Управляващата партия ГЕРБ никога не е изглаждала толкова безпомощна, както при представянето на Росен Плевнелиев за президент на Р България. Въпреки положените усилия, в душите на мнозина се породи съмнението, че кандидатурата на министъра на регионалното развитие и благоустройство не е личен избор на лидерите от ГЕРБ, макар че те едва ли гласно ще признаят това.
Факт е, че по време на представянето на кандидатпрезидентската двойка нито един от лидерите на управляващата партия публично не заяви: „Росен Плевнелиев е кандидатът на ГЕРБ за президент на Р България”. Напротив, представянето бе умело използвано за поредната пиар акция в полза на Борисов и неговото протеже Цветанов. Дори в откровенията си през последните дни Борисов не крие, че неговият фаворит за президентското кресло е бил министърът на вътрешните работи.
Запознати твърдят, че страните от Евпропейския съюз отдавна и под лупа недолюбват авторитарната политиката на Борисов, както и стремежът му да узурпира и подчини всички влсти в България. В присъщия за тях дипломатически стил на министър-предедателя му е дадено да разбере, че ще е по-добре за демокрацията в България ГЕРБ да не издига своя кандидатура за президент, а да подкрепи номинирания от Синята коалиция кандидат – Румен Христов. Като по този начин ще си осигури бъдещия коалиционен партньор в следващия парламент.
Предполагам, че за егоцентричния Борисов е било много трудно доброволно да се откаже от президнтския стол, към който той се стремеше от началото на премиерския си мандат. Още по-трудно и неприемливо за него е било въобще ГЕРБ да се откаже от номинация, при условие че именно сега партията има реални шансове за победа. Да не говорим какво е било в душата му при мисълта, че отново трябва да седне на масата на преговорите с неговия най-голям опонент Иван Костов. За никого не е тайна какви емоционални чувства храни министър-председателят Бойко Борисов към своя предшественик, след като той беше сред инициаторите за подкрепа на последния вот на недоверие към действащия в момента кабинет.
В търсене на най-доброто решение Борисов и неговите съветници явно са проумели простата истина, че е почти невъзможно да преодолеят опитния политик Костов без да попаднат в капан и затова се насочиха към изпитаната сталинистка практика „няма човек, няма проблем”.
Слуайно или не, Борисов започна силна атака срещу Иван Костов и неговата партия ДСБ като в същото време ласкаеше егото на младия и амбицизен лидер на СДС. „Мартин Димитров аз го харесвам, имаме си приказките като колеги, но той се вкара така ужасно в сценария на Костов”, смята премиерът. Така Борисов даде ясна заявка с кой от лидерите в Синята коалиция е готов да преговаря.
Случайно или не, в този момент на преден план отново излязоха старите муцуни Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев и Любен Дилов-син. За никого не е тайна, че Софиянски е в много близки отношения с новите собственици на двата най-големи ежедневници „Труд” и „24 часа” Любомир Павлов и Огнян Донев. А охраната на двата вестника, незнайно защо бе поверена на близката до сърцето на премиера фирма „ИПОН”. Но както се казва, няма вечни приятелства, има вечни интереси.
И някак съвсем логично хората на Иван Костов са на път да се отцепят от Синята коалиция, след като СДС се регистрира за президентските избори не с ДСБ, а с коалиция „Съюз на десните сили”, която влючва партиите на Софиянски, Бакърджиев и Дилов-син.
След като ДСБ остана извън коалицията за президентската надпревара, последваха словестни престрелки между лидерите на отделните сини партии и за пореден път на показ бяха изкарани кирливите ризи, напоени с личностен реваншизъм.
Според политолога Румяна Коларова, разбиването на сините повиши шанса на ГЕРБ в тези избори. Действията и позициите на Софиянски и Любен Дилов–син работят директно за управляващата партия на Борисов, коментира още Коларова.
Но истината е, че на практика сините преждевременно обрекоха кандидатурата на Румен Христов на пълен провал, още преди да е започнала реалната кандидат-президентската кампания. И дадоха известна свобода на Борисов, който мотивирано може да оправдае пред ЕС издигнето на собствена кандидатура за държавен глава.
Проследявайки последните събития, водени от откровенията на управляващите, всеки може да направи своя извод, че нищо не е случайно. Цялата шумотевица се развихри дни преди заветната дата 4 септември, която всъщност се оказа крайният срок в който всяка една партия трябва да каже името на своя претендент за „Дондуков 2” ден преди старта на официалната регистрация в ЦИК.
Толкова очакваната номинация за президент от страна на партия ГЕРБ за пореден път доказа липсата на кадрови потенциал при управляващите. Независимо от временната си силна позиция, ГЕРБ и неговите лидери като че ли не успяха да убедят нито една здраво мислеща популярна и уважавана от българския народ личност да застане на този пост. Съвсем логично, едва ли има уважаващ себе си човек, който би искал да бъде свързан с настоящото тоталитарно управление, за което международните медии безмилостно напомнят, че има връзка с подземния свят.
Самата номинация „ по пожарникарски” на двамата най-успешни министри в настоящия кабинет - Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, поражда много въпросителни. Трудно можем да свържем техните имена с образа на бъдещия кандидат за държавен глава, който трябваше „да е голяма изненада за хората от СДС”, както твърдеше в медиите Цветан Цветанов.
Безспорно, номинирането на Плевнелиев и Попова обслужва само личните интереси на двамата лидери на управляващата партия. В медийното пространсво отдавна се говори, че отношенията между вицепремиера и правната министърка са доста нажежени, а строителният министър дразни егото на премиера.
Самият Плевнелиев никога не е бил във възторг от възможността да наследи в креслото Георги Първанов, Публична тайна е, че в личен разговор е казал на премиера, че би се радвал, ако има възможност това да не се случи. Но явно събитията през последните месеци доста са разместили пластовете на политическия небосклон, щом Борисов е бил принуден „на пожар и в последния момент” да реши кой ще бъде бъдещият кандидат за държавен глава
" Няма и не искам да коментирам демократичния подход у управляващите как самият Плевнелиев е научил няколко часа преди официалното обявяване на номинацията, че ще е кандидат-президент. Очевадно е бил неподготвен за предстоящите събития, щом се е наложило гардовете от НСО по спешност да му донесат костюм и вратовръзка, с които да се покаже пред медиите.
Росен Плевнелиев не иска да бъде президент, това му е написано на челото. Ще последва една кампания, при която, понеже Плевнелиев е почтен човек и не може да казва нещо, което не е така, кампанията не може да бъде силна. Вече сме видели как една слаба кампания подяжда гласове, така че Росен Плевнелиев може да е голяма бомба за Бойко Борисов", прогнозира политологът Евгений Дайнов пред bTV.
За мен обаче паметна ще остане репликата на Борисов, в която той откровенно заявява: „На мен ми трябват президент и вицепрезидент, които да говорят само истината”. Чрез опеделението „на мен ми трябват’ премиерът за пореден път показа, че бъдещият държавен глава трябва да е на негово лично разположение и в негова пълна зависимост. И отново пренебрегна негово величество избирателя.
И ако внимателно слушаме репликите на премиера, няма как да не разберем каква е основната мотивация за тази номинация, която уж всички очакваха, а се оказа малко неочаквана. „Плевнелиев е човекът на България в Брюксел", възкликна на няколко пъти патетично лидерът на ГЕРБ по време на представянето на кандидата за държавен глава. Повтори репликата няколко пъти, за да бъде добре чут не само от медиите, но и от европейските наблюдатели.
За никого не е тайна, че Борисов не е сред любимците на лидерите в Европа и по света. В последния си доклад Европейската комисия така разкритикува правителството на България, че това дълго ще се помни от всички, макар старателно да се замазва от медиите. А като допълнение дойде информацията, че Германия може да не подкрепи България по темата „Шенген”, именно позовавайки се на ощенката от този негативен доклад.
Колкото и да не му се иска не само на Борисов, немските медии коментират, че приемането на България вероятно допълнително ще бъде препятствано и от заключенията в предстоящия септемврийския доклад на ЕК за напредъка на страната ни в съдебната реформа и борабата с корупцията.
Появиха се и слухове, че ЕС се готви да спре финансовите средства на България за строителството на магистралите, с които Борисов толкова много се гордее, както това се случи преди време. Ако действително кранчето спре, ореолът на строителя-премиер ще угасне под ударите на гневната опозиция и това може да коства главата му.
Всички знаем простата истина, която старателно се прикрива от управляващите, че средствата с които строят магистрали и режат лентички, са наследство от кабинета на Сергей Станишев. Факт е, че в двугодишния си мандат все още кабинетът Борисов не може да се похвали с отпуснати средства от ЕС. На този етап само се говори и се вдига шумотевица, но реални средства не са постъпили в държавната хазна.
В този ред на мисли можем да предположим, че кандидатурата на Росен Плевнелиев има нелеката задача да омилостиви лидерите от ЕС при решението им да се отпуснат финансови средства за България.
Очаква се Европа да даде 2,5 милиарда евро за строеж на българските пътища, от които седем магистрали и седем скоростни пътя вече са част от трансевропейската актуализирана пътна мрежа. Предстои ЕК да внесе това предложение в Европейския парламент. Към края на тази или началото на следващата година Европарламентът да вземе окончателно решение.
Очевадно от ЕС не вярват на Борисов, а залогът е толкова голям, че поставя на карта политическото му бъдеще. Принуден да вземе нелекото решение да издигне кандидатурата на Росен Плевнелиев за държавен глава, въпреки личните си амбиции.
Самият Росен Плевнелиев вероятно вече е осъзнал, че в дадената ситуация той става заложник не само на нечии политически амбиции, но и на корпоративни интереси. Което, сигурна съм, не е по вкуса на един доста ерудиран човек, като строителния министър. Това стана ясно от категоричното му изявление, че няма да стане член на партията ГЕРБ, както и от подадената от него оставка като министър на регионалното развитие и благоустройство.
С действията си Плевнелиев даде ясно и категорично да се разбере, че се разграничава от политиката и нейните производни.
„Плевнелиев и Попова трябва да играят срещу правителството на Борисов, а не в един отбор с него”, е мнението и на немския политолог Хайнц Брам. По думите му министър-председателят се нуждае от противовес, защото поне на думи от време на време ражда спорни решения. "Смятам, че ако двамата стигнат до втори тур, те трябва да възприемат по-независима позиция. За Плевнелиев това няма да бъде нещо ново, тъй като той често се противопоставя на българския премиер”, коментира още политологът.
"Можем само да се надяваме, че като бъдещи президент и вицепрезидент те ще играят в един отбор, ще заемат активна позиция и ще критикуват действията на правителството на Борисов, когато се налага. Само тогава би имало смисъл от избирането на двойката Плевнелиев-Попова. Ако това се случи, не е изключено един ден Борисов да съжалява, че ги е номинирал", казва бившият германски дипломат Клаус Шрамайер пред "Дойче веле".
