И миниатюризираната партия на Костов, и едрата партия ГЕРБ имат както интерес от случващото се, така и (вероятно) задкулисно се опитват да "насочват" протестите
Масовите протести казаха "не" не само на предложението за шеф на ДАНС (каква романтична абревиатура!), но и на правителството, формирано от коалицията "БСП+ДПС+1". Каквото и да се случи оттук нататък и с правителството, и с премиера, и с първото лице на БСП, това няма да означава, че суверенът се е размечтал за времената на Костов или Борисов.
Пиша това както по повод размахваните плакати "Костов, къде си, за да спасиш пак България", така и по повод на виковете "Червени боклуци". Съвсем ясно трябва да се каже, че и миниатюризираната партия на Костов, и едрата партия ГЕРБ имат както интерес от случващото се, така и (вероятно) задкулисно се опитват да "насочват" протестите.
Късничко е обаче, доста късничко за тяхното "рестартиране".
Иван Костов остана в историята с бруталната приватизация на общонародната собственост, като се започне от толбухинския завод "Добрич", премине се през Винпром "Дамяница" и завода "Каолин", та чак до "Арсенал"-Казанлък, "Хлебна мая"-Русе, ОЦК-Кърджали, "Хемус ер"-София, "Елените"-Несебър, хотелите "Санкт Петербург" в Пловдив, "Средец" в Слънчев бряг. Може ли някой да забрави и приватизацията на "Кремиковци"? Комбинатът бе "продаден" по време на кабинета "Костов" (14 юни 1999 г.) на "Дару Металс" АД за символичната цена от 1 долар и обещания да покрие дълговете му, оценени тогава на 645 млн. лв., както и да инвестира още 300 млн. щ. д. през следващите 6 години. Почти нищо от тези големи заявки не бе изпълнено. А след серия промени в собствеността и съмнения за източване и бързо забогатяване на хора от ръководството му през 2011-а "Кремиковци" бе даден за скрап на "Елтрейд къмпани" срещу 316 млн. лв. Да припомним и обира на Авиокомпания "Балкан". Националният авиопревозвач беше продаден на израелската "Зееви груп", собственост на Гад Зееви, на 30 юни 1999 г. при договорената цена от скромните 150 000 лв. и обещани инвестиции 100 млн. щ. д. Скоро след "операцията" полетите на "Балкан" бяха спрени. При продажбата авиокомпанията имаше 18 самолета, а година и половина по-късно - само един. Гад Зееви спечелили над 300 млн. щ. д. от цялата далавера, но така и не бе потърсена отговорност от продавачите, позволили да се стигне до катастрофата с превозвача. Впрочем, като говорим за Костовата приватизация, не може да подминем и словоизлиянието на бившия му партиен съратник Едвин Сугарев, който публично запита преди време: "Кой продаде "Електроимпекс" на Борислав Дионисиев, "Машиноекспорт" на Петър Манджуков, "Булгарлизинг" на Димитър Тадаръков и "Химимпорт" на ТИМ?"
Кой протестира тогава против пладнешкия грабеж, наричан весело "приватизация"? Никой или малцина!
Не, бъдещето е без Костов и костовци! Не това искат протестиращите.
Или може би искат Борисов и ГЕРБ обратно?
Ако сега протестиращите са против Пеевски, то къде бяха те ("бяхме ние!") тогава, когато пред Брюксел бе изпратена една напълно неподготвена личност, при това кандидат за еврокомисар? Къде бяха сегашните протестиращи при назначаването на многобройните "калинки" и доверени лица? Кой излезе срещу назначението на един физкултурник за шеф на МВР и за първи зам. министър-председател? Кой се изсмя, когато кадри се събираха по шосетата на страната? Кой застана против циничните думи на майстора на "постната пица"? Кой застана смело пред Министерския съвет тогава, когато се харчеше фискалният резерв? Кой се провикна против Сидеров тогава, когато той подкрепяше безусловно ГЕРБ? Кой излезе да протестира против безочливите, скандални и криминални приказки, достъпни ни от записа на дома на Борисов? Къде бяха "стожерите на свободното слово", от които част - на временния шеф на ДАНС? Кой бе на площадите?!
Ако суверенът има добра памет, той ще пожелае европейско бъдеще за България, но без управление под етикета на ДСБ, ГЕРБ и без нарцисизма на вождовете им.
Днес обаче суверенът е взел на прицел и г-н Пеевски, и г-н Орешарски, а и... г-дата Станишев + Местан + 1.
А никога досега, по време на "прехода", левицата не е имала по-добри обективни условия да управлява в името на гражданите на своята страна; никога левицата не е имала шанса да демонстрира по-висока култура, по-висок морал и по-малка корупционност от своите предшественици. Това бе исторически шанс. Изглежда този шанс бе проигран. Ако българските граждани не виждат в БСП (като представител на левицата) индикатори на честност и морал, на стратегическо мислене и принципни позиции, загубата е и за суверена, и (още повече) за БСП.
Дума
