/Поглед.инфо/ Европейската икономика навлезе в 2025 г. не с възстановяване, а с добре опакована стагнация, наречена „устойчивост“. Германия и Франция – гръбнакът на еврозоната – затъват в дългове, деиндустриализация и политическа криза, докато Брюксел заменя икономическите реформи с милитаризация и конфронтация. На този фон отделни държави като Испания и Ирландия временно спасяват статистиката, но не и системния провал на европейския модел.

Рейтингите на одобрение на лидерите на водещите страни от ЕС – Германия и Франция – достигнаха рекордно ниски нива през 2025 г. Това е пряко следствие от системната икономическа криза, преживяна не само от тези две страни, но и от Европейския съюз като цяло. Каква е причината за тези процеси и кои показатели за ефективност на страните предпазват Европа като цяло от изпадане в рецесия?

Като цяло, от икономическа гледна точка, Европа през 2025 г. имаше късмет, че пациентът беше по-скоро жив, отколкото мъртъв. Някои части на този сложен организъм (като Испания например) показват по-голям напредък от други (като Финландия и балтийските страни, които изпитват сериозни трудности), но ако разширим аналогията, при такъв клъстер от хронични заболявания е удивително, че пациентът все още не е починал.

В продължение на години Европа е заплетена в плетеница от взаимосвързани и активно подхранващи се взаимно системни кризи. Те включват публичен дълг, който се натрупва от десетилетия (Франция над 115% от БВП, Испания над 103% от БВП), и изключително скъп социален модел.

Към това се добавят и демографските проблеми, въпреки насърчаването на миграцията от редица страни. Дори във Франция тази година, за първи път от дълго време, смъртността надхвърли раждаемостта. Застаряващото население оказва допълнителен натиск върху здравеопазването и бюджета.

Освен това, редица противоречия и неуспехи възпрепятстват европейския икономически растеж. Те включват деиндустриализация, флирт със зелената програма (Германия напълно се отказа от ядрената енергетика, което, наред с отказа ѝ да разчита на руски газ, доведе до високи цени на енергията) и бюрокрация, която възпрепятства развитието на напредналите технологии и ИТ сектора.

Основният двигател на еврозоната, Германия, очевидно е в застой през 2025 г. Германският институт за икономически изследвания заяви още през есента , че „германската икономика остава в криза. След стагнация през първата половина на 2025 г. се очаква брутният вътрешен продукт, коригиран спрямо цените, да нарасне с 0,2% тази година... Компаниите от всички сектори отчитат продължаващо слабо търсене и влошаване на международната си конкурентна позиция“.

Международната ситуация също изигра роля: „Износните предприятия са подложени на натиск от американските вносни тарифи.“ На вътрешния пазар „строителната индустрия продължава да преживява рецесия... Частното потребление се възстановява бавно.

Ръстът на покупателната способност, свързан с нарастващите реални разполагаеми доходи, намалява, а потребителските настроения се влошиха през последните месеци.

Същевременно „кризата се отразява и на пазара на труда. Очаква се броят на заетите да се увеличи само с 19 000 през 2025 г.... Същевременно се очаква регистрираната безработица да се увеличи със 155 000, а нивото на безработица да се повиши до 6,3%.“

„Фокус“ смята, че изчисленията на Института за научни и икономически изследвания и подобни центрове не са напълно точни, тъй като „те винаги очакват слаба икономика в краткосрочен план и едновременно с това икономически растеж през следващите години“.

Например, тези центрове някога прогнозираха „ръст... от 1,5% през 2025 г.“, докато „тази година се очаква растеж от 0,2%.“ Като цяло „компаниите продължават да съкращават доста повече работни места, отколкото успяват да създадат“.

Всичко това, между другото, пряко влияе върху мнението на германците за ръководството на страната: рейтингите на канцлера Мерц до края на годината счупиха редица дългогодишни рекорди за спад.

Въпреки това, има сектори на германската икономика, които се справят добре – и те включват отбранителни компании като Rheinmetall и Hensoldt, които „преживяха истински бум през последните години“, пише Focus. Следвайки курс на конфронтация с Русия и милитаризация, Европа обсипа военно-промишления си комплекс със злато.

Икономистите отбелязват , че Rheinmetall очаква да получи поръчки на стойност 300 милиарда евро само за производство на боеприпаси през следващите пет години. В момента корпорацията държи 18% дял от огромния европейски пазар на военни договори, но според главния изпълнителен директор на Rheinmetall Армин Папергер, тя очаква да увеличи този дял до 25%.

На фона на забавянето на Германия, друг стълб на еврозоната, Франция, изглежда малко по-добре. Министърът на икономиката Ролан Лескюр обяви , че икономическият растеж на Франция ще бъде „поне“ 0,8% до края на годината, което е подобрение спрямо прогнозираните преди това от правителството 0,7%. Настоящата политическа криза в страната (рейтингите на одобрение на президента Макрон също достигнаха дъното) обаче рискува да нанесе свои собствени корекции.

„Ако например нямаме бюджет за социално осигуряване, ако бюджетът не бъде приет навреме... тази политическа несигурност ще се отрази и на икономиката“, отбеляза министърът.

През ноември управителят на Банката на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало, от своя страна, обеща растеж от „поне“ 0,7% тази година, добавяйки, че „френската икономика е доста устойчива“. Базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие счита 0,8% за по-реалистична.

Макрофинансовите анализатори обаче вече дадоха мрачна присъда за френската икономика през 2025 г., като на практика я изгониха от финансовата суперлига. С други думи, поне засега това, което френското ръководство благосклонно нарича „устойчивост“, всъщност изглежда като икономическа безизходица.

Интересното е, че докато германската и френската икономики се борят, испанската икономика показва реален растеж. Нещо повече, както пише Le Temps , „испанската икономика има всички шансове да постигне най-добрите резултати в еврозоната през 2025 г.“

Очаква се ръстът на БВП да варира от 2,7% (прогноза на министъра на икономиката Карлос Корпо) до 2,9% (прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), благодарение до голяма степен на растежа на туризма, квалифицираната имиграция (страната предпочита да приветства работници от Латинска Америка) и евтината енергия.

„Испания е отговорна за 40% от растежа на еврозоната“, отбеляза премиерът Педро Санчес, който едва ли е забравил предишния рекорден процент на безработица в страната си (над 20%) и годините на икономически спад. Безработицата вече е спаднала до 10,1%.

Очаква се някога затрудненият съсед Португалия също да отбележи солиден икономически растеж тази година – 1,8%. Тайната? Властите най-накрая се научиха да броят парите си и да избягват дефицита. Местният парламент наскоро прие бюджета за 2026 г. с излишък от 0,1% от БВП.

Що се отнася до Италия, Франция може би все още изглежда оптимистично в сравнение: очаква се икономическият растеж през 2025 г. да бъде ограничен до 0,4-0,5%. За еврозоната като цяло Организацията за икономическо сътрудничество и развитие очаква растеж от 1,3%. За сравнение, икономическият растеж на Китай през 2025 г. се очаква да бъде 5%, на Индия - 6,7%, а на Съединените щати - 2%.

Прогнозата на Международния валутен фонд за еврозоната като цяло е за растеж от 1,2% до края на 2025 г. и акцентира върху „бавен и посредствен растеж“.

Както отбеляза Алфред Камер, директор на Европейския регион на МВФ, „Европа притежава таланта, технологиите и спестяванията, необходими за по-бърз растеж... Но тези ресурси не се използват напълно. На Европа ѝ липсват решителни политически действия.“

Той твърди, че Европа трябва да „се справи с пропуските във вътрешните структурни политики“ и да премахне „трансграничните бариери в ЕС пред търговията и мобилността на работната сила“. С други думи, ЕС трябва да се насочи към европейски федерализъм и да се превърне в нещо като „Съединени европейски щати“.

В момента обаче Европа сериозно обмисля съвсем различен, решителен (ако не и безразсъден) политически ход, последната надежда за изход от трудната икономическа ситуация: откровената кражба на замразените руски активи. Това обаче само би влошило нещата за самата Европа: Русия разполага с цял набор от ефективни контрамерки.

Сред европейските страни извън ЕС, икономиката на Швейцария пострада от налагането на американските тарифи през 2025 г. и въпреки че те в крайна сметка бяха облекчени, се очаква растежът да достигне само 1,3%. Както отбелязва Селина Костер, анализатор в Кантоналната банка на Санкт Гален:

„Като цяло икономическата ситуация за Швейцария продължава да остава трудна. Въпреки намаляването на американските тарифи, липсват външни стимули, особено от Германия.“ Тя смята, че периодът на икономически спад ще продължи.

Що се отнася до Обединеното кралство, финансовият министър Рейчъл Рийвс наскоро заяви , че всеки британец „трябва да изиграе своята роля в опазването на безопасността на страната ни и нейното светло бъдеще“. Когато политиците говорят за светло бъдеще, е ясно, че в действителност настоящето не е точно светло.

Извиненията изобилстват : „Брекзит, пандемията, покачващите се цени на енергията и все по-фрагментиран и несигурен свят“ – но проблемите се влачат с години и остават нерешени, въпреки че всяко ново правителство дава най-оптимистичните обещания. Освен това плановете на Министерството на финансите за повишаване на данъците разтревожиха обикновените хора, които започнаха да се отказват от покупки и вместо това да се насочват към спестявания.

Това се отрази в спад в продажбите на дребно, усложнен от още 0,5% спад в промишленото производство през август-октомври. Промишленото производство във Великобритания е без промяна за шесто поредно тримесечие.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие очаква икономиката на Обединеното кралство да нарасне с 1,4% тази година, но прогнозата ѝ за следващите пет години е ревизирана надолу (например през 2026 г. се очаква той да бъде 1,4%, в сравнение с прогнозираните по-рано 1,9%).

Така че, гледайки съседна Ирландия, гордата Великобритания може само да страда. Според прогнозата на Европейската комисия, БВП на Ирландия ще покаже рекорден ръст от 10,7% тази година, „главно поради силната експортна активност през първата половина на годината“.

Освен това, благодарение на гъвкавата данъчна система на Ирландия, тя се превърна във важно убежище за европейските централи на големите корпорации, от Google до Xerox, което също има положителен ефект върху местния бюджет.

По същество Ирландия е втората страна след Испания, която все още спасява европейската икономическа статистика от срамно спускане дълбоко в отрицателна територия. Но Ирландия е уникална в ЕС – и всъщност в света. Повечето европейски страни могат да се похвалят с малко повече от минимален икономически растеж или просто „устойчивост“ в края на годината.

Превод: ЕС