/Поглед.инфо/ На 4 август два мощни взрива разтърсиха пристанището в Бейрут. Загинаха около 150 човека, ранени са над 5000. Според кмета на ливанската столица са нанесени щети между 3 и 5 млрд. долара, което е от порядъка на 10% от БВП. Без жилище са останали 300 000 ливанци, което е 5% от населението. На практика половината от жителите на Бейрут са без покрив над главата. Взривовете избухнаха непосредствено до силозите в порта и унищожиха 85% от зърнените запаси на страната. През последните години Ливан живее в постоянно задълбочаваща се икономическа криза. След миналогодишните антиправителствени протести ливанската лира загуби над 75% от своята стойност. През април 2020 г. Бейрут поиска кредит от МВФ. Не го получи. Преди броени дни изпълнителният директор на фонда Кристалина Георгиева заяви, че МВФ разглежда варианти за подкрепа на Ливан. Тя твърдо препоръча на Бейрут да извърши незабавно радикални икономически реформи. Очевидно, че това нейно искане е невъзможно без преглед и корекция на политическите процеси в страната.   

След 4 август страната изпадна в колапс. Версиите за това каква е причината за взривовете продължава да се обсъжда в световните медии. Няма да изброявам палитрата от коментари – от взрив на амониева селитра (поради небрежност на заварчици) до удар нанесeн с две ракети. Втората според американската информационно-аналитична платформа „VT“ е предизвикала лимитиран атомен взрив. След неговото моделиране той е оценен на 1,17 килотона TNT (тротил) или на 1/13 от мощността на атомната бомба хвърлена над Хирошима. Ще се огранича само с коментара на Доналд Тръмп, един от най-информираните мъже в света. Той непосредствено след трагедията заяви, че след консултация с неговите славни американски генерали случилото се в Бейрут е „атака... с някакъв вид бомба“. По-късно думите на Доналд Тръмп бяха подкрепени от Марк Еспър, министър на отбраната на САЩ. Не се наемам да правя оценки на казаното от двамата. След това информацията дадена от американския президент бе потвърдена и от Мишел Аун, президента на Ливан, и от италианския военен експерт Фабио Каризио.

Още вятърът не бе отнесъл специфичната форма на облака, който се издигна след взрива над пристанището, и в ливанската столица пристигна президентът на Франция. Познавачите на историята на Близкия Изток не намират нищо изненадващо в светкавичното посещение на Еманюел Макрон. Още от времето на Свети Луи IX, Франция има призвание да бъде покровителка на християните живущи в Изтока, основно католици. Русия покровителства православните. През 1250 г. Луи IX написа на маронитите: „Ние обещаваме да дадем на вас и вашия народ закрила същата като на самите французи“. От XIII век Франция се ползва с името на „майка“ закрилница на маронитите. Те са последователи на християнската църква в Ливан. Признават върховенството на Светия престол. В етнически план са смесица от финикийци, арамейци и араби. Майчиният език на маронитите е арабският. Името им идва от Св. Марон, сирийски монах живял през V век. Маронитите са привлечени към римокатоличеството със „съдействието“ на кръстоносците от град Тулуза, Южна Франция. Общо в света те са 3,5 милиона. В Ливан живеят около 1 милион. Маронитите са ядро на бившия Горен Ливан (Mont Liban), ембрион на днешен Ливан. Съществува дълбока историческа връзка между Франция и Ливан. Всички френски държавни ръководители от Луи IX до Шарл дьо Гол са обръщали изключително внимание на тази уникална франкофонска и франкофилска територия в Близкия Изток. Ливан винаги се е отличавал в региона със своята интелигентност, с първите печатници, със своята диаспора и със своето финансово, политическо, артистично, идеологическо, лингвистично и културно влияние. Но Еманюел Макрон не е нито Шарл дьо Гол, нито Луй IX. След Жорж Помпиду, включително и той е поредното прокси на банковата група Ротшилд в Елисейския дворец (официална резиденция на президента на Френската република). Макрон открито заяви, че иска да „координира“ международната финансова помощ за Ливан. Той желае да спасява ливанските християни, но не го вълнува съдбата на сирийските християни. Френският президент насрочи за 1 септември следваща среща с ливанците. По-ясно казано, Макрон даде три седмици срок на ливанските управляващи, за да разоръжат „Хизбула“. На 7 август нейният лидер Хасан Насрала даде интервю за бейрутския телевизионен канал al-Manar. Смутен, без настроение почти потиснат, Хасан Насрала четири пъти отрече да е замесен по някакъв начин със случилата се трагедия в бейрутското пристанище.    

Колкото и парадоксално да звучи, днешното състояние на Ливан отразява панорамно безсилието на ЕС и неговата липса на геополитическа субектност. Брюксел няма своя собствена армия, няма своя самостоятелна дипломация, няма leadership както казват англосаксонците. Има ли ЕС своя обща геополитическа стратегия? Няма. А Ливан трябваше да бъде задължителен обект на геоенергийната стратегия на БрюкселАко имаше такава! В ЕС има само 27 държави, всяка една със своята история, със своите интереси, които често влизат в противоречие. ЕС няма профил на сериозен и стабилен играч на глобалната геостратегическа шахматна дъска. В резултат на своята „умишлена импотентност“ в очите на китайския дракон ЕС изглежда само като икономически дивеч за „отстрелване“. Обект за завладяване от ислямистите и неоосманска Турция. Френският генерал Пиер Мари Галоа счита, че Европа е в „стратегическа безтегловност“ и е „геостратегически no man’s land“.

От няколко години в Ливан се наблюдава остра вътрешнополитическа борба. Тя е органично свързана с геополитическия хаос в Близкия Изток и Източното Средиземноморие. Днес улиците на Бейрут са пълни с протестиращи. Но техните лозунги и призиви са прекалено банални на фона на огромната трагедия, която сполетя на 4 август страната. Действителният проблем е държавното устройство на Ливан. Неговата държавна идеология е основана на етноконфесионалното сдържане и баланс. В Ливан съжителстват 18 основни религиозни общини. През годините постоянно воюват два принципа за изграждане на държавата. Този на общогражданската основа и този на конфесионалната основа. От лятото на 1943 г., от самото начало на създваването на Ливан, е наложен конфесионалния принцип. Трите основни общини – шиити, сунити и маронити – приемат Национален пакт, който предвижда въвеждане на сложна система за конфесионално разпределение на висшите държавни постове. Ливанските чиновници не се назначават на базата на техните професионални и граждански качества, а съгласно тяхната надежност като проводници на интересите на една или друга конфесионална група. Накратко, това е ефикасна формула за тотална депрофесионализация на държавните институции. Приблизително 45% от ливанците признават, че по време на избори продават своите гласове. Националните интереси в Ливан се подменят с конфесионални такива. Паралелно с тази сложна етноконфесионална система на управляващата ливанска класа във времето се появи и се разви друг важен процес. Възникнаха мощни паралелни, извъндържавни, но конфесионални кланови военни организации. Ливанската армия наброява 70 000 военни, вътрешното министерство разполага с около 30 000 служители. Различните партийно-конфесионални формирования пред последните години достигнаха до 40 000 човека. От тях около 30 000 са на „Хизбула“, чиято пъпна връв е свързана с Техеран. От Тел Авив и Рияд гледат с огромно недоволство на усилването на иранските позиции в Ливан. Има подозрения, че складовите помещения на бейрутското пристанище се контролират еднолично от „Хизбула“. Счита се, че организацията ползва порта за контрабанден внос на тежко военно оборудване, което не е възможно и не е удобно да се превозва с камиони по суша или със самолетиИзраел смята, че през пристанището в Бейрут се внасят части и възли за военните цехове на „Хизбула“, които произвеждат включително и високоточни ракети. Но не само Израел е недоволен от създалата се ситуация в страната на кедрите. Ливанското знаме е съставено от три хоризонтални ленти в червено, бяло и червено, като в средата е изобразен зелен ливански кедър. Знамето е изработено така, че да бъде неутрално и да не представлява нито една религиозна група в страната. Червеният цвят символизира кръвта пролята за свобода, белият символизира мир. Ливанският кедър символизира издръжливост и безсмъртие. През последните години Ливан има значение за Сирия приблизително същото, което имаше Хонконг за Китай по време на неговата изолация. Ливанските банки са работещ промеждутъчен елемент във външнотърговските сделки на ДамаскПреди трагедията на 4 август най-напористите и смели азиатски компании започнаха да заобикалят санкциите наложени на сирийците. Те разработиха варианти за влизане в сирийската икономика чрез Ливан през формулата „инвестиции в обмен на право на собственост“. Специфичният взрив в бейрутското пристанище направи неработеща описаната по-горе възможност за азиатските компании. Накратко, Ливан бе пречка за реализиране на режима на санкции наложен от колективния Запад на Сирия.  

Трусовете, които разтърсват държавите Сирия, Либия, а сега и Ливан, са свързани не само с техните енергийни ресурси. Тяхната територия е ключова със своя транзитен потенциал, който се включва в различни енергийни планове и проекти на регионални и глобални фактори. Ливанската територия рязко увеличи своята геоенергийна стойност през 2009 г., когато бяха открити въглеводородни залежи в Източното Средиземноморие. Пристанището в Хайфа, Израел, по права линия е на 131 км. от Бейрут. И се явява конкурент на ливанската столица погледнато през геоенергийната призма. В тази посока би трябвало да тълкуваме думите на Хасан Насрала, лидер на ливанската „Хизбула“. Веднага след взрива в пристанището на ливанската столица той двусмислено заяви, че неговите хора познават по-добре Хайфа от Бейрут.

По време на своето посещение в ливанската столица Еманюел Макрон заговори освен с традиционните за такива случаи думи, но и с един груб прагматичен ротшилдовски език. Заяви, че Ливан може да очаква помощ от световните финансови институции само при условие, че бъдат постигнати договорености по „някои болезнени факти относно вътрешната ситуация“. Транснационалният капитал няма намерение да раздава пари на „корупционерите“. Но Франция държи да определя кои са „честни“ и кои са „порочни“ в страната кедрите. „Ливан ще продължи да затъва, ако в страната не бъдат проведени реформи“, подчерта Макрон. И строго предупреди „Хизбула“ да се занимава с проблемите на хората, а не да обслужва чужди интереси. Все пак Париж е със самочуствието, че ливанската територия му е била подмандатна до 1943 г. Не е за учудване, че е публикувана петиция в интернет с искане Ливан да се върне под френски мандат. Тя е подписана от над 60 000 ливанци. След отпътуването на Макрон по бейрутските улици протестиращите извадиха бесилки и за Хасан Насрала. Много знаково!  

Взривът в Бейрут запали допълнително имперските щения на Анкара. Турция побърза да заяви своята готовност за възстановяване на пристанището в ливанската столица. Предложението направи турският вицепрезидент Фуат Октай. Той заедно с турският външен министър Чавушоглу посетиха Бейрут преди броени дни. Анкара предложи на ливанците да ползват турското пристанище в Мерсин, което е на 334 км по права линия от Бейрут, докато се възстанови бейрутското пристанище. Турците за разлика от французите не обвързват своята икономическа помощ с политически искания. Очевидно е, че конфликтът между Анкара и Париж ще има и своето измерение в Ливан. Появи се информация, че Анкара е готова да даде турско гражданство на ливанците от турски произход.

През последните години водещите сунитски държави в Персийския залив показват все по-голямо недоволство от ливанските сунити, които не могат да се противопоставят успешно на увеличаващото се влияние на Техеран в страната. Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ съкратиха сериозно финансова си помощ за Бейрут. Реално ливанската територия се превърна в арена на остри сблъсъци между Иран и съюза между САЩ и Израел. Ливан се трансформира във фронтова държава срещу Израел.

През последните години на ливанска територия се появи още един динамичен геополитически актьор в лицето на Турция. Реджеп Ердоган се стреми да възвърне бившия контрол на Османската империя върху Източното Средиземноморие. Турците искат да сложат ръка върху открития природен газ на шелфа на Кипър. Анкара ще се стреми да попречи на всяка цена на изграждането на газопровод от Леванта към Гърция. Задачата на Турция е много сложна и крие рискове. Срещу Анкара е неформалният съюз между Гърция, Кипър, Франция, Египет, Израел и Йордания. Турците подобно на Иран през последните години подпомогнаха създаването на ливански НПО-та, които обаче обслужват турски интереси.

Вътрешнополитическата ситуация в Ливан се усложни извънредно много след наплива на сирийски бежанци. През последните девет години на ливанска територия влязоха почти един милион сирийци. Жителите на Ливан са 6 милиона. Коронавирусът задълбочи и без това тежката обстановка в страната. Към този момент в Ливан нищо не може да се направи без „Хизбула“. Тя не е чужда външна сила. Организацията е политическо, военно и религиозно движение, което представлява ливанските шиити. Тя е партия в управлението на държавата, избрана демократично с гласовете на почти 25% от ливанците. „Хизбула“ е съюзник на християнската партия на ливанския президент Мишел Аун. През 2014 г. тя защити териториалната целост на Ливан от ДАЕШ. Без „Хизбула“ няма излизане от кризата, не е възможна реконструкция на страната.

Практически е ясно, че и двата модела в Ливан – икономическият и политическият – претърпяха огромен крах. Това няма да предпази страната на кедрите от повишаване на геополитическото напрежение. Битката за въглеводородните ресурси в Източното Средиземноморие се разгаря с невероятна скорост. В Голямата игра се включи и Египет. През май Кайро обяви за създаването на „антитурски съюз“ в източната част на Средиземноморието. В него влязоха Гърция, Кипър, ОАЕ и Франция. В гръцките и египетски медии започнаха да излизат статии посветени на историческите отношения между двете държави почти от времената на фараоните. Прокарва се тезата, че древните Египет и Гърция са поставили основите на европейската цивилизация, към която „Турция няма никакво отношение“. Редица политици в Европа заговориха за „геоцивилизационната несъвместимост“ на Анкара с Европа. Това е просто битка за енергийни ресурси.

infacto.bg