/Поглед.инфо/ Неоосманизмът и членството на Анкара в НАТО са несъвместими
Само 40 дни след избирането му за „супер-президент" на Турция Реджеп Ердоган е изправен пред широкомащабна дипломатическа криза със САЩ. Турският държавен глава е в неприятна ситуация. Неговата популярност през годините бе изграждана върху обещанието страната да върви уверено към икономически просперитет. Ердоган е вече 16 години начело на нашата югоизточна съседка. Първо като премиер, а след това и като президент, той успя да овладее всички институции – армия, полиция, правосъдие, образование, парламент, медии. Но по отношение на икономиката нещата не вървят съвсем гладко. Защо?
Турската икономика е крехка, тъй като зависи от външни инвестиции. А чуждите инвеститори започнаха да бягат, защото се изплашиха, че турската централна банка ще загуби своята независимост. Ердоган назначи своя зет Берат Албайрак начело на министерството на икономиката и финансите. След което последва криза в отношенията със САЩ. Още от началото на годината курсът на турската лира пада ускорено. Анкара още веднъж отказа да освободи и екстрадира в САЩ евангелисткия проповедник Ендрю Броусън, който бе задържан от турските власти преди 22 месеца в Измир. Той бе обвинен в „шпионаж" и взаимодействие с „терористична организация". Броусън е осъден за съпричастност към неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г.
Случаят с проповедника е изключително чувствителен за Белия дом
Броусън е от същата религиозна конгрегация, към която принадлежат Доналд Тръмп и неговият вицепрезидент Майк Пенс. Туитовете на щатския президент, че евангелистът е „добър баща и християнин" нямаха никакъв ефект върху Ердоган. И тогава САЩ извадиха икономическата „бухалка". Вашингтон рязко повиши митата за турската стомана и алуминий. Анкара окачестви падането на курса на турската лира като „финансова диверсия на САЩ". Въпреки че чужди и местни експерти отдавна говорят за нарастващи кризисни явления в икономиката на югоизточната ни съседка. В турската медия Yeni Mesaj се появи списък на исканията на САЩ към Анкара, който изглежда така:
- Да се освободи пастор Броусън и още 20 човека, които са арестувани по делото за държавен преврат през юли 2016 г.
- Анкара да се присъедини към икономическите санкции срещу Иран.
- Турция да се откаже от закупуването на руските системи С-400.
- Анкара да преразгледа своята позиция по отношение на признаването на Йерусалим за столица на Израел.
- Турция да се откаже от търсенето на въглеводородни ресурси около Кипър.
- Анкара да се откаже от своето искане Гюлен да бъде екстрадиран от САЩ в Турция.
Става ясно, че конфронтацията между Вашингтон и Анкара е на много широк фронт, който е уникален за най-новата турска история. Ситуацията е такава, че турци и американци няма как да излязат от конфликта „без загуба на лицето". Йигит Булут, главен съветник на Ердоган, призова Турция да излезе от гравитационното поле на Вашингтон и да бъде създадена „турско-руска империя". Той призова да бъдат „преоценени турските отношения със Запада за последните 200 години". Булут каза и нещо конщунствено за евроатлантическите уши: „Ако ние през 1854 г. вървяхме ръка за ръка с руснаците, то днес
хората по брега на Нормандия щяха да се разхождат с руско-турски разговорници
Турското издание Milli Gazete призова за мащабно енергийно сътрудничество между Москва и Анкара. Като втора крачка турските журналисти виждат съвместно руско-турско обезпечаване на националната сигурност. Тези идеи режат слуха на правоверните евроатлантици. За подобни идеи през 1960 г. бе свален с военен преврат премиера на Турция Мендерес. Той бе арестуван и осъден на смърт.
Днес американското разузнаване се съмнява в лоялността на Турция към НАТО. Вашингтон планира да въведе ограничения за турските авиолинии и да продължи на налага икономически санкции на Анкара. След идването на власт на д Тръмп САЩ превръщат Балканите в един от основните полигони, на които американците ще изпробват нови модели в международните отношения. Колкото и парадоксално да звучи, Анкара и Москва се явяват ситуационни партньори при създалата се обстановка в нашия регион.
Американците и англичаните се стремят да изтласкат от Балканите руското и турско влияние. За тази цел те използват „албанския фактор". Хашим Тачи иска част от Южна Сърбия. Тирана предлага да паднат границите между Косово и Албания. Очевидна е балканската експанзия на албанците. Те се опитват да изхвърлят руското влияние в региона, но заедно с него и турското такова. Отделно между Турция и Саудитска Арабия се разгаря битка за строеж на джамии на Балканите. И естествено, религиозно обучение на балканските мюсюлмани.
Руснаците през последните няколко години загубиха доста позиции в балканските страни. Реално единствено в Република Сръбска все още може да се каже, че Москва е на първа линия.
Сърбия е разкрачена между Брюксел, Вашингтон и Москва
Сръбският външен министър Ивица Дачич категорично отхвърли включването на Москва в диалога Белград-Прищина. А премиерът на Сърбия Ана Бърнабич съвсем наскоро се завърна от Вашингтон, където обсъди с домакините условията за американски инвестиции в ключови отрасли на сръбската икономика. Да не говорим за Китай, който също тихо и методично укрепва своите икономически позиции на Балканите.
Днес две групи страни се бият за влияние в региона. В първата влизат САЩ, Великобритания, Саудитска Арабия и до някъде някои от големите страни в ЕС като Германия, Италия и Франция. Във втората група са Русия, Турция и Китай. Ситуацията е необичайна от гледна точка на историческия опит, който има България. При постоянното назначаване в София на външни министри тип „караоке", едва ли можем да разчитаме на гъвкава външна политика, съобразена с нашите национални интереси. Необходима е нестандартна и реактивна, но задължително професионална външна политика. С наличните ръководни кадри във външно министерство това няма как да стане.
