Една кошмарна коалиция произведе абсурдно правителство. В такъв тежък момент ни е нужно национално правителство. Все по-ясно става обаче, че имаме едно семейно правителство на Сергей Станишев и неговата Моника Йосифова.

Струва ми се, че обикновеният социалист днес е в парадоксална ситуация, защото не му е много ясно в каква точно партия членува – социалистическа или дясна пария е всъщност БСП?

Това е една голяма и много сериозна дилема, тя е свързана с онази драматична стъпка от лятото на 2007 г., когато най-неочаквано ръководството на партията се ориентира към въвеждането на плоския данък в България. За първи път този въпрос бе повдигнат на пленума на БСП през май 2007 г. Тогава бяха раздадени едни материали, чрез които се опитваха да пробутат идеята за плоския данък. Поисках думата и обясних, че този въпрос е от първостепенна важност, че той е не просто политически, а идеологически, че ако тази идея се възприеме, ще има катастрофални последици. Бях обвинен в популизъм. После въпросът бе снет и последва мълчание по темата. Изведнъж най-неочаквано в началото на лятото, когато парламентът беше вече във ваканция, Съветът на тройната коалиция се събра и реши да въведе плоския данък. Предложението беше гласувано през ноември. Тогава заявих от трибуната на Народното събрание, че тази стъпка е не просто дясна, а ултрадясна. Спомням си, че на моето изказване най-силно ръкопляскаха депутатите от парламентарната група на ДСБ, които гласуваха против. Не съм икономист, но следя внимателно политическия дебат в Западна Европа. Малко преди това беше започнал фундаментален дебат по този въпрос в Германия. Идеята за въвеждането на плосък данък бе лансирана от финансовия експерт Паул Кирхоф, който бе готвен за финансов министър в първото правителство на Ангела Меркел. По време на телевизионен дебат обаче Шрьодер буквално разби тази идея на пух и прах и Меркел бързо изтегли кандидатурата на Кирхоф. Така че аз бях в течение на онова, което се случваше в Западна Европа, и бях потресен, че БСП е готова да прегърне тази идея.

Как ви се струва правителството, което създадоха БСП и ДПС с подкрепата на “Атака”?

Една кошмарна коалиция произведе абсурдно правителство – това е кратката ми оценка. В такъв тежък момент ни е нужно национално правителство. Все по ясно става обаче, че това, което имаме, е едно семейно правителство на Сергей Станишев и неговата Моника Йосифова. Макар и да бе най-голямата опозиционна сила в периода 2009-2013 г., БСП не успя да се превърне в реална алтернатива на дясното управление на ГЕРБ. Управленските проекти, които се готвеха, не бяха убедителни. Имаше голямо разминаване между новата програма на партията и проектите, които се приемаха на пленумите. Беше съвършено ясно, че Социалистическата партия не е изживяла процеса на своето обновление. В този момент изведнъж Станишев получи международно признание, което всъщност не съответстваше на неговото поведение и на позициите му вътре в страната. Да предложиш идеята за плоския данък в Западна Европа е равнозначно на самоубийство, подобна данъчна политика там не се поддържа нито от левите, нито от десните партии. За съжаление издигането на Станишев навън осуети процеса на вътрешнопартийно обновление. Социалистическата партия не успя да извърви своя естествен път до социалдемокрацията, до позицията и поведението на една европейска партия.

Някои анализатори обаче твърдят, че Станишев е успял да обнови партията, че е разчистил БСП от стари и непопулярни фигури като Румен Петков и Румен Овчаров…

Вижте, подмладяването не значи задължително обновление. Това е парадоксът. Голяма част от новите хора, които се появяват на политическата сцена, носят бремето на миналото. Мога да разкажа много истории, които илюстрират това. Например дебатите, които водихме във връзка с текста на една декларация, приета от последния конгрес. Видях как млади хора поддържат архаични и ретроградни тези, как се опитват да наложат формулировката, че БСП е най-старата партия в България. Убедих ги, че е по-добре да не засягаме тази тема и че БСП е най-старата партия, само защото е забранила всички останали партии, когато е дошла на власт. Не винаги младите хора са носители на новото.

Някъде ги бяхте нарекли “децата на номенклатурата”.

Така е, на преден план се изтласкват децата на някогашната комунистическа номенклатура. Затова БСП не успя да се обнови и да се превърне в съвременна европейска партия. Но да се върна към актуалната политическа ситуация. БСП беше поставена в положение да излъчи правителство, след като е изгубила изборите. Само по себе си това е абсурдно. Всъщност това са поредните изгубени избори начело със Сергей Станишев. Той загуби изборите в 24-ти избирателен район в директен сблъсък с Бойко Бориков. Пламен Орешарски, който беше номиниран за министър-председател, загуби изборите във Варна. Тоест тази нова тройна коалиция се създава в условията на дефицит на легитимност. Лично аз очаквах, че ще бъде предложено правителство, което се доближава до онази знаменита формула на д-р Петър Дертлиев – “да управляваме с ума и таланта на цялата нация”. Вместо това ни се предлагат хора от един приятелски кръг, хора, които не са доказали своите претенции, при това ни се предлагат в една тежка ситуация. Тези хора не са в състояние да разговарят с обществото, те не могат да внесат успокоение. Така че ситуацията е взривоопасна, непрекъснато се нагнетява напрежение. В предизборна ситуация по света обикновено се нажежават страстите, но щом изборите приключат, нещата навлизат в едно нормално русло. У нас напрежението продължава да расте. В навечерието на изборите се създаде истерия – имам предвид костинбродската афера и пресконференциите, които дадоха някои лидери на политически партии в деня за размисъл. Всичко това внесе смут сред хората. След изборите нищо не се промени, политиците продължиха да нагнетяват напрежението, а това може да доведе до големи сътресения в обществото. Някои политолози и социолози, които играха изключително важна роля за манипулиране на общественото мнение, в навечерието на изборите си позволиха крайни оценки. Евгений Дайнов, например, който минаваше за флагман на дясната идеология в България, си позволи да определи хората, които са гласували за ГЕРБ, като утайката на обществото. Това са недопустими оценки. Не можеш да обиждаш електората на партията, която всъщност е спечелила изборите. Освен всичко друго това не е и вярно, защото, каквото и да си говорим, за ГЕРБ гласува една жизнеспособна и активна част от българското общество. Така или иначе това е партията на десницата, независимо дали това ни харесва или не. Още по-потресаващи бяха изявленията на Юрий Асланов, който всъщност е алтер егото на Сергей Станишев, неговото друго аз. Това е човекът, който много често произнася на глас онова, което Сергей Станишев мисли, но не може да си позволи да каже. Преди няколко дни в своя статия Асланов обяви, че БСП трябва да продължи бойните действия, че трябва да е готова за истинска и безжалостна война с ГЕРБ, което е абсурдно, защото изборите приключиха.

Какво би означавала една такава война – разправа с политическия противник, арести?

Хора като Юрий Асланов, които играят изключително важна роля в дефинирането на практическата политика на БСП, трябва да си дават сметка за думите, които използват. Какво значи да водим истинска и безжалостна война, това не е нищо друго освен гражданска война. Въобще терминът “война” не може да присъства в една нормална цивилизована политика в началото на XXI век. Бих попитал Асланов какво по-точно има предвид – някаква нова форма на класова борба, обичайната борба за кокала, или може би война за честта на Моника Йосифова? Не може да се насъсква една част от българския народ срещу друга негова част, не бива да се нагнетява напрежението.

В същото време има съмнения за договорки между БСП и ГЕРБ, за консенсус между политическите сили в желанието им да “осигурят недосегаемостта на определена проблематика”, както се изрази Татяна Дончева, която обясни по този начин избора на министър на вътрешните работи.

Не мисля, че могат да се правят предположения за такива договорености. Вижте, като имам предвид чии имена в БСП бяха споменавани за поста министър на вътрешните работи, мисля, че назначението на Цветлин Йовчев е едно добро решение.

По-добро от това на Младен Червеняков, така ли?

Определено. Младен Червеняков е една твърде ретроградна фигура. Имам преки впечатления от неговата работа, но не искам да влизам в подробности. Струва ми се, че в случая тази невидима власт, която така или иначе се намесва и влияе върху развоя на събитията, е направила правилния избор. Нали никой не си мисли, че едно правителство на малцинството ще просъществува за дълъг период от време. Така че това правителство на новата тройна коалиция, която имплицитно съществува в Народното събрание, трябва да се ориентира към решаването на най-неотложните проблеми, пред които е изправена страната. Смятам, че отговорното поведение изисква да бъде определен някакъв срок за неговата дейност, например до европейските избори догодина, за да се снеме напрежението и да се търси разширяване на подкрепата, защото проблемите, пред които е изправена страната са изключително тежки. Всички приказки, че този парламент и това правителство могат да просъществуват цели четири години са просто нереалистични и ще доведат до драматичен развой на събитията. Няма смисъл да се вбесява обществото с тези натрапени фигури. Вече казах, отсъства сериозна легитимна база за работата на това правителство и затова е необходимо да се подходи реалистично. Финансовата и икономическа криза в Европа продължава да се задълбочава. Някои по-мощни икономики вече излизат от кризата, но за жалост те не могат да изтеглят останалите, така че България трябва да е изключително предпазлива.

Иначе поведението на Пламен Орешарски не е изненада за мен. Той се изяви като възторжен поклонник на плоския данък и това постави под съмнение всички предизборни обещания на левицата, макар някои среди в БСП да казваха: “Ах, каква хубава радикална промяна наляво в политиката”. От страна на лявото крило в БСП това е поредният случай, който говори за отсъствието на здрав разум и реализъм. Държа да го подчертая, защото ме свързват с лявото крило, макар че не принадлежа към тези кръгове. Искам да кажа, че лявото крило в БСП също не представлява някаква жизнеспособна алтернатива. В тези среди има голяма доза сиромахомилство и очакване проблемите да се решат с добри заклинания и благопожелания, но това не е реална политика.

Има ли изобщо БСП потенциал за обновление?

Засягате тема, която е изключително болезнена за мен, това е моята лична драма. Двадесет години водих битка за реформиране, за преобразуване на тази партия, но вече губя кураж, губя надежда, че това може да се случи. Не мога да кажа, че не съм се борил. Може би един ден ще напиша своите спомени и ще разкажа за тези борби. Това бяха тежки сблъсъци, но сега имам чувството, че всичко е било безсмислено, защото за съжаление в партията се намесиха други фактори. Ние дължим днешното статукво в БСП на т. нар. генералско движение, тоест на влиянието на остатъчните структури на Държавна сигурност. Това са хора, които имат много силни позиции, а разполагат и с материални ресурси. Те се намесиха в края на миналото хилядолетие, в резултат на което се стигна до едно псевдообновление и вместо носителите на промяната на преден план излязоха хора, които започнаха да си служат със социалдемократическата фразеология, без да носят идеята в душите и в сърцата си. Затова днешната ситуация в БСП е отчайваща.

Бях потресен, че при въвеждането на плоския данък нямаше никаква реакция отдолу в партията. Пътувах из страната, срещах се с представители на актива и само някои по-грамотни хора ме питаха: “Защо го допуснахте, другарю Близнашки”, вместо да питат ръководството: “Как можахте да извършите такова предателство към социалистическата кауза”. Спомням си, че на конгреса на БСП преди 4-5 години въобще се избягваше формулата за социална справедливост. Говореше се за “социална чувствителност”, а това е фразеологията на десните, на консервативните партии в Западна Европа. Една социалистическа партия не може да има друга кауза освен каузата на социалната справедливост, а тя е свързана с преразпределението на националното богатство от тези, които имат, към онези, които нямат, за да се осигури достойно съществуване на всички. Защо плоският данък е предателство към тази кауза – защото е регресивен данък: вземаш от тези, които нямат, за да облекчиш живота на тези, които имат. Това е абсурдна политика.

Как ще коментирате първите мерки на това правителство – връщане на тютюнопушенето в заведенията, отваряне на темата за АЕЦ “Белене” и връщане на агентите на ДС във Външно министерство?

И трите теми са несъстоятелни и не отговарят на обществените очаквания. Първо, отмяната на забраната за тютюнопушенето веднага те вкарва в конфликт с европейското законодателство и с очакванията на общественото мнение в Европа пък и в България, тъй като немалка част от хората привикнаха да живеят без тютюнев дим. Що се отнася до АЕЦ “Белене” – абсурдно е след като си загубил референдума за ядрената енергетика, при това си го загубил катастрофално, да повдигаш отново този въпрос. Спомнете си, тогава излязоха да гласуват едва 20 % от избирателите.

От БСП обаче твърдят, че са спечелили референдума.

Да, и отново социолозите играят много вредна роля. Повтарят тази теза и създават едно изкуствено самочувствие на ръководството, че е спечелило референдума. Това били някакви формални, юридически изисквания за участието на определен процент граждани.

Връщането на темата за АЕЦ “Белене” обаче съвпадна много удобно с ултиматума, даден ни от руска страна, за рестарт на проекта.

Това е много опасно, защото отслабва националната ни позиция. Ние не бива да капитулираме пред руснаците и техните изисквания по този въпрос. Дори да приемем да се строи втора атомна електроцентрала, това трябва да стане при гарантирани условия за безопасност на технологиите и за осигуряване на реактори от най-ново поколение. Иначе всичко това е едно безсмислено усилие, още повече, че в момента нашата икономика е в такова състояние, че няма нужда от допълнителни източници на електроенергия. Така че отново проблемът за легитимността е от ключово значение и правителството трябва да бъде много внимателно в своите действия. Едно временно правителство не може да си позволи да ангажира страната. Тези хора трябва да си дават сметка, че нещата се променят, че след няколко месеца или след година-две ще има нови избори и тогава всичко това ще се оценява по един съвсем различен начин. Дългосрочните национални интереси трябва да бъдат защитени. Слава Богу имаме разделение на властите, имаме президент, имаме и Конституционен съд, който може да бъде питан дали едно решение за АЕЦ “Белене” би било в разрез с резултатите от референдума.

Що се отнася до агентите на ДС – също абсурдно решение. Самият ти си отворил досиетата и си смачкал физиономията на тези хора и изведнъж сега обявяваш, че ще ги върнеш на ръководни постове в българската дипломация. Да бяха гласували против този закон, имаше аргументи да се гласува против, аз лично не бях съгласен да се отива в крайност. Смятам, че ние трябваше да решим принципно въпроса за политическата полиция на комунистическия режим, а допуснахме смесване на репресивния апарат и разузнаването. И нещата дотам се оплетоха, че накрая те взаимно се компрометираха едни други. Вместо репресивният апарат на комунистическия режим да бъде елиминиран и изваден от обществения живот, ние допускаме ключови фигури от Шесто управление на ДС да излизат и да говорят за национална сигурност, за държавност, за честта на пагона… Когато нямаш глава на раменете, когато не разбираш дълбочината на проблемите, пред които си изправен, обикновено вземаш погрешни решения. Веднъж сбъркаха с генералното отваряне на досиетата, втори път бъркат сега, когато се опитват да възстановяват хора, които вече са изобличени като агенти на ДС. Тези неща са взаимнообвързани. Трябва да си умен, навреме да ти идва акълът, а не със закъснение.

Вие сте конституционалист. За последен път бяхте депутат в 40-то Народно събрание. Предполагам, че следите дейността на депутатите и парламентарната атмосфера, както в миналия, така и в този парламент. Какво става с парламентаризма в България?

Ще използвам едно клише – още след завръщането на Сакскобургготски доста политолози заговориха за криза на политическото. Тази криза премина в агония. Наблюдава се влошаване на общата ситуация. За съжаление и предходните управляващи от ГЕРБ влошиха редица стандарти на парламентаризма. Политическото лидерство, което осигуряваше Бойко Борисов, прекрачваше границата на силата и отиваше към силови решения. Често парламентът беше пренебрегван. Това, което наблюдаваме сега обаче, прекрачва чертата на нормалното и навлиза директно в патологията, в аномалията на парламентаризма. Това е много жалко, защото българският народ привикна с парламентарното управление. Парламентаризмът не е чужд на българите, всъщност това е несбъднатият идеал в нашата национална история. И вместо да заздравяваме кълновете на парламентаризма и да градим на тази основа, ние сме на път да компрометираме най-добрата форма на управление, по думите на Уинстън Чърчил. Затова бих искал да призова политическите фактори към едно отговорно поведение. Парламентът е място за размяна на доводи и аргументи в условията на публична дискусия, а не за замеряне с лични обиди и нападки, камо ли пък да се стига до закани и размахване на юмруци. Много ми се ще да се разбере, че този сблъсък, който непрекъснато се изостря, ще доведе до компрометиране на най-доброто, което сме постигнали през последните двадесет години, онези големи постижения, които станаха повод да бъдем приети в НАТО и в ЕС. Политическите партии трябва да си дават сметка, че трябва да укрепват конституционализма и демокрацията, а не да ги разрушават.

Как се променя БСП като присъствие в този парламент, какво е влиянието от страна на нейните партньори – ДПС и “Атака”?

Поведението на основните политически партии се радикализира и това е изключително опасно. Що се отнася до ДПС, аз бях потресен, когато те се обявиха в полза на плоския данък, което е абсурдно, защото техният електорат е най-бедният. Какво означава плоският данък? Това е отрицанието на социалната държава – по-малко приходи в бюджета и оттук неспособност да се води активна социална политика, а това в крайна сметка води до влошаване на публичните услуги, свързани най-вече с образованието и здравеопазването. Виждате, че дори в столицата хората стоят на опашка, за да запишат децата си в няколкото прилични училища, защото стандартите във всички останали са изключително ниски. Очевидно е, че трябва да се търси едно ново икономическо начало. България е узряла за ново икономическо, а не за ново политическо начало, както подсказват отстрани суфльорите, които смятат, че трябва да се откажем от парламентарната демокрация, за да отидем към един президентски режим. Защото това е скритият мотив на начинанията за свикване на Велико народно събрание. Истинското решение е едно ново икономическо начало, един нов национален консенсус, за да се създадат условията за едно нормално и достойно съществуване на всички български граждани дори в условията на криза. Вместо това ние продължаваме да се движим по утъпкания коловоз на неолиберализма и това не вещае нищо добро. В този смисъл влиянието на партньорите се оказва вредно. Да не говорим за най-новия съюзник – Волен Сидеров. Потресен съм от неговото поведение. Имах очаквания, че той ще еволюира към един по-просветен национализъм, а той радикализира своето поведение. За съжаление определени среди в БСП също са склонни да се ориентират към водене на война. Тези хора трябва да си дават сметка, че войната означава също жертви и кръвопролития и някой ще трябва да носи отговорност за това. Не е редно това да бъдат само онези, които излизат на улицата, за да хвърлят камъни и да размахват тояги. Отговорност ще се носи и от тези, които вдъхновяват подобен тип поведение.

 

http://kultura.bg

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели