/Поглед.инфо/ Признанието на външния министър Генчовска пред депутатския корпус е стряскащо. Тя твърди, че научава „80% от нещата по отношение на РСМ от Скопие“. Какво се договаря премиерът ни със северомакедонците, се оказва, че е тайна за ръководителите на ключови български институции. Проблемът е, че след като външно министерство е в неведение, то поредица от основни държавни институции, които имат отношение към темата „РСМ“, са лишени от жизненоважна информация, необходима за синхронизиране и синергична работа по северомакедонско направление.
Министър Генчовска признава, че „във външно министерство не е постъпила нито една паметна бележка от срещите на премиера Кирил Петков с представители на македонската страна“. Това е крещящо нарушение на канона, на правилата. Документооборотът в една държава е подчинен на железен регламент. Всяко негово нарушаване показва, че държавата „скърца“ и се хаотизира.
На срещите на премиера задължително се изготвят паметни бележки. В тях се описват проведените разговори и се отбелязват всички най-важни договорки, изявления и поети ангажименти от двете страни. От моята практика при срещите на българските премиери, мога да кажа следното: винаги с външно министерство предварително се договаря изпращането на висококвалифициран дипломат, който да изготви паметна бележка за срещата. Когато срещата е тук, на наш терен. Понякога това са включително и бивши наши посланици, които са работили в страната, откъдето идва чуждестранния гост. Те познават отлично двустранните отношения и могат да бъдат полезни на премиера по отношение на някои от засегнатите теми с конкретна и актуална информация.
Освен дипломата от външно министерство записки си води и външнополитическият съветник на премиера, който на практика е задължен да долавя важни нюанси във водените преговори. След като служителят от МВнР изготви паметната бележка, много често той изпраща чернова до съветника на премиера, който преглежда писмения документ и, ако е необходимо, прави корекции и/или добавя „нюанси“ от срещата. Така изготвената паметна бележка се разпраща по адресатите съгласно определен списък. В него задължително влизат президент, премиер, председател на НС, определени министри и други заинтересовани институции. Адресатите варират между 6 и 10 на брой. Понякога са и повече в зависимост от засегнатите теми.
Ако срещата на премиера е в чужбина, то паметната бележка се изготвя от нашия посланик или дипломат от българското посолство. По този начин се изпраща необходимата информация за проведената среща до българското държавно ръководство, което е задължено императивно да следи в детайли двустранните отношения на София с всички чужди партньори. Понякога при силно ограничен състав на участващите в срещата паметната бележка се изготвя даже и от зам.-министъра на външните работи. Така беше през 2014 г. в Брюксел, когато през нощта от 01.30 ч. след продължителен маратон на Европейския съвет в една от залите на хотела, в която бе настанена българската делегация, беше проведена среща на българския премиер с премиера на Северна Македония, северомакедонския външен министър и посланика на Скопие в Брюксел. От българска страна присъстваха българският премиер, зам.-министърът от МВнР и моя милост. Паметната бележка бе изготвена от зам.-министъра и изпратена като чернова още на следващия ден до МС. След като документът беше одобрен, беше разпратен на изброените по-горе адресати.
Нещо повече. Преди години имаше договорка между президента и премиера по време на техните важни посещения в чужбина в състава на българската делегация винаги да бъде включван и представител на политическата висша администрация от „другата страна на улицата“. По този начин както президентът, така и премиерът биваха подробно информирани от своя съветник за проведените срещи в чужбина, а пристигналите допълнително паметни бележки допълваха детайлите на картината в развитието на двустранните отношения.
Липсата на паметни бележки от срещите на Кирил Петков и неговите съветници с чужди партньори би трябвало силно да разтревожи всички българи. Не само адресатите, които нямат информация за постигнати договорки и поети ангажименти от премиера. Този подход и работа на МС взривява българската държавност и нанася непоправими щети на българските национални интереси. Възниква логичният въпрос: какво крие Кирил Петков и от кого? Мисля, че скоро ще разберем!
