Г-н Близнашки, какво се случва в държавата?
Нещата вървят на зле, кризата се задълбочава, а официаните власти се радват, че в Европа има други по-зле и от нас. Упорито се налага гледната точка, че прекомерните харчове, свързани с нар. социална държава са главната беда на европейския континент, но това не е същинската причина за кризата. Горчивата истина е друга – глобалният капитализъм излезна извън релси, големите провали са във финансовия и банковия сектор, където се извършиха тежки злоупотреби в огромни мащаби, а накрая някой трябва да плати сметката. Затова хората излизат на улиците да протестират из цяла Европа, защото разбират че техните правителства ги лъжат или най-малкото се опитват да ги въвеждат в заблуждение.
Необходимо е да подкрепим общите европейски начинания за засилен политически контрол върху финансовите и икономическите процеси, а не да хитруваме на дребно с ниските и плоски данъци, защото прословутата финансова стабилност в България е твърде относителна величина, а цената, която се плаща за нея е жестока. Основната маса от населението живее на ръба на оцеляването, а какво да кажем за качеството на услугите в здравеопазването и образованието. В момента сме една нация, която се самоунищожава, като при това се опитваме да поучаваме другите.
Къде е изходът в тунела? От една страна управлението на ГЕРБ очевидно не може да се справи със сложната ситуация, а от друга – БСП като че ли все още не е готова да управлява.
ГЕРБ се очерта и наложи като основната политическа сила не само в дясното простраство, но и в страната като цяло. Неотдавнашните избори показаха, че тази партия няма да бъде мимолетно и преходно явление. Въпреки недостатъците си Бойко Борисов се изявява като човек на действието, който с твърде ръка се опитва да въведе ред в държавата. Ако не друго, поне не си затваря очите пред проблемите, както правеха други преди него, а поема и носи своята отговорност.
Що се отнася до БСП, то тя не успя да се утвърди като реална алтернатива. И причините за това са няколко. Първо, партията продължава да е част от неолибералния консенсус в България, като при това тя въведе антисоциалния плосък данък. Второ, тя не можа да си направи верните изводи от поредицата изборни поражения, нито да порицае проявите на корупция при управлението на нейната „тройна коалиция”, като ръководството й се готви единствено и само за политически реванш, поради което отрича безогледно всичко, което се прави, а това е погрешна политика. Трето, партията е вътрешно блокирана от няколкото властови клики, който в дългосрочен план са обречени, но понастоящем са в състояние да осуетят всякакви реформаторски начинания.
Задава ли се нова ера за БСП, след като президентът Първанов напусне „Дондуков”2 ? Ще настоявате ли той да бъде издигнат за председател на левицата?
За никаква „нова ера” не може и дума да става, защото самият той е един от създаделите на днешното статукво, което задушава партията. Да припомня само, че тъкмо той предложи и наложи Сергей Станишев за лидер на партията. Несъмнено неговото завръщане ще раздвижи духовете, но не съм аз човекът, който би издигнал неговата кандидатура. Той си има верни поддръжници, които ще го направят.
Той не е визионер, а провалът на неговият проект АБВ е нагледно доказателство за ограничения хоризонт за неговото политичесдко мислене. Затова не мисля, че завръщането на Първанов обратно в БСП трябва да поражда някакви особени свръхочаквания сред поддръжниците на левицата. А освен всичко друго смятам, че двамата със Станишев ще стигнат до взаимноизгоден за тях компромис, както неведнъж се договаряха досега.
В Софийския университет се провежда редовна изпитна сесия. Ще издържат ли изпита си повечето политически лидери, ако трябва да се явят днес в Софийския университет?
Тези хора отдавна са си взели изпитите. Остава само поуката за младите хора да не повтарят грешките от „героите на нашето време” по големите въпроси от конституционно значение. Случвало се е по време на лекции да иронизирам инцидентното хрумване на Желю Желев президентът да получи право на законодателна инициатива или импровизираното предложение на Георги Първанов да се повиши мнозинството за преодоляване на президентското вето, както и да порицавам конституционните недоразумения, лансирани от партията РЗС в посока към въвеждане на президентски режим. Във всеки случай студентите с лекота усвояват принципите на конституционализма, но пред агресивните прояви на отчайваща глупост в нашия политически живот дори професорите на моменти се чувстват безпомощни.
Каква политическа оценка бихте поставили на Георги Първанов за последните 10 години?Кои са най-големите му грехове към държавата?
За българските стандарти той беше един не лош президент, особено през първия си мандат. Вече имах повод да кажа, че неговото пребиваване във властта се дели на два етапа: до и след отварянето на досиетата. Никак не е случайно обстоятелството, че през втория си мандат той не се изправи нито веднъж пред народното представителство, не отправи нито едно значимо послание към българския народ. А лично аз бях много възмутен, когато историкът Георги Първанов прие награда на името на диктатора Стефан Стамболов, дадена му от някакво странно частно сдружение. Иначе голяма негова пакост е раздаването на множество най-висши ордени за щяло и нещяло. Така той профанира не просто системата на държавните отличия, а постави под съмнение смисъла и значението на цялата ценностна йерархия в нашето общество. Но ще спра до тук, тъй като той тепърва ще научава много истини за себе си, които други няма да му спестят.
Неведнъж сте казвали, че Станишев не е добър председател на БСП и трябва да бъде сменен. Кое е най-подходящото място за него в левицата и с какво може да бъде полезен на нея?
Мнението ми е отдавна известно и подробно аргументирано. Днешното ръководство на БСП е най-слабото в нейната история. Никога досега не се е наблюдавало такова разминаване между думи и дела. Вземете напр. гръмогласните изявления за фалшифицираните избори, които не бяха подкрепени със солидни доказателства, а след решението на Конституционния съд последва гробно мълчание по темата. Ако тези хора си вярваха на това което говорят, тогава те би трябвало да призоват поддръжниците на левицата и всички честни български граждани да излязат на протест, както това се случва другаде. Загубихме изборите, а по някакъв странен Оруелов сценарий се оказахме „морални победители” в тях. Това се казва сюрреалистична ситуация. Затова смятам, че Сергей Станишев би бил по-полезен извън България, като например се посвети изцяло на своята високо отговорна мисия като председател на ПЕС. Там нека обясни на Мартин Шулц и останалите европейски социалистически и социалдемократически лидери за ползите от въвеждането на плоския данък в други страни и за други народи. А иначе, партията се нуждае от радикална промяна, тъй като в този си вид тя не може и не трябва да се връща във властта.
Изгорени ли са всички мостове между БСП и ГЕРБ и възможно ли е политическите обстоятелства да наложат коалиция между двете партии?
В политиката никога не трябва да се казва „никога”. Едно драстично задълбочаване на кризата може да наложи обединяване на политическите усилия под формата на едно правителство на националното спасение. Затова съм против самоцелното изостряне на взаимоотношенията и налагане на изкуствена конфронтация, защото близкото бъдеще на България може да се окаже бременно с неприятни изненади. Но нека спрем до тук и не дърпаме повече дявола за опашката.
Интервюто взе Васил Василев
в-к Торнадо
