/Поглед.инфо/ Интервю на агенция „Фокус” с д-р Бойко Маринков от Института по балканистика към Българската академия на науките
Въпрос: Д-р Маринков, какви тенденции се очертават след провеждането на местните избори в Турция?
Бойко Маринков: Първо, трябва да намерим мястото на тези избори в политическия цикъл в Турция. Това е много важно, защото ми се струва, че украинската криза, референдумът в Крим концентрираха изключителното внимание на медиите и тези много важни избори общо взето останаха в сянката на националния интерес на турските медии.
Колкото и да е странно дори достатъчно информирани издания не само в България, а и световни издания им отделиха мизерно място – дадоха цифровите резултатите и с това общо взето затвориха темата.
Всъщност с местните избори започва нов политически цикъл в Турция и за всички беше ясно, че това е проверка на това, което до преди 7-8 месеца, преди началото на събитията в Гези парк и особено преди корупционния скандал от 17 декември, изглеждаше като предрешен вот в подкрепа на управляващата Партия на справедливостта на премиера Реджеп Тайип Ердоган,който би трябвало да запази за себе си и за ПСР над половината от турските избиратели.
Тези събития не претърпяха особени преоценки дори когато в управляваща партия настъпи разделението по новата линия - привърженици на Феттулах Гюлен и привърженици на Реджеп Ердоган.
Тепърва трябваше да се реши спора за това какво е влиянието на духовния лидер на движението „Хизмет”, който от 1999 г. живее в САЩ и, който беше обявен, особено през последните 3 месеца преди изборите, за основния враг на сегашното управление. На тази тема се правеха доста рисковани прогнози.
Аз самият направих прогноза с три сценария 48 часа преди самите избори и я публикувах в сайта pogled.info.В основната си прогноза по всяка вероятност съм се доближил до истината, макар че и аз не посочих тези проценти, които Партията на справедливостта и развитието успя да получи на 30 март.
Моите прогнози бяха в порядъка 40-42% в първия си сценарий, който нарекох най-благоприятен за Партията на справедливостта и развитието, а тя получи 45,6% по последните данни, с които разполагаме. Народнорепубликанската партия получи 27,8%, Партията на националистическото движение 15,2%, двете кюрдски партии, очаквано за мен, получиха около 6% - Партията на демокрацията и свободата - 4,2% и Народната демократична партия – 1,9%.
Това е разположението на силите. Интересно е друго, тъй като това са обобщаващи национални резултати. Интересно е влиянието, което отделните политически сили имаха в различните региони на страната. Едва тогава става ясно защо Народнорепубликанската партия е получила тези проценти. Този залп от критики, разобличения и флашки и каквото искате още, който се изля върху управляващата партия и върху нейния лидер, оказа в някаква степен мобилизиращо влияние върху избирателя на Партията на справедливостта и развитието.
Моят извод е, че той отхвърли дори съмненията спрямо своя лидер, той отказа да възприема каквито и да е противоположни аргументите.
Второ, традиционният избирател на ПСР отказа да повярва във факта, че е налице алтернатива на сегашното управление. И пред възможността за бъдеща коалиция при бъдещи извънредни или редовни парламентарни избори между Народнорепубликанската партия и Партията на националистическо движение, което на сегашния етап очевидно е комбинацията, която може да замени сегашното управление, той избра стабилното управление под ръководството на сегашния министър-председател.
Третият факт, който много малко се коментира е, че Народнорепубликанската партия получи на 30 март 2014 г. тези близо 12,5 млн. гласове в не повече от 50 от 80-те района в Турция, защото се оказа, че в 4 от областите тя получава под 1% от гласовете на избирателите , в 11 получава до 5%, а в 12-те области, главно в Централен Анадол – до 10%.
Нейното влияние има много силно изразен регионален характер и той се очертава като видите в кои области печелят – в Синоп, в Зангулдаг, по Черноморското крайбрежие, целия район на Тракия и от тук се спускаме по Средиземноморското крайбрежие – Чанаккале, Измир, Айдън,Мугла и т.н. до Хатай. Изненадата беше пробивът, който направиха в Хатай.
В 14 от 18-те кюрдски области Народно –републиканската партия печели под 5-6%. Те имат унизителни резултати там. Това е едно важно обстоятелство, за да се разбере бъдещото развитие на политическия процес в Турция. Именно кюрдския проблем ще се окаже вероятно ключов в бъдещето развитие на процесите в страната.
Извън отказа на избирателите да приемат внушенията за сериозна корупция, извън желанието да се запази досегашния икономически модел, налице е и един трети фактор, който трябва да се подчертае, и това е процесът на търсене на решение по кюрдския въпрос, който беше стартиран миналата година през март и, който с много условности можем да наречем сега, че върви в някакви форми и темпове. Напрежението обаче е изключително високо и пример за това е нападението върху лидера на Народнорепубликанската партия Кемал Кълъчдароглу, който, забележете, беше атакуван от един 28-годишен безработен привърженик на една крайно националистическа партия в сградата на парламента.
Напрежението е много високо, а политическия график е доста уплътнен. Следващите избори в Турция са на 10 август 2014 г., т.е. до президентските избори, когато трябва да бъде решен големият въпрос как ще бъде преразпределяно оттук нататък политическото влияние остават не повече от 5 месеца.
Въпрос: Споменахте, че тези избори бележат началото на един нов политически цикъл за Турция. Какви са неговите основни характеристики?
Бойко Маринков: Ние, за съжаление, се концентрираме обикновено само върху националните характеристики на този процес,върху вътрешните оценки и коментари. В същото време външния свят внимателно ,прецизно и точно оцени силата и влиянието на сегашното управление на Турция и възможността за партньорство с него, защото както се развива украинската криза, както се развиват събитията в цялата Черноморско-Кавказки и ако искате даже Каспийски регион, в този геополитически регион, ролята на Турция става неимоверно сериозна, важна и определяща.
За да прибавим виц в коментарите ще отбележа,че първият човек, който поздрави Ердоган за успеха на партията му на местните избори, буквално в понеделник сутринта, беше Владимир Владимирович Путин. Това е нещо, което по никакви протоколи няма аналози, тъй като изборите са местни и властта не се променя – Ердоган продължава да си е министър-председател.
Така че руският президент много бързо и много точно оцени ролята на Турция след 30 март 2014 г. Вторият, който поднесе своите почитания на турския министър-председател, беше президентът на Азербайджан Илхам Алиев и неслучайно в рамките буквално на няколко дни, може би на 2 дни след това, Ердоган направи посещение в Азербайджан, където се водят много интересни и много важни стратегически разговори.
Третата страна, която очевидно ще има определящо влияние за събитията в този регион, е Иран и съдбата на т.нар. иранска ядрена програма, по която продължават разговорите. А взаимоотношенията между Иран и Турция на този етап очевидно ще представляват и този особен тип съревнование в района на Близкия Изток в най-широкия смисъл на това понятие.
В същото време европейската реакция е достатъчно двусмислена, тъй като традиционните приятели на Турция отдадоха заслуженото на този успех и подчертаха необходимостта от развитието на преговорния процес, който е замръзнал. Макар че миналата година през ноември беше отворена 22 глава - „Регионално сътрудничество”, и които настояват въпросите да се движи с едни сравнително по-бързи темпове,остават в очевидно малцинство в рамките на 28-те членове на ЕС.
В същото време има държави, които изпитват опасение, че поемайки ангажименти към страни като Украйна, евентуално Грузия и Молдова, започват да усещат, че ЕС се претоварва от ангажименти, към които трудно балансират собствената си политика. В този смисъл ми се струва, че трябва да бъдат разположени и интересите на българската външна политика с всички въпросителни, които има в тези отношения.
Въпрос: Вие сам казахте, че по отношение на властта няма промяна – Ердоган продължава да е на власт. Какво все пак ще е различното оттук нататък във вътрешната и външната политика на Турция?
Бойко Маринков: Във вътрешнополитически план има един казус, който ще трябва в много бързи темпове да бъде решен и това е съдбата на президентската кандидатура, с която ще стартира Партията на справедливостта и развитието. Тази дилема между кандидатура на Реджеп Тайип Ердоган за президентския пост с последващо избиране на депутат, оттук вече - на министър-председател на Абдуллах Гюл, тази рокада, за която се говори много често, предполага съответните действия – предполага оставката на един турски депутат, провеждане на частичен избор, в който Абдуллах Гюл след президентските избори да бъде избран за депутат, за да може да стане министър-председател. Вероятно това ще бъде най-близкият до прогнозите ни вариантът, към който ще се върви в политическия процес в следващите месеци.Казвам го с огромни резерви и без никакви гаранции за достоверност.
Тази комбинация е от няколко стъпала. Според мен съществуваше вариант да бъде повторена кандидатурата на Абдуллах Гюл, а по тази причина да бъдат направени промени в устава на партията, който дава право на 3 мандата за всеки изборен пост.Това е вторият възможен вариант за развитието на политическия процес ,който не надхвърля традиционните за подобни прогнози 60%.
Приближаването на парламентарните избори, а те са буквално в началото на юни 2015г., а е възможно е да бъдат изтеглени и по-рано, предполага буквално в следващите седмици срещата на Абдуллах Гюл и Реджеп Ердоган.
Тази среща ще бъде проведена по дефиниция и както каза и турският президент на една пресконференция - решението за собственото си поведение той ще вземе сам и в индивидуално качество и че то ще е резултат от един сърдечен, приятелски разговор с настоящия министър-председател.
Очакваната от всички рокада – Реджеп Ердоган – президент Абдуллах Гюл – министър-председател, предполага и други събития. В средите лидерската група на Партията на справедливостта и развитието е налице известно опасение, че липсата на тази силна централистична воля, която притежава турският министър-председател, ще генерира опасност за партията да загуби позиции,а едновременно с това - ще нарушени балансите в нея.
В същото време Народнорепубликанската партия чрез своя председател Кемал Калъчдароглу заяви, че опозицията трябва да излезе с единна кандидатура, еднакво отдалечена от политическите партии – кандидатурата на една уважавана светска личност.
Очевидно е, че в рамките на опозицията се водят разговори, търси се подобна кандидатура, която да обедини гласовете на Народнорепубликанската партия и Партията „Националистическо движение”. Искам да отбележа още един момент – резултатите на двамата кандидата Мустафа Саръгюл в Истанбул и Мансур Яваш в Анкара показаха, че подобни фигури, които са по-скоро десни кандидатури, отколкото лявоцентристки, добавиха много сериозно влияние върху резултата на Народнорепубликанската партия. Битката за Анкара завърши с 30 000 гласа и въпреки искането за преброяване, което беше отхвърлено, според всички независими медии, има сериозни съмнения че там са правени фалшификации върху резултатите, за да може Партията на справедливостта и развитието, управляващата партия, да запази влиянието си в столицата на Турция.
Въпрос: Според вас, укрепи ли Ердоган властта си след победата?
Бойко Маринков: Той направи това незабавно след началото на скандала през декември 2013 г., когато направи реконструкция на Министерския съвет – в него влязоха 10 нови министри. Вътрешните размествания и в самата партия и в администрацията бяха извършени много преди местните избори. Имайте предвид, че трима от министрите в оставка бяха и кандидати за кметове в местните избори за това имаше разнообразни причини . Но укрепването на властта на Ердоган беше демонстрирана още през декември-януари тази година.
Местните избори засилиха като дефиниция силовия, централистичен и персонален подход към политическият процес в рамките на този политически цикъл.
Според мен, в него трайно се настанява убеждението, че Турция може да отвоюва мястото си на геополитически фактор и сила единствено в рамките на битка с т.нар. външен и вътрешен враг.
Общо взето търсенето на врага остава нещо като основен мотив в действията на министър-председателя.
Той заяви, че ще отмъсти на своите врагове. Какво може да очакваме от него?
Вижте, все пак той е дълбоко вярващ човек и знае, че не той, а Аллах ще извърши онова ,което е необходимо. А някои други хора ще бъдат инструментите на божията воля, така че не го приемайте в този чисто атеистичен вариант.
Според мен предстои продължаващата чистка в органите на полицията, в следствия и прокуратурата. Искам да отбележа,че Реджеп Ердоган нямаше никакви опасения какви ще бъде външната или вътрешната реакция, когато наложи контролът върху две социални мрежи. Той самият не изпитва някаква вътрешна дилема. Това не знам как се отчита в общественото съзнание, но е факт. Ердоган искаше да покаже колко е решителен, без да се съобразява с това какво мисли Европа, какво мисли конкретният комисар от ЕК по разширяването и какво мисли говорителят за Турция в ЕП. Реакцията му беше заслужаваща внимание, защото тя ще има своите повторения.
Въпрос: Какво можем да кажем за останалите политически партии след провеждането на местния вот?
Бойко Маринков: Имаме това, което се случи на парламентарните избори 2011 година. Имаме четири политически сили през 2011 година,които с известни условности и малки забележки, доминират върху 95% от турските избиратели. Десет процентната бариера тогава изигра своята роля, тя концентрира политическия живот и отрази в национален план 4 или 5 политически сили.
На този етап няма факти, които да показват, че протестното движение „Гези парк” или движението „Таксим” са намерили своето политическо представителство, че те са оформили в една тип политическа конструкция, която влиза в съприкосновение с турския избирател.
Така че продължават да доминират досегашните политически партии , досегашната политически конструкции и разбира се – досегашните политически идеологии.Каква ще е тяхната еволюция в следващите години е въпрос на хипотези и прогнози.
Въпрос: Какво е бъдещето на кюрдския въпрос с оглед на резултатите от него?
Бойко Маринков: Това ще мога да коментирам, когато през тази седмица или в началото на следващата, лидерът на кюрдското национално движение Абдула Йоджалан, който се намира на остров Имралъ с доживотна присъда, ще има среща с кюрдски лидери, с кюрдски депутати и ще даде пресконференция в затвора.
Аз мисля, че на този етап Йоджалан, както и кюрдското национално движение очакваха с повишено внимание резултатите от местните избори. Те се бяха концентрирали в едно достойно представяне на тези избори, като едновременно с това много внимателно следяха събитията в останалата част на Кюрдистан. Имам предвид в автономията в Ирак и в трите кюрдски области в Сирия.
Очевидно беше,че Р.Т.Ердоган използва посещението на лидера на иракските кюрди Мустафа Барзани в Диарбекир през септември 2013 г., където заедно с турския министър-председател участваха в един грандиозен митинг. Опитът на Ердоган да търси такива омекотени форми, малки стъпки към кюрдското национално движение на този етап привърши. Необходими са други стъпки и според мен кюрдското национално движение най-вероятно в предстоящата кампания за президентски избори ще представи своите условия. Защото вие разбирате, че техните 5% от гласовете или 6 или 7% между гласуващите стават решаващи. Те биха осигурили, при една подкрепа, биха осигурили избора на кандидата на управляващата партия още на първия тур.
Въпрос: Да се върнем отново на президентската кампания - според вас е по-вероятно да се случи тази рокада между Абдуллах Гюл и Ердоган?
Бойко Маринков: На този етап това са сигналите. Пак го казвам, с резервите на човек, който не е получил окончателния отговор го казвам, но това са сигналите, които идват от последните 10 дена. Но пак технологично и политически, и в личностен план целия този процес трябва да бъде изчистен в непродължителен срок.Следователно най-важно днес е търпението.
Въпрос: Какъв би бил Реджеп Ердоган като президент? Каква е вашата прогноза?
Бойко Маринков: Ако изборът на управляващата ПСР е Р.Т.Ердоган то очевидно битката ще се пренесе от тук нататък върху Конституцията на страната и върху президентските правомощия. Кандидатирайки се за президент сегашният министър-председател разчиташе,че специалната парламентарна комисия ще постигне политическата поръчка. Това се оказа невъзможно една проста причина - управляващата партия не разполагаше с 2/3 от гласовете, за да наложи такива промени, каквито искаше. Но засилване на президентските правомощия фигурира в плановете на Реджеп Ердоган, това е очевидно. И тук вече подкрепата на гласовете на кюрдските парии и на близо 35-мата кюрдските депутати става от особено значение.
Въпрос: Какво означават резултатите от местните избори за България и въобще за българската външна политика спрямо Турция?
Бойко Маринков: Българската външна политика трябва да се ръководи от трайни проекции в отношенията си с Турция, а не от резултати на едни местни избори. Това е първото. Второ, в тях трябва да фигурират ясно както предимствата на тези двустранни отношения, така и онази гама от въпроси, които наричаме на този етап открити. За което съществува и комисия, двустранна комисия по този въпрос. Трябва да е ясно, че на този етап ние ще продължаваме да комуникираме с едно амбициозно, силно държавно управление, каквото има в Турция в момента, с политически лидер със силна воля и с достатъчно силна амбиция, бих казал. Проблем е кой ще олицетворява оттук нататък, хайде да не кажем целия ислямски свят, но тъй като там конкуренцията със Саудитска Арабия, а в отношенията с Иран – сунизъм, шиизъм са ясно разположени, но кой ще представлява този опит да се търси цивилизационният път на ислямски свят и в отношенията останалите цивилизации. Това са големите въпроси, това са истинските въпроси според мен. За България, пак ще се върна към онова, което казах в началото на интервюто, много е важно да отчете всички промени, които настъпиха в следствие на украинската криза и на референдума в Крим, в Черноморския регион. Тук имаме промяна в съотношението на силите, тук имаме нови баланси, тук имаме нови при това много силни, как да кажа, заявени национални програми, национални идеи. В някаква степен те възраждат много неща, които се считаха едва ли не за отживелица. И не на последно място, обикновено моите колеги пренебрегват, това е, че не рядко, когато имаме работа с историята на страни, които са наследници на бивши империи, този дух на бившата империя много често се възражда. Много често се появява в живота на тези национални вече държави. Духът на империята е жив, както в Русия, така и в Турция.
Мога да добавя само едно, че ще продължаваме да следим внимателно процеса. Аз готвя сега една малко по-разширена статия за моите оценки на резултатите и за влиянието на тези резултати от местните избори върху геополитическата обстановка, върху онова, което потвърди или събуди отново в геополитически план този резултат. Но това ще стане вероятно до края на тази седмица.
