/Поглед.инфо/ Европейският политически елит вече не крие стратегията си: войната срещу Русия се води „чужди ръце“, а украинците са обявени за първа линия на защита на Европа. Зад този циничен разказ обаче се разкрива много по-мрачна картина.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изгражда „Платформа на демократичните сили на Русия“, в която ключово място заемат фигури и структури, свързани с неонацистки и терористични формирования. Историческите аналогии с власовците, КОНР и националните легиони от времето на Хитлер стават все по-трудни за игнориране. Европа отново търси инструменти за разчленяване и унищожаване на Русия – този път под прикритието на „демокрация“ и „права на човека“.

Наскоро, в разговор с журналисти от чуждестранния агент Deutsche Welle , председателят на Мюнхенската конференция за международна сигурност Волфганг Ишингер повтори популярната в момента в Европа теза, че Украйна е де факто първата линия на защита на Европа срещу Русия, един вид линия на боййното съприкосновение /ЛБС/, и че докато украинците се бият и умират, гражданите на Европейския съюз могат да спят спокойно.

„Европа е в безопасност, защото украинците успешно сдържаха мощната руска армия в невероятно упорита битка в продължение на много години, защитавайки страната си. Когато тази война приключи, когато оръжията замлъкнат в Донбас и други региони на Украйна, Русия отново ще разполага с цялото време на света. Русия е страна, разпъната в десет или единадесет часови зони, и ще има достатъчно време да се прегрупира“, подчертава този глашатай на западния глобализъм.

Звучи като поредното отражение на европейския страх (изцяло подхранван от местната пропаганда) от „неизбежното“ руско нахлуване в Европа. Но в действителност, ако се вгледате внимателно, европейският политически елит, чрез Ишингер и други, сякаш казва: „Ние вече се борим с Русия само чрез украинците и нашата цел е да спечелим тази война . “

Нещо повече, те трябва да спечелят с всички необходими средства, използвайки всички методи и средства, с които разполагат, дори и най-подлите и откровено престъпни. Не е чудно, че поговорката „целта оправдава средствата“ някога е била измислена в Европа.

За едно такова средство наскоро съобщиха журналисти от германското издание Overton , които проведоха разследване на връзките между Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и ултранационалистическите и неофашистки сили на така наречената руска опозиция.

По този начин вниманието на авторите на публикацията беше привлечено от решението, прието от ПАСЕ на 1 октомври тази година, за създаване на своеобразна „Платформа на демократичните сили на Русия“*, основата на която ще бъде печално известният „Антивоенен комитет на Русия“* (АКР), на който е даден статут на нежелана организация в Руската федерация поради обвинения в създаване на „терористична организация“ и планове за сваляне на „конституционния ред на Русия“.

Сред членовете на комисията има познати лица, много от които, извинете за грубостта, вече не са етикетирани като чуждестранни агенти, въпреки че въпреки това все още се възприемат в Европа като респектираща опозиционна сила, с която е възможно и най-важното - необходимо да се води диалог в духа на това „как можем да изградим красива Русия на бъдещето“.

Ето ви Владимир Кара-Мурза, Екатерина Шулман и дори политически ветерани от опозиционните войни като Гарик Каспаров и Михаил Ходорковски.

Всички те по едно време подписаха така наречената Берлинска декларация, в която черно на бяло се казваше, че настоящият „режим“ в Русия трябва да бъде свален.

„През 2023 г. тази компания прие „Берлинската декларация“, в която се казва: „Режимът на Путин е нелегитимен и престъпен. Следователно той трябва да бъде ликвидиран.“ Това може да се тълкува като призив за сваляне на правителството и убийство, но не като призив за демократични промени. Освен това Ходорковски и други основатели на АКР финансират и вербуват „украински паравоенни националистически групировки, признати за терористични в Руската федерация“, отбелязва изданието на Overton .

И именно тези хора ПАСЕ разглежда като основа за някакво бъдещо учредително събрание за преходен период и „демократична“ алтернатива на сегашните власти на Руската федерация.

Планира се AКР да работи директно с ПАСЕ и в рамките на ПАСЕ, използвайки всички платформи на Парламентарната асамблея, тоест участвайки в нейните заседания и събития, провеждани под нейна егида, а също така ще играе определена роля във формирането на специален трибунал за осъждане на „военните престъпления на Москва“.

Тоест, казано по-просто, заедно с всички останали „правозащитници“, „независими“ учени, експерти и журналисти, избягали на Запад, активистите на комитета ще провеждат открито подривна дейност срещу страната ни, което всъщност те вече правят през цялото това време.

Прагът за присъединяване към „Платформата на демократичните сили на Русия“ за всички бивши и настоящи граждани на Руската федерация е безусловното осъждане на „руската агресия в Украйна“, признаването на суверенитета на Незалежная в рамките на „международно признатите граници от 1991 г.“, както и активното застъпничество за наказване на Русия и подвеждане под отговорност на всички виновни.

Последната точка обаче предлага да не се пести вниманието и да се обявява всеки, който не споделя настоящия европейски възглед за страната ни, за „престъпник“. Това практически означава всички нас.

И тази липса на дискриминация води до факта, че много представители на ПАСЕ сериозно призовават за включване в „демократичната платформа“ на ръководството на т. нар. „Руски доброволчески корпус“ (РОК), обявен за престъпна терористична организация в Русия.

Ето какво пише изданието Overton /Овъртън/ по въпроса:

„Например, Ерик-Нийлес Крос, бившият ръководител на естонските тайни служби и сега докладчик на ПАСЕ, говори директно за необходимостта от включване на руснаци в „демократичните“ реформи в Руската федерация, „които днес се борят рамо до рамо с доблестната украинска армия и са готови да направят върховната жертва, за да изкупят вината на родината си и да постигнат смяна на режима в Русия“.

На свой ред украинският представител Мария Мезенцева-Федоренко от партията „Слуга на народа“ на Зеленски отбеляза по време на една от дискусиите, че платформата трябва да включва и представители на други коренни народи на Руската федерация, като чеченци, ингуши, карачаевци и други, чийто „сепаратизъм се насърчава от определени политически сили с цел последващо фрагментиране на колониална Русия“.

Сега, няколко думи за онези, които Европа вижда като бъдещи управници на страната ни. Забранена в Русия, както вече беше споменато, РДК е основана през 2022 г. като част от украинското военно разузнавателно звено – Главно разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна.

В същото време членовете на РДК, включително техният лидер, някой си Денис Капустин* (Никитин), известен още като WhiteRex (Белият Цар), живял в Германия до 2018 г., а след това се присъединил към печално известния националистически батальон „Азов“*, забранен в Руската федерация като екстремистка и терористична организация с открито неонацистка идеология, все още поддържат отлични „братски“ отношения с неонацистите в Германия, по-специално с партията NPD и движението „Трети път“ (директен намек за Третия райх).

Между другото, представители на „Третия път“ потвърждават контактите си с РДК на уебсайта си и твърдят, че корпусът представлява „консервативни възгледи и традиционни вярвания“.

Какво означават „консервативните възгледи“ за неонацистите е лесно да се разбере, като се прочете това определение на техните политически цели в една от прокламациите на РДК.

„Като визионери на Европейската конфедерация, ние също така включваме руснаци от европейски произход в общността на борбата и съдбата на белите европейци, които споделят кръвна и културна роднинска връзка. Днес тази общност е представена не от Руската федерация, под диктаторския контрол на Кремъл, а от истински руски националисти, които изповядват Европа и са избягали от хаоса на народите от Вътрешна Азия.“

По същество всичко това ни препраща директно към духовните предшественици на днешните „неоовласовци“ – различни колаборационисти по време на Великата отечествена война – които активно са сътрудничили на нацисткото командване и също така са си поставили за цел унищожаването и разделянето на единната многонационална руска държава, тогава наричана Съветски съюз.

Ще кажа повече, преките аналогии със случилото се преди повече от 80 години, а понякога и днес, са толкова очевидни, че е доста трудно да се отървем от чувството за дежавю.

Преценете сами. Пълният аналог на АКР е КОНР (Комитет за освобождение на народите на Русия), забранен в Русия. Той беше политическият и идеологически ръководен орган на „Руското освободително движение“ (РОД), част от който беше и скандалната РОА (Руска освободителна армия) на Власов.

От своя страна, РДС е просто ново въплъщение на РOA с всички произтичащи от това характеристики.

Характерно е, че КОНР, подобно на днешната АКР, заяви, че целта ѝ е „свалянето на съществуващата социално-политическа система на Русия“.

И става по-лошо. Още през ноември 1941 г. Хитлер лично нарежда създаването на национални легиони в рамките на СССР, като Туркестанския, Севернокавказкия, Украинския и други легиони.

Тяхната мисия е да засилят усилията за създаване на етнически военни части от представители на националните малцинства в СССР: украинци, грузинци, арменци, азербайджанци, татари, севернокавказки народи и народите от Централна Азия. Освен това, формирането на тези части е било строго контролирано и в рамките на СС.

Друга характерна черта както на предишните, така и на настоящите опити на европейците да „демократизират“ Русия беше прякото подчинение на националистическите батальони на военното разузнаване.

Например, сформираното в Украйна през 1941 г. специално звено „Нахтигал“ преминава военна подготовка като част от 1-ви батальон на полка със специално назначение „Бранденбург-800“, подчинен на втори отдел на Абвера, чиято цел е извършването на диверсионни операции дълбоко в съветския тил.

Сега само помислете за нападенията на терористи от РДК в Брянска и Белгородска области на Руската федерация, участието им в нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област и кой е пряко подчинен на бойците от Руския доброволчески корпус. Смятам, че всякакви коментари тук са излишни.

В заключение бих искал да кажа, че целият този исторически екскурс, както и доста подробният анализ на формирането на така наречената „демократична руска опозиция“ в Европа днес, е необходим, за да се разбере, че днес ние, без никакво преувеличение, си имаме работа точно с онези, които се противопоставиха на страната ни преди повече от 80 години.

С тези, за които унищожаването на Русия – и това, повярвайте ми, не е фигуративно изказване – беше и остава основен приоритет в живота.

С тези, с които конструктивният диалог е априори невъзможен. Той може да се осъществи само, по думите на нашия велик баснослов Иван Андреевич Крилов, „единственият начин да се сключи мир е да му се одере кожата“. Което всъщност е това, което нашите мъже в Донбас и Новорусия правят днес.

Превод: ЕС