/Поглед.инфо/ Според Деян Мирович, проф. по международно право в юридическия факултет на Университета в Косовска Митровица (Северно Косово) подписването от сръбските власти през септември 2020 г. на Вашингтонското споразумение може да се приравни към държавен преврат. Въпросният документ бе подписан по време на последното посещението на сръбския президент Александър Вучич и премиера на Косово Авдулах Хоти във Вашингтон. Сърбия и Косово се договориха да нормализират икономическите си отношения след двудневна среща, инициирана от САЩ. Подписването на споразумението се състоя в Белия дом и бе наречено “историческо” от президента Доналд Тръмп. В споразумението са заложени редица икономически мерки, сред които премахването на тарифите за търговия, както и споделянето на водни и енергийни ресурси. Също така двете държави се задължиха да изпълнят вече договореното откриване на директна въздушна линия между Белград и Прищина.

Ако се сравнят двустранните отношения между Прищина и Белград с тези между София и Скопие, се разкрива една парадоксална картина. Косово и Сърбия имат по-динамични икономически и съседски отношения в сравнение с тези между България и Северна Македония. Белград без много шум се опитва да си направи един мини югославски Евросъюз в нашия регион под прикритието на неизбежната към този момент евроатлантическа интеграция на Западните Балкани. Планирането на директна въздушна линия между Белград и Прищина на фона на липсата на подобна между София и Скопие е унищожителна оценка за външната политика на България за последните 30-на години.

Според Деян Митрович неговата констатация звучи гръмко, но документът противоречи на конституцията на Сърбия. „Ако президентът е тръгнал против конституцията, то как да бъде наречено това, ако не държавен преврат“, заяви правният експерт от Косовска Митровица.

Най-проблемни от гледна точка на Деян Митрович са точките 15, 16 и 8 от Вашингтонското споразумение. Според него съгласно точка 15 Сърбия се отказва от правото да възразява против приемането на Косово в ООН. Точка 16 признава Йерусалим за столица на Израел. „В точка 8 се казва, че е необходимо Сърбия да диверсифицира своите източници на природен газ, което директно засяга интересите на Русия на Балканите“, добави Деян Митрович.

Деян Митрович прави следния извод: „Подписвайки Вашингтонското споразумение, Александър Вучич вкара Сърбия в сферата на влияние на САЩ. Това е юридически факт. Сега той се явява протеже на САЩ в Сърбия. Същото каза и бившият посланик на САЩ в Германия и специален представител на президента Доналд Тръмп за преговорите между Белград и Прищина Ричард Гренел. По оценка на американския дипломат, Вашингтонското споразумение е победа на САЩ над Русия в Сърбия“.

След края на Косовската война през 1999 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1244, която определя временния статут на провинцията. Тя поставя Косово под ръководството на преходна администрация на ООН, изисква изтегляне на сръбските сили за сигурност от Косово и предвижда евентуален политически процес в Косово, подпомогнат от ООН. Същевременно резолюцията „препотвърждава признаването от всички държави-членки на суверенитета и териториалната цялост на Федерална република Югославия и на другите държави в района, както е изложено в Хелзинкски заключителен акт и анекс 2 (отнасящ се до принципите за статута, договорени в края на войната).“ Въвежда се изискването конституционният процес след конфликта да държи сметка за „принципите на суверенитет и териториална цялост на Федерална република Югославия“.

У нас въпросната резолюция се тълкува като нерушимост на границите на Сърбия както и това, че Косово и Метохия са неразделна част от Сърбия. Обърнете внимание! Резолюцията 1244 на СС на ООН „препотвърждава признаването на всички държави-членки на суверенитета и териториалната цялост на ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ и на другите държави в района...“. Въвежда се изискването конституционният процес след конфликта да държи сметка за „принципите на суверенитет и териториална цялост на Федерална република Югославия“. По-точно казано, въпросната резолюция 1244 се отнася за ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ, която вече не съществува в правния свят. Федерална република Югославия при приемането на резолюция 1244 ( 10 юни 1999 г.) включва Сърбия и Черна гора. Самата резолюция 1244 е приета съгласно руски оценки „ с най-активното участие на Русия“.

На 21 май 2006 г. в Черна гора се провежда референдум за независимост от Сърбия,  в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На 3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната. На 28 юни 2006 г. Черна гора става 192-рият член на ООН. През 2006 г. Федерална република Югославия, за която се отнася резолюция 1244 на СС на ООН, престава да съществува.

Процесите в Западните Балкани се развиват в последно време изключително динамично. Необходими са бързи и проактивни действия от страна на София.