/Поглед.инфо/ Балканското геополитическо „гърне“ продължава да къкри. Зоран Заев окрилен от попътния евроатлантически вятър в платната на Северна Македония започна да чете назидателни лекции на България. И да дава акъл на София какво трябва да направи, че да се хареса на Вашингтон, Брюксел, Берлин и някои други... като Скопие. В балканските геополитически храсти едва ли се крият някакви чутовни изненади. Няма особени съмнения, че мачът между София и Скопие е отдавна свирен, което предполага изборите 2 в 1 през ноември в България да потвърдят категорично „прогнозите“ на независимите социологически агенции. Административният ресурс и машинното гласуване ще извършат необходимия евроатлантически fine tuning... мнозинство в НС, ново правителство и сговорчив президент. До края на годината най-вероятно президент и управляващи в София ще се окажат в същото незавидно положение, в което предстои да попадне Александър Вучич, президент на Сърбия. Сърбинът стремглаво върви към ситуацията „хитрата сврака с двата крака“ по отношение на Косово. За разлика от българите... сърбите са показали, че не си поплюват. Да му мисли Вучич!

Реджеп Ердоган също не сваля своя зорък неоосмански поглед от европейските земи на бившата Османска империя. Министърът на образованието на Косово по време на скандалите между сърби и косовари обсъжда и задълбочава в Анкара сътрудничеството между двете страни. Турция набляга на образователната инфраструктура и многочислените програми за обмен на студенти. Турците методично работят по въпроса за подготовка на „правилни“ косовски имами и обучават косовски курсанти във военните академии на Турция.

След като англосаксонците се изгавриха с Еманюел Макрон и анулираха договора за 56 млрд. долара за строителство на подводници от френската „Навал Груп“ за Австралия се случи подозрително бързо нещо неочаквано. Атина „намигна“ на Париж. Гърците си поръчаха френски военни кораби за 3 млр. евро и пункт за взаимна помощ в областта на отбраната. Общо целият масраф е 5 млрд. евро. Но това не е всичко. Гърците обсъждат с французите производство на фрегати тип FDI-HN. Преди време гръцкият премиер Мицотакис дружелюбно намекна на Париж, че Гърция ще купи още 6 самолета Rafal. Освен тези 18, които гърците закупиха в началото на годината. В геополитически план Атина се прегърна с Париж.

В сегашната суматоха на сръбско-косовската граница се активира и Милорад Додик, президент на Република Сръбска. Той заяви, че има намерение да оттегли съгласието за формиране на съвместни въоръжени сили с Босна и Херцеговина. И вместо това да формира армия на Република Сръбска. Вероятно Милорад Додик се е вдъхновил от примера на Косово, което си създаде своя собствена армия. Дали ще успее не е много ясно. Милорад Додик е силно недолюбван от евроатлантическото братство, но за това пък го тачат руснаци и китайци. Гърците също са стабилни в Баня Лука, столица на Република Сръбска. Бившият гръцки посланик в София и Баня Лука Прокопис Мандзуранис (наскоро почина) бе женен за племеница на Милорад Додик и бе негов много приближен съветник. Президентът на Република Сръбска е по-сърбин от сърбите в Белград. Той обеща да поиска отмяна на всички решения на Високия представител за БиХ и връщане към „изходния Дейтън“. Даже заплаши, че ако това не се случи ще провъзгласи независимостта на Република Сръбска... както това преди време направи Косово.

Александър Вучич също се възползва от настъпилата бъркотия в НАТО и ЕС след AUKUS. Сърбите купуват френските системи «Thales Communications» (ATS-8, ATS-20, MTS-20) и проучват закупуването на френско оптоелектронно оборудване за модернизацията на своите танкове М-84. Белград закупи от Франция ракети ПВО с близък обсег на действие „Мистрал“ с цел създаване на свой собствен аналог на „Панцир“. В случай на успешна разработка французите могат да разчитат на големи покупки. Освен това сърбите разглеждат придобиването на френски радари Ground Master 200 (GM200) призводство на фирмата Thales. МВР на Сърбия закупува хеликоптери Н-124 „Супер Пума“. Не е за учудване ако сърбите си купят и някой друг самолет Rafal. Въобще май не е съвсем точно така, че „Сърбия е Русия“. Иначе сърбите би трябвало да купят руско оръжие. Естествено, ако чета и вярвам на руския сайт „Балканист“.

Накратко, с тези покупки на Атина и Белград от френския ВПК в нашия регион по традиция се затвърди окончателно старата ос Атина-Белград-Париж.

Къде сме ние? Никъде! Кой ни тачи? Това е огромна енигма. Да не би да имаме някой по-ербап, който да прилича на Милорад Додик? Не се вижда такъв даже и на хоризонта. В близко бъдеще подозирам, че Александър Вучич, ще има проблеми като гледам как се развива сагата около Косово. И неговата не е лесна. Стана президент с подкрепата на евроатлантическото братство, но едва ли ще има „щастливата“ съдба на президента Мило Джуканович от Черна гора. Черногорецът си няма свое „Косово“.

Въобще както казва народът „думам ти дъще, сещай се снахо“...