/Поглед.инфо/ / Този доклад беше предложен на участниците в кръглата маса

„Кризата с бежанците. Има ли риск за етнокултурния модел на Европа ?” -

проведена на 2 – 3 октомври 2015 г. в с.Момчиловци – Център ДАНО,

с участието на представители на ЕП , на НС и на експерти от висши учебни заведения и БАН /

 

Сирийската криза може да бъде анализирана чрез няколко възможни модела – на вътрешно структуриране на властта при режима на семейство ал Асад (1970 – 2015 г.), на балансите в рамките на Близкия изток, а вероятно и на цялостното глобално преструктуриране след финансовата криза от 2008 г. За настоящия анализ централно място заема теорията на „геополитическите кръгове” и на схемата на разширяващата се геополитическа територия на кризисни процеси, възникнала от местен конфликт, като събитията в гр. Дерра в края на м. март 2011 г. Парадоксалното в случая е, че именно турско-сирийските отношения в първото десетилетие на 21 век бяха най-успешния пример на доктрината „нулеви проблеми със съседите” на проф. Ах. Давутоглу.i

До края на 2011 г. Турция запазва диалога с правителството на Башар ал Асад, като едновременно с това подкрепя първите прояви на опозицията в лицето на Сирийския национален съвет /СНС/ и на Сирийската свободна армия /ССА/. През май същата година, турско-сирийската граница преминават първите бежанци, а от следващия месец започва изграждането на първите лагери. През първата година на конфликта в Турция вече се намират около 200 000 души със статут на бежанци.

Още на първия си етап сирийската криза оказва влияние на всички сериозни участници в близкоизточния геополитически театър: на Съединените щати, които подготвят изтеглянето си от Ирак; на Иран, който вече има стратегическо влияние върху шиитското мнозинство в Ирак и алианите в Сирия; на Турция, която след 2012 г. прави нееднократни опити за контрол върху части от сирийската територия, чрез повторение на „либийския опит” за свалянето на Башар ал-Асад със санкцията на НАТО или на СС на ООН; на ЕС,  който още през февруари 2012 г. с резолюция на Европейския парламент иска незабавната оставка на президента Башар ал Асад и демократизация на управлението.

В опозиция на режима наалАсад са организациите на кюрдското малцинство – над2,5 млн.душиили близо 10 % от населението на страната, които в последните месецина 2012 г.се обединяватв два политически блока – Кюрдският национален съвет и Съюзът на кюрдските демократични сили. На този етап,посланията,коитосе излъчватот сирийските кюрди,съдържат разнородни сигнали – от ясно заявеното желание за слагане край на режимана алАсад до програмното искане за федерализация на Сирия по примерана Ирак и формиране на структури на кюрдска автономия.

Тези искания само потвърждават тезата,че сирийските кюрди добре помнят сблъсъците с Националната гвардия през 2004 г. в Югозападен Кюрдистан и нямат доверие на президентаи неговия антураж, но едновременно с товане желаят да се влеят в организации като Сирийския национален съвет, обединил радикални ислямисти и крайни националисти и не одобряват чуждата военна инвазия.

Въпросът с наличието на етнически малцинства, каквото е кюрдското, се допълва и от остър конфесионален проблем– в продължение на 40 години, доминиращи позиции в управлението има алавитското малцинство, което е около 15% от общия брой на населението, спрямо 75% от сунитското мнозинство.ii

Въоръжените сблъсъци между военните части, верни на президента ал Асад и опозиционните ислямистки и джихадиски формирования през 2013 г. разшириха миграционния и бежански поток, който продължи да нахлува на турска територия.iii

След като през 2012 г. администрацията се изтегли от районите, населени със сирийски кюрди и даде възможност за развитие на една квазиавтономия, което предизвика остраната турска реакция и мощните атаки на силите на антиправителствените и проислямски сили .Това засили мигрантския поток от тези райони и продължи да разширява техния брой и разнороден етнически състав.iv

През есента на 2013 г. сирийската криза навлиза в нова фаза, свързана с обвиненията за използване на химическо оръжие от страна на правителствените сили срещу мирно население. Постигнатото руско-американско споразумение за унищожаване на химическите арсенали под международен контрол, още веднъж възпрепятства опитите на правителството на Р.Т.Ердоган да интернационализира конфликта и да открие пътя за фактическа интервенция в Сирия. Разочарование от липсата действия за свалянето на президента Башар Асад и продължаващия застой в консолидацията на сирийската опозиция, е многократно изразявано от външния министър проф. Ахмед Давутоглу. Турция продължава да приема нови потоци мигранти от засегнатите от войната райони в Северна Сирия.v

Известни надежди за международно регулиране на сирийския конфликт даде проведената през януари 2014 г. конференция „Женева – 2”, която трябваше да легитимира представителите на опозицията, конструирана и подкрепяна от Саудитска Арабия и Турция. Общото убеждение е, че разпадът на държавата на малки квазидържави няма да бъде допуснат, но че запазването на националното единство след подобна гражданска война е трудно постижимо.vi

През юни 2014 г., сирийската криза прераства в нова фаза на близкоизточна с окончателното утвърждаване на терористичната ислямиска групировка „Ислямска държава” на иракска и сирийска територии. Установен е пълен контрол над провинция Ниненвия и богатия на петрол Мосул, обявен е „халифат”, а бежанската вълна вече обхваща над 500 000 нови мигранти.

Турското правителство прави опит да координира действията си с президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани. Атаката на джихадистите към сирийския кюрдски град Кобани, драматичните боеве в негова защита и проявената в този случай общокюрдска солидарност дават допълнителни аргументи по посока на преоформянето на бежанския проблем от хуманитарен в политически – по отношение на кюрдския проблем, и в стратегически – по отношение на геополитическата ос „Анкара – Ербил – Дамаск” и цялостното поведение на Турция в близкоизточния регион.

След промени във вътрешното си законодателство, през април 2014 г. турското правителство е принудено да създаде самостоятелна Генерална дирекция за миграцията със значителни пълномощия, която трябва да поеме целия комплекс по приема и настаняването на бежанците. Към септември 2015 г. разходите по тях се изчисляват в различни вариантимежду 7 и 7,5 млрд. долара.

Към средата на 2015 г. равносметката е 22 бежански лагера разположени в осем турски области с капацитет от 250 000 души, които представляват не повече от 20 % от 1,9 млн. бежанци според Върховния комисариат за бежанците на ООН или от 2,2 млн. – според лидера на НРП Кемал Калъчдароглу. Бежанската криза се превръща в изключително тежък вътрешнополитически проблем, който по оценка на опозицията може да изпрати страната към пропастта.vii

След предварителна военна, политическа и дипломатическа подготовка от началото на октомври 2015 г. в сирийската криза е налице нов фактор – прякото руско военно–космическо и военно–въздушно участие в офанзивата на сирийската армия срещу сили на Ислямска държава – ИД и на „Джабхар ан-Нусра”. Това задълбочава допълнително напрежението както в турско-руските, така и в турско-иранските отношения. За правителството на проф. Ахмед Давутоглу това превръща комплекса от взаимосвързани елементи, обобщавани като „кюрдски проблем”, в решаващ фактор на предстоящите парламентарни избори на 1 ноември 2015 г.

Атентатът от 10 октомври 2015 г. на площада пред Централната гара на Анкара, при който загинаха 102 души и бяха ранени над 500 души – активисти на Демократическата партия на народите (HDP), прехвърли всички елементи на сирийската криза и борбата с Ислямска Държава директно на територията на турската вътрешнополитическа сцена. Всички коментари подчертаваха пряката отговорност на правителството върху двусмисленото поведение на правителството спрямо силите на джихадистите, на тяхното въоръжаване и рекрутиране на допълнителни бойци.viii

В средносрочен хоризонт - от 6 месеца до 2 години – Турция ще изгражда външнополитическата си стратегия по отношение на миграционния и бежански проблем в няколко взаимосвързани направления. Ще бъде засилен дипломатическия и медиен натиск върху ЕК и ЕП за разширяване на двустранните ангажименти по проблема, включително и за участието на европейските структури във информационнен, структурен и финансов план. Срещите на Р.Т.Ердоган в Брюксел на 5 – 6 октомври 2015 г. потвърдиха именно тази линия, която очевидно намира разбиране и партвьорство в ЕК и в ръководството на ЕП.ix

Върху турското правителство е оказван сериозен вътрешен и външен натиск за по-категорично раздалечаване от Ислямска държава, поради наличието на доказани обстоятелства за двусмислено поведение и дори за тайна подкрепа в укрепването на военната мощ и ресурси за джихадистите.x Този процес е труден и проблемен, с оглед деликатните отношения на турското ръководство по отношение на сунитския радикализъм и неговите крайни терористични прояви. Предприетите полицейски мерки срещу нелегални структури на Ислямска държава в страната не можа на този етап да елиминира обвиненията за синхронизиране на действията на правителството на ПСР и терористите - особено по отношение на атентатите в Суруч и Анкара.xi

В стратегически план постоянен вектор остава целенасочената политика за отстраняване на Башар ал Асад и алианското малцинство в управлението на Сирия, което трябва да бъде и гаранция за недопускане на нова кюрдска автономия на границата на Турция. Това обстоятелство ще създава кризисни елементи и напрежение в турско-иранските, турско-руските и в турско-израелските отношения. Цялостната картина тук ще остане проблемна с оглед на евентуална еволюция на отношенията на основните сунитски партньори в сирийската криза и на първо място Саудитска Арабия.xii

Рискът за нови бежански вълниостава дълготраен и достатъчно актуален проблем в рамките както на политическия дебат, така и в перспективата за задълбочаване на политическата криза в Турция след изборите от 1 ноември 2015 г. – оценка, която може да бъде прецезирана едва след конкретизацията на техните резултати.

_____________________________________

i Обща оценка на турската външна политика,включително и на турско –сирийските отношения вж. Маринков,Б.,Преход от регионална към глобална сила.Външнополитически преоритети и регионални направления на турската външна политика,сб. „Балканите през първото десетилетие на 21 век”,С.2012 , с. 376-401

ii Friedman,G., Syria,Iran and the Balance of Power in the Midlle East, https://www.stratfor.com/weekly/20111121-syria-iran-and-balance-power-middle-east

iii Подробен анализ на събитията вж. Маринков,Б.,Турската стратегия в сирийската криза, http://avtorski.pogled.info/article/30681/Turskata-strategiya-v-siriiskata-kriza

iv Маринков,Б.,Сирийската криза,Големият Близък Изток и кюрдската национална драма , http://avtorski.pogled.info/article/37974/Siriiskata-kriza-Golemiyat-Blizak-Iztok-i-kyurdskata-natsionalna-drama

v Turkey wants US to ready Syria ‘Plan B’, HurriyetDailyNews, 16.09.2013 http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-wants-us-to-ready-syria-plan-b.aspx?PageID=238&NID=54496&NewsCatID=338

vi The Geopolitics of the Syrian Civil War, Stratfor, 4.08.2015 https://www.stratfor.com/weekly/geopolitics-syrian-civil-war

vii Opposition leader: Refugee crisis plunges Turkey into abyss, Todays Zaman, 25.10.2015 http://www.todayszaman.com/national_opposition-leader-refugee-crisis-plunges-turkey-into-abyss_402470.html

viii Burak Bekdil, Turkey Still Dances with ISIS, Middle East Forum, 15.10.2015 http://www.meforum.org/5571/turkey-dance-isis

ix Аделина Марини, Турция и ЕС - приятел в нужда се познава, EUInside, 06.10.2015 http://www.euinside.eu/bg/analyses/turkey-eu-a-friend-in-need-is-a-friend-indeed

x Turkey: An Increasingly Undependable Ally, Bipartisan Policy Center, April 2015 http://bipartisanpolicy.org/wp-content/uploads/2015/04/BPC-Turkey-Alliance.pdf

xi Police raid ISIL cells in Diyarbakır, opposition says belated move, Todays Zaman, 26.10.2015 http://www.todayszaman.com/national_police-raid-isil-cells-in-diyarbakir-opposition-says-belated-move_402560.html

xii Владимир Алексеев, России важнее альянс с Ираном, а не с Саудовской Аравией, http://www.iran.ru/news/analytics/98966/Rossii_vazhnee_alyans_s_Iranom_a_ne_s_Saudovskoy_Araviey