Вътрешната номинация на Иво Аанасов за кандидат–президент от името на БСП вече е факт. Предложен е от пет софийски района, включително и централните "Оборище" и "Възраждане", Подкрепен е от младите социалисти в Благоевград и Кюстендил. Очаквам този списък да се увеличи, защото процедурата по вътрешните номинации на БСП е в разгара си.
Демократичният избор, според мен, е нещо все още непознато за българската демокрация и нейните прояви в България. Може би, именно заради това номинацията на Иво Атанасов е доста необичайна, не само за партийния елит, но и въобще като цяло. Или може би, пък тя е просто знак към ръководството на БСП, а и не само към него, че е крайно време да се вслуша в гласа на обикновнните си избиратели.
Една такава номинация, действително издигната спонтанно и независимо от самата личност е ново явление за българската действителност.
Признавам си, бях много изненадана, когато преди няколко месеца, в собствената си Интернет поща, получих съобщение да подкрепя Иво Атанасов за Президент на България. Естествената ми реакция беше, че това е някаква шега. А имейлът е изпратен от някой, който знае, че с Иво сме много близки приятели. До толкова, че можем да си кажем в очите какво мислим един за друг, без това да подори напрежение помежду ни.
Веднага се свързах с общите ни приятели в България, както и със самия Иво, за да разбера кой е първоизточника на това сензационно електронно съобщение. Признавам си, бях толкова шокирана, когато разбрах, че никой от тях незнае откъде се е появила тази инернет закачка. Колкото и парадоксално да звучи, отначало всички смятахме, че това е поредната партийна провокация. Даже се стигна до там, че приятелите ни в България, накараха Иво да положи клетва, че той не участва в това спонтанно начинание и то е абсолютно независимо от него.
Това последното е, не защото не му вярваме, напротив! Всеки един от нашата дружинка, може да гарантира за честността и доблестта на Иво. А защото това, което се случи в интернет пространството беше нещо ново и съвсем необичайно за всеки един от нас.
Какъвто и да е бил първоначалния замисъл на тази виртуална кампания, тя прерастна в нещо, невиждано до този момент в българската политика. Различни хора в интернет пространството, независимо един от друг, съвсем доброволно се обединиха около една политическа личност и показаха какъв всъщност какъв искат да бъде техния Президент.
Истината е, че Интернет е най-съвременната комуникационна система. В нея всеки и по всяко време може да каже това, което иска и да го направи по начин, по който само той иска. Може да е анонимно или да напише името си, все едно. Независимо как, то ще бъде казано и ще бъде прочетено от мнозина. Реакциите ще са различни, но това е ролята на социалната мрежа. Тя заема все по-значима роля в съвременното ни общество.
Социалната мрежа е абсолютно независима от дневния ред на политиците, от която и политическа сила да са те. Както и от техните интереси и пристрастия. На тези хора от виртуалното пространство няма как да им повлияеш. Излишно е да подчертавам, че тук паричните знаци нямат стойност, а организираните екскурзии на потенциални избиратели за даден кандидат, са неосъществими. Платените медии и социолози нямат думата. Могат само да цъкат със закъснение.
Факт е обаче, че Социалната мрежа прави своя и на този етап, единствен демократичен избор, без да е зависима от политическата конюнктура. Поне на мен до този момент не ми е известна подобна интернет-кампания.
Социалната мрежа припозна Иво Атанасов за свой кандидат-президент. Очевадно, през годините на прехода много се е различавал от останалите си колеги в Народното събрание, щом е оставил дълбока диря в съзнанието на обикновения българин. Те не го свързват с крупни финансови далавери, защото никога не е участвал в такива. Хората от виртуалното пространство не го свързват с политически скандали. За тях той не е кукла на конци, защото още помнят хапливия му език по време на пленарните дебати, когато се обсъждат важни за нацията въпроси.
За обикновенните хора той не е политически инструмент на силните на деня, който безрезервно да се подчинява на партийното ръководството. За тях Иво Атанасов е искренният и честен политик, който има доблестта да говори истината, независисмо какви ще са последиците за него. За тях Иво Атанасов е доблестният политик, който се отказа от всички облаги в качеството си на областен председател на БСП в Кюстендил, в името на демокрацията и нейните правила. Когато областната организация загубиш , сам си подаде оставката. Той можеше и да не го направи, както сториха останалите, без значение от коя политическа сила са те. Но това негово действие остави дълбока следа в съзнанието на избирателя.
Въпреки че беше дългогодишен народен представител, като Председател на Комисията по гражданско общество и медии в 40-тото НС., той не се заигра с никоя от печатните или електронни медии, макар да имаше прекрасната възможност. Никога не използва медии за личен PR, както праавят това много от политиците. И то няма как да не направи силно впечатление у иначе пренаситения с политически образи българин.
Понякога се замислям дали всъщност българският народ не даде своя временен кредит на доверие на медийните звезди Симеон Саккобургготски и Бойко Борисов, именно търсейки образа на истниския политик, докато неосъзна истинската сила на социалната мрежа.
Всъщност, социалната мрежа е социална структура от отделни хора, свързани с общи идеи и виждания. Обществото е основният двигателен механизъм на една подобна мрежа. Чрез градивния подход, който един социален сайт прилага, възползвайки се от общността, неговата мрежа нараства почти експоненциално.
Дори да не спечели във вътрешната надпревара да бъде номиниране за президентското кресло от името на БСП, Иво спечели сърцата на обикновените българи, които нямат представа от политическите машинации, а искренно вярват в силата на своя демократичен избор.
Може би ръководството на БСП и неговият лидер Сергей Станишев, а и не само те, трябва сериозно да се замислят върху този аргумент, а не да търсят печеливша фигура или формула за своята партия. За добро или за лошо, задачата вече има решение. Може да не е най-печелившето, но поне ще е най-демократичното в най-новата история на България.
Истинският демократичен избор тепърва предстои. Социалната мрежа или по-точно казано гражданското общество, което припозна Иво Атанасов за свой независим кандидат-президент, постави началото.