи .
Докато пиша тези бележки в Истанбул хиляди демонстранти вече се събират на Истиклял с лозунгите „Не на диктатурата на ПСР” и „Убийците са известни” . Тридневният траур и блокирането на социалните мрежи в Анкара, полицейското насилие и репресии няма как да заличат спомена за това ужасяващо клане , жертви на което станаха невинни млади турски демократи.
Най-искрени съболезнования на семействата и близките на загиналите !
10 октомври 2015 г.
21.00 ч.
