Дариана Куманова, доцент в “Сан Ремо”: Оценката на Бертолучи е моят “Оскар”

Интервю на Боряна АНТИМОВА за престижа на голямата сцена и за дързостта да преподаваш поп и джаз в родината на белкантото

Красива и талантлива българка - Дариана Куманова е най-младият доцент в академия “Сан Ремо” и един от най-авторитетните педагози по поп и джаз в Италия. Живее в Милано и е съдружник и преподавател в училище към музикално студио. Нейни ученици вече са звезди и печелят “Сан Ремо”, “Гласът на Италия”, “Х фактор” и други авторитетни фестивали и тв формати. Самата тя беше номинирана за “италианските оскари” “Давид на Донатело” и получи наградата “Златна клапа” на италианските журналисти и музикални критици за песента “Новый день” към саундтрака на филма “Сибирско възпитание” с Джон Малкович. Автор на музиката по неин текст е Мауро Пагани, музикален директор на “Сан Ремо” и един от най-авторитетните италиански продуценти. Освен с него, Дарияна работи успешно и с друго голямо име в Италия – Николо Фраджиле, продуцент на Адриано Челентано, Тициано Ферро и Ерос Рамацоти.

Стабилно музикално образование предшества успехите на Дариана в Италия. Родена е във Велико Търново, завършила е музикалното училище в София с цигулка и естрадно пеене в консерваторията. През 1996-1997 г. учи история на изкуството в Италия. Позната е на българската публика от дуета “Модел 22” заедно с Елеонора Дончева (Нора от “Х фактор”).

-Дариана, разбрахме, че тази есен ще правите академия “Сан Ремо” и у нас?

-Да, още миналата година имахме идея да организираме вид музикална академия и тук. Да бъде под формата на конкурс и който го спечели, да може да го чуят и на сцените на “Сан Ремо” в Италия. Дори идвахме миналата есен тук заедно с директора на симфоничния оркестър на “Сан Ремо” Бруно Сантори. Кметът на Сан Ремо искаше да се срещне с госпожа Фандъкова, но тогава не стана. А за събитието има осигурени спонсори от Италия. Другият ни проект е концерт с музикалния директор на “Сан Ремо” Мауро Пагани тук, с някои от италианските певци и наши народни певици. Бруно обожава “Мистерията на българските гласове”.

-Но нали в “Сан Ремо” участват само италианци?

-Регламентът вече е променен, може да участват и чужденци, с италианска песен. Може да пеят и на външната сцена на “Сан Ремо”, която е отворена нонстоп по време на фестивала и на нея се изявяват победители в различни конкурси в Италия. Всичко това се излъчва по италианската телевизия, следят го всички музикални специалисти и е голям трамплин за новите имена.

-Ти имаше вълнуващо лято, беше номинирана за “Давид на Донатело”, президентът Наполитано те прие като звезда, а Джон Малкович ти целуна ръка…

-Да, Джон Малкович, който е в главната роля във филма “Сибирско възпитание”, бил много впечатлен от песента “Новый день” от саундтрака към лентата, записан от мен, за което бяхме номинирани за “италианските оскари” – наградите “Давид на Донатело”. Музиката на песента е на Мауро Пагани, текстът на руски е мой и аз я изпълнявам. Слава Богу, имах две добри учителки по руски (Смее се). Колкото до саундтрака, беше късмет да попадна на правилното място в точния момент… За мен беше изключителна чест да работя с режисьора Габриеле Салваторес, носител на Оскар и член на филмовата академия на Оскарите.

-Спечелихте наградата “Чак Д’Оро” на журналистите и критиците в Италия, но се разминахте с “Давид на Донатело”, защо?

-Да, между другото, спечелвайки “Чак Д’Оро” (“Златна клапа”), събрахме повече гласове от легендарния Енио Мориконе. Но в Италия всичко е политика, дори музиката, и има две основни лобита. На “Давид на Донатело” гласуват тези, които вече са получили наградата, и от 1800 гласуващи 1500 са от Рим. Направо ни казаха, че няма да спечелим “Давид на Донатело”, защото сме от миланското, а не от римското лоби...

-Какво е да минеш по червения килим на “Давид на Донатело” заедно с филмови величия като Стивън Спилбърг, Дъстин Хофман, Бен Афлек?

-Голяма тръпка, естествено. Награждаването беше директно по RAI 1, но за мен по-вълнуващ беше приемът сутринта в 11 при президента. Стиснах ръката на Джорджо Наполитано, а на коктейла си говорих с него. На награждаването ни викаха един по един да се здрависаме с президента и с министъра на културата и ни връчваха грамоти.И чуваш “Дариана Куманова”, с ударение на “о”, и цялата зала се обръща. Чудят се, как е попаднала тази чужденка сред тях (Смях)… И гледаш на първия ред легендите Бернардо Бертолучи и Енио Мориконе, които ти стискат ръка и ти се усмихват до ушите… Незабравимо! После на приема говорих с Бертолучи. Казах му колко се вълнувам и, че за мен е огромна чест да се запозная с него, а той ме поздрави за успеха и за това, че съм единствената чужденка с номинация за италиански филм.

-Защо замина за Италия през 1994-а?

-Пеех тук в дуета “Модел 22”. През 1990-а участвахме на "Златният Орфей”. С наша песен - "Добър ден”, започваше всеки ден сутрешният блок на програма "Хоризонт". Имаше и “Музикална стълбица”… Развивахме се като млад, талантлив и многообещаващ дует. Докато в един момент след 10 ноември всичко се промени, започна епохата на най-страшната чалга, на “Радка Пиратка”. Спечелихме стипендия за университета “Бъркли” в Бостън, но Нора замина за Щатите, а аз за Италия, защото имах малък син и Америка беше много далече за мен.

-Какво правеше в началото?

-Записах специализация по история на изкуството, да направя една магистратура, но всъщност за да пусна корени и да дам свобода за детето си. Започнах да пея джаз, две години участвах на фестивала в Умбрия. После работих с известния певец Франко Калифано. По време на бума на дискомузиката записах около 40 парчета, въртяха ме из цяла Италия и извън нея, но с различни имена. Например в САЩ съм позната като Джойс Кей. Но не беше толкова лесно. Преживяла съм много тежки моменти. Няколко пъти си събирах куфарите да се връщам обратно, но стисках зъби и оставах. Аз съм страшно свободолюбив човек. За мен след здравето свободата е най-важното нещо на света. Визовият режим тогава беше кошмар. Останах в Италия първо с документите за следване, взех си и документи за работа като певица. Започнах да пея джаз и поп с една италианска група, имахме по 5-6 участия на седмица, запознах се и с преподаватели от консерваторията им.

-За способностите ти като педагог се носят легенди, не е ли прекалено дръзко да преподаваш поп и джаз в родината на белкантото?

-Когато в началото започнах да преподавам частни уроци в Милано, една от ученичките ми спечели стипендия в университета в “Бъркли” в САЩ и стана доста популярна. Други две участваха в италианския формат “Амичи”, едната стигна до финалите и така името ми на добър преподавател се предаваше от уста на уста. Няма по-добра реклама от тази. Днес няколко мои ученици са звезди не само в Италия. Ариза спечели Сан Ремо през 2009-а и в момента е ментор в „Х фактор”- Италия. Наиф Херин пък е много популярна във Франция, с издадени албуми, вече написала песен за Дзукеро. Мадалина Генеа направи два филма в Италия, като за втория – “Дом Хемингуей” записа и песента с моя помощ. В този филм си партнира с Джъд Лоу. Гадже е на Джералд Бътлър и е голяма звезда в Италия. В Евровизия 2013-а представителят на Литва – Андриус Появис също е мой ученик. Франк Родригес, кубинец, е телевизионна звезда, обучава италианските звезди на салса, има интересен глас ала Синатра и жените си припадат по него, защото е много красив.

-Най-младият доцент си в академия “Сан Ремо”, как достигна до тази престижна позиция?

-Преди 6-7 години се запознах с Бруно Сантори, който е директор на оркестъра на “Сан Ремо”, и той започна да ме кани да пея на негови концерти. Има си частен симфоничен оркестър “М оркестра”. Той е музикален магнат, семейството му е натрупало доста пари с музика. Сам си спонсорира симфоничния оркестър със собственичката на автомобилите “Порше” за Италия. На един концерт в Рим се наложи да изляза пред 10 000 човека без репетиции с оркестъра, но аз се стегнах, пях и получих много комплименти. Това силно е впечатлило Сантори. После каза, че на този концерт е оценил моята класа като музикант и изпълнител. Така ме покани в академията да преподавам.

-Трудно ли ти беше в началото?

-Първата година бяха с малко резерви, не знаеха дали ще се справя с езика. Лекции по два часа, с италианска музикална терминология, видеоматериал… В началото студентите бяха 560 човека, плюс журналисти, наблюдатели, общо около 700-800 човека в една огромна зала и ти говориш пред всичките два часа! Освен всичко е риалити – излъчва се директно по една специализирана за музика телевизия в “Скай”. И като те видят два пъти и като се справиш блестящо с лекциите и преподаването, веднага ти обръщат повече внимание. Там се запознах и с Мауро Пагани – доайен в италианската музика, недосегаемо име. Така си спечелих име на сериозен човек в музикалните среди.

-Как една чужденка успя да спечели не само пари, но и престиж в Италия? Звучи като приказка…

-Просто си подбирах си ангажиментите и пеех само на престижни сцени. Можех да си го позволя. Преди да замина, с мъжа ми вече имахме бизнес у нас, така че не бях притисната финансово и не се налагаше да пея навсякъде без претенции. Винаги съм била с бизнес ориентиране, не само музикално. Още като малка казах на майка ми: “Да знаеш, че никога няма да работя като тебе в офис”. Исках да не съм зависима от никого. Това ти развива малко или много този нюх за предприемчивост.

-Винаги ли си била толкова оправна?

-Имах много хубаво детство във Велико Търново. Бях единствено и много обичано дете. На 14 години дойдох да живея сама в музикалното училище в София. Първо се настаних при роднина, а на 16 години си взех първия апартамент под наем. Сама си го намерих, а учителката ми по литература дойде да ми подпише договора, защото бях непълнолетна. На 17-18 вече започнах да си изкарвам пари от участия и заявих на нашите да не ми пращат пари, че ще се издържам сама. Тогава с “Модел 22” имахме много участия навсякъде. Моят баща е архитект, а аз за месец изкарвах 20 пъти повече от неговата заплата. Дори след 10 ноември първите 6 месеца те ходеха на работа, без да им плащат, а аз, на 19 години, им пращах пари.

-Как протича животът ти в Милано?

-Работя. Много. Преди 3 години направихме музикално училище към звукозаписното студио“Massive Arts Studio”. То е много известно в Милано, много звезди записваха при нас. Четирима съдружници сме, като единият отговаря за студиото, другият за мастеринга, третият за залите за репетиции, които отдаваме под наем, а аз съм директор на училището. Отделно имам менажерска компания за певци.

-Големият ти син Теодор явно те е наследил в артистизма?

-Да, той е на 21, учи международни отношения в католическия университет в Милано и успоредно с това - актьорско майсторство в едно училище “Centro teatro activo” (“Център за активен театър”), пак в Милано. За малкия син, Александър още не мога да кажа, той е само на 5.

-Седим в апартамента на Джаро от сериала “Под прикритие” в Бояна…

-Да, това е холът на апартамента му, седим на масата, на която той обядва (Смее се). Продуцентът Димитър Митовски е близък със съпруга ми и си го хареса за сериала. По време на снимките не сме се изнасяли. Те бяха обикновено през деня, а мъжът ми е на работа до късно, аз пък бях повече в Милано. Само веднъж сварих екипа тук. Страхотни професионалисти! След снимки почистват и подреждат така, че не личи, че тук е снимано.

Преса