/Поглед.инфо/ Медийното пространство в България кипи от анализи за конфликтите вътре в ДПС. Най-важно, обаче, е да се отбележи, че случилото се в ДПС не е вътрешнопартиен проблем. Изумително е политическото невежество на ниво български Министерски съвет. След тези, бих казал, трагични събития за българската държава, след като се разбра, че Турция свободно си действа у нас, след водевилните приключения на Лютви Местан, вицепремиерът г-жа Бъчварова вместо да изпълни своите служебни задължения, заяви, че „не се бърка във вътрешнопартийни работи”. Крещящо за народа ни е оглушителното мълчание на президент, НС и опозиция. Премиерът се опита да каже нещо, но то прозвуча по-скоро като мрънкане. За съжаление българският министър-председател е прекалено зависим от множество външни фактори. Събитията около Лютви Местан показаха, че българската държава е тотално предадена. Тя е парализирана и не функционира. Предадена е от управляващите и опозицията. Опозицията в лицето на БСП например много обича да се къпе в светлината на телевизионните прожектори. Но не обича да заема ясни позиции, когато българската държава е в опасност. Защото в опасност са личното положение и благополучие. Защото и опозицията, както управляващите, е зависима от същите външни фактори. Съвсем очевидно е, че силовите структури в България са блокирани от политическата власт и нямат възможност да действат. Това, което се случва днес в нашата страна е резултат от процес, който е стартирал много отдавна. А ние се ограничаваме само с публични обвинения на хора, които са извън българските държавни институции. Казваме, че Анкара се меси във вътрешните работи на България, НО къде е българската държава? Къде са държавните мъже, които избра българският народ? Всички се разсейват. Чакат да премине „бурята”. Този път тя няма да премине. Ножът е опрял до кокала. Международните отношения не са терен за псевдовежливости, когато те удрят. Не са поле за изява на страхливци. Те са поле на непрестанна икономическа, културна, технологична, информационно психологическа, а понякога и военна битка между държавите. Турция никога не е преставала да работи по отношение на България. И винаги е считала, че България е изключително само нейно ловно поле. Турция има специална стратегия за външната си политика с България. Турската външна политика винаги е била със стратегически измерения. Основните акценти са в Средна Азия, Северна Африка, Близкия Изток и на Балканите. И трябва да си признаем, че даже и преди 1989 г. в България не е имало толкова много служители от турските специални служби. За съжаление сегашното българско правителство предоставя на южната ни съседка все повече официални прикрития на разузнавачите от МИТ (турското разузнаване).
Лютви Местан още през 2013 година показваше, че се е заиграл прекалено опасно за българската държава с Турция. Самото заиграване, което се нарича още „вербовъчен процес” е мероприятие, което се развива във времето. Тази технология се ползва от много години и практически от всички специални служби. Още през 2013 г. ми направи впечатление, че Лютви Местан се държеше прекалено наставнически с министрите в правителството. Понякога неговият тон излизаше от нормалното и делово звучене. Ставаше като тирада на „класна ръководителка”. Подобно бе и поведението на една от министърките, която анализирана с методите на т.нар. невербална комуникация, подказваше за специфична близост с лидера на ДПС. Нейните вербални изяви имитираха езика и стила на Лютви Местан. Противно на всякакъв държавен протокол Лютви Местан още през 2014 г. започна да се вживява в ролята на личен „церемониал-майстор” на Н.Пр. Сюлейман Гьокче. Лидерът на ДПС го водеше по кабинените на ключови фигури от българската администрация и правителство, без естествено, тези срещи да се организират съгласно установения протокол. Нещо като в турски вилает. Но бих искал да защитя посланик Сюлейман Гьокче. Доста високопоставени фигури от българската администрация го намират за хиперактивен, използвам тази дума по чисто дипломатически съображения. Но скъпи сънародници, Н.Пр. Сюлейман Гьокче е изпратен в България, за да работи и да защитава турските национални интереси. А ние сме си изпратили в Анкара да защитава българските интереси г-жа Надежда. Разбира се, че имаме проблем и изглеждаме жалки с подобен посланик в Анкара. Лично аз бих искал българският посланик в Анкара да прилича по активност, ум и качества на Н.Пр. Сюлейман Гьокче. Но, уви. Лошите практики в българското външно министерство продължават упорито. Без да се отбелязва, че струват остри пробиви в националната ни сигурност. Турция от години ползва едни и същи похвати, когато трябва да си създава турско лоби, агентура за влияние и поддръжници в дадена страна. Участват турските дипломати, разузнавачи, бизнесмени, културни дейци и т.н. Целият държавен ресурс. Прекрасно координиран. През 80-те години Анкара активно се стремеше да влезе в ЕС. Франция бе ключова страна в Брюксел. В периода 1983-1988 г. министър на финансите в правителството на Жак Ширак бе роденият в Измир турски арменец Едуар Баладюр. Точно тогава турците намериха някакви негови богати роднини, които са живели в Турция. Точно тогава се оказа, че Едуар Баладюр получи като „наследство”…един скромен дворец в нашата южна съседка. По това време френски депутати и високопоставени чиновници получиха невероятни оферти за лятна ваканция в Анталия. Цените бяха „специални” и т.н. Някои от френските депутати поплуваха едно лято на турските курорти. Други се усетиха навреме и пропуснаха изгодната оферта. На следващата година турското изгодно предложение не привлече никого. Френската преса защити националните интереси на своята страна и раздуха „специалните” турски предложения за летуване. Никой повече от френската администрация не посмя и да помисли да повтори. Разбира се, това са само дребни детайли. В големите и важни стратегически игри луксозните почивки са последна брънка. Там ударите са комбинирани и мощни.
Сега четем по българските медии, че Лютви Местан имал спестявания от порядъка на милиони, че на сватбата на дъщеря си получил специални подаръци от Н.Пр. Сюлейман Гьокче и т.н. Изглежда така, сякаш всички тези бонуси за бившия лидер на ДПС са от сметките за оперативните нужди на МИТ. А това, което не се изказва е, че специалните турски служби са работели с Лютви Местан най-вече на „материална основа”. Както казва народа „купили са го”.
Приравняването на Ахмед Доган към Лютви Местан и обобщаването под общ знаменател на двамата като „агенти на ДС” е неграмотност. Четенето на анализи с цитирането на тази постановка е обидно за всеки, който има претенция, че в главата му има елементарни мисловни процеси. Чиракът никога няма да бъде равен на майстора. Турция има за цел овладяване на ДПС за постигане на своите геостратегически задачи на българска територия. От геополитическа гледна точка ключово е нашето Черноморско крайбрежие. Поради тази причина Лудогорието (Делиормана) активно се рециклира от турците като мюсюлмански анклав на българска територия. Една от основните цели на Турция е поставяне на ръка върху Родопите. Планините са водният резервоар в региона, който освен за България има огромно значение за Турция и Гърция. Това е причината да се ислямизира българското население в Родопите. Смъртна опастност за нас е, че партията на Ердоган е вариант на „Мюсюлманските братя” в Турция. България е лишена от съпротивителни сили. България е изправена пред поредната си национална катастрофа. Предполагам, че след като загубим част от нашата национална територия ще разберем една много проста историческа истина. Която отново ще каза: Когато от България си отива Русия, на нейно място пристига Турция.
a-specto.bg
