Що е "заможен" трудещ се и има ли той почва у нас? Риторичният въпрос, зададен по този начин, намира отговор както в теорията, така и в практиката.
Обикновеният български трудещ се, оценен на фона на другите страни от Европейския съюз (а и спрямо други страни), получава най-ниската работна заплата и най-ниските доходи, изчислени на час труд.
От една страна, според точните данни на Eurostat, минималната месечна работна заплата у нас е 158,50 евро, почти колкото в бедната ни съседка Румъния, където е 157,26. Но в следващата по ниски доходи страна - Латвия, е 287,07 евро. В Гърция, страната с отчайваща криза, тя е 683,76; в друга страна в криза - Испания, тя е 752,85. Мястото, което българите обаче предпочитат, е Великобритания, въпреки че там плащат само 1264,25 евро месечно. Шампион обаче в "тежка категория" е Люксембург, където възнаграждението е 1874,19 евро. С други думи, бедният трудещ се в Люксембург е почти 12 пъти по-богат от аналога си в България, докато гражданинът на Великобритания - само 8 пъти. Как при тази ситуация да не замечтаеш да напуснеш България с еднопосочен билет?
От друга страна, ако се погледне средното почасовото заплащане на трудещ се (във фирмите с 10 и повече трудещи се), в България то е 3,4 евро, в Румъния - 3,9 евро. Но в Испания то е 21,9 евро, в Кипър - 28,3 евро. Средно в ЕС то е 22,9 евро, като шампиони са отново трудещите се в Люксембург - 36,1 евро. Съотношенията са почти същите.
За любителите на точните сметки е полезно още едно изчисление - кога българският труженик ще достигне минималната работна заплата на гърците от 2013 г., ако доходите нарастват с "бурни темпове" от 5 на сто средногодишно? Отговор - само след 30 години! Обратно казано, през 2043 г. българите ще имат минимална заплата толкова, колкото гърците през 2013 г.
Печална равносметка: ако българският труженик иска да има високи доходи, мястото му не е в България. Още по-точно: при такава ситуация страната ни скоро ще бъде експресно напусната (това не е шега!) от всичко младо и умно, владеещо език. Барабар с ромските катуни. И това ще е мъдро решение.
Или ще останат в България, но ако се промени радикално политиката на доходите!
Има ли, първо, възможности за нарастване на приходите в бюджета? Отговорът е категорично "да"!
Ето как, ето откъде.
Първа мярка: незабавно притискане на сивия сектор до стената! С около 32 на сто дял на сивия сектор България е непоклатима на първото място сред 31 европейски държави, показва мащабно изследване. Средният процент за ЕС е около 19 на сто, а отличниците Австрия, Дания и Великобритания са свели проблема до около 2-3 на сто. Огромният дял на сивия сектор в България - на практика една трета спрямо брутния вътрешен продукт, се дължи най-вече на т. нар. недеклариран труд - наемането на работници без договори или с уговорки за доплащане на заплати и надници в плик, на тъмно, за "пестене" от данъци и осигуровки.
Втора мярка: намаляване на разходите по данък "корупция". Поне в това отношение сме номер 1 в ЕС, но не е за гордеене. Смели нашенски изчисления го определят в размер на 5 млрд. лева годишно. Но и да е даже наполовина, сумата е чудовищна. Да си спомним "разпределителят на фондовете" с успешни многомилионни "консултантски услуги"; "лобирането" около Хохегер; цените на квадратен метър асфалт на български магистрали спрямо германските например.
Трета мярка: отмяна на "плоския" данък и въвеждане на семейно подоходно облагане с необлагаем минимум на член от семейството в размер на една минимална заплата (например 11 160 лв. необлагаем годишен минимум на тричленно семейство - мъж, жена и едно непълнолетно дете). Ако милионерите в България плащаха по-високи "семейни" данъци (например 30 на сто), хазната щеше да бъде доста по-пълна.
Простичко изчисление: ако в България нямаше сив сектор, корупция и "социално отношение" към богаташите, доходите на българските трудещи се щяха да бъдат около два пъти по-високи! Ако държавата си беше на мястото!
А на онези костюмирани папагали, които твърдят, че по-високите заплати "ще убият дребния бизнес", ще си позволя да припомня, че хора с по-високи заплати пазаруват повече и по-често. Напротив, бизнесът на дребния производител ще се стабилизира и развива.
"Замогването" на българските граждани може да се осъществи и по един друг, допълнителен начин. Ако собствеността се "обобществи" в по-висока степен; ако бъдат (буквално казано!) ликвидирани монополите и картелите, които изяждат доходите с невъобразими и "динамични" цени (от ток и парно - до хапчета и банкови услуги), като при това експортират цялата си печалба към външните "майки"; ако бъдат притискани нередовните частни платци и т.н., цените на голяма част от стоките щяха да бъдат с "по-човешки" облик!
Или държавата ще се промени, за да останат младите и интелигентните български граждани в страната си; или България ще се превърне в демографска Сахара. Средно положение няма, време - също.
Решението остава в ръцете и умовете на депутатите в следващия парламент, не в личните им сметки, както досега.
