/Поглед.инфо/ "....защото Господ, твоя Бог, ще те благослови,

както ти е говорил, и ти ще даваш назаем

на много народи, а сам няма да вземаш назаем;

и ще владееш над много народи, а над теб няма

да владеят" (Второзаконие,15:6)

След, когато сме наясно с "технологията на властта" и със същността на "дълбоката държава" идва ред да разберем, накъдеднес силните движат "колелото на историята" за да се опитаме да прогнозираме бъдещето си, доколкото бихме имали възможност и шанс да намерим своето място във водовъртежа на световните геополитически процеси в интерес на развитието и благополучието на България.

На 26 април 2017 година "Римският клуб" , създаден от Дейвид Рокфелер за изява на западноевропейски интелектуалци като възможност да разсъждават по желаните от тях параметри за бъдещето на човечеството публикува своя юбилеен доклад, озаглавен «Come On!» ("Хайде!"). В него водещите експерти на клуба стигат до извода за "неизбежността от коренна промяна в парадигмата от развитието на нашата цивилизация". В доклада е отправена рязка "критика на капитализма, неприемане на финансовите спекулации, отказ от материализма и опростеното възприемане на света, призив към алтернативната икономика ,към "ново Просвещение", към духовно-нравствен мироглед, към единна планетарна , хармонична цивилизация".

В един от тазгодишните си ноемврийски броеве английското сп. "The Economist", публикува голямо програмно интервю с

президента на Франция Емануел Макрон,

в което той със самочувствието на новия лидер на Европа, пространно и твърде едностранчиво разсъждава за мястото на Европа и ЕС в бързо променящия се глобален свят. Тъй като през последните седмици френският президент три пъти, в една или друга форма, "посече" българското правителство, наложително е по-подробно да се запознаем с неговите виждания за бъдещето на Европа и Европейския съюз за да разберем къде и в какво бъркаме.

Няколко думи за медията , което "задава "въпросите и за самия Макрон. Списанието е издание на британската медия-компания "The Economist Group", като 50% от нея са собственост на английските клонове на старите европейски фамилии Ротшилд и Аниели.

Самият Макрон през периода 2006 - 2009г. работи като инвестиционен банкер в парижката банка на Ротшилдови "Rothschild & Cie Banque", а от август 2014 до март 2016 г. е министър на икономиката, финансиите и индустрията на Франция. През пролетта на 2016 г., малко известният на широката публика 39-годишен политик, подава оставка като министър, напуска социалистическата партия, обявява се за центрист и учредявя прогресисткото политическо движение "Напред". Пет месеца преди изборите, Макрон обявява решението си да се кандидартира за президент на Френската република.

Емануел Макрон се появи в политиката от

"ръкава" на Жак Атали,

виден апологет на глобализацията и "Новия световен ред", яростен защитник на тезата за изключителната роля на еврейството в ръководството на световните дела – факт, който изключително много го сближава с фамилията "Ротшилд", за която френският историк на банковото дело Жан Мари Шмит  казва:„Формално Ротшилдови, за разлика от Рокфелерови, или да кажем Фордите, никога не са се занимавали с политика. Но те са сваляли крале и предотвратявали войни, затваряли са вестници и са събаряли министри, ако това е било необходимо за техните интереси“.

В книгата си "Евреите, светът и парите" Жак Атали пише: „В този жесток свят, управляван с помощта на силата, парите постепенно се оказват най-висшата форма на организация на човешките отношения, позволяваща да се решават без насилие всички конфликти, включително религиозните“ . И още, пак там: „Парите са машина, която превръща свещеното в светско, освобождава от принуждение, канализира насилието, организира солидарността, помага да се противостои на исканията на неевреите, явяват се прекрасно средство за служене на Бог“. А в книгата си "Световната икономическа криза… А какво по-нататък?“ , излязла през 2009 г., Жак Атали споделя: "Между демокрацията и пазара… има сериозно противоречие: демокрацията може да съществува само на определена територия, докато пазарът граници не знае, било то капитали, технологии, труд, имуществени блага и др. Световна демокрация днес не съществува". Атали стига и до същността, невероятно прогнозираща и днешното противоборство на глобалистите с Тръмп, като заявява ,че са възможни два изхода от възникналата ситуация: а) да се върнем към протекционизма и по този начин да извършим демонтаж на световните пазари; б) срочно да се заемем със създаването на световно правителство, което би „въвело ред“ на световните пазари. За него първият вариант е явен „регрес“ на човечеството. Мнението му е: ако човечеството желае „прогреса“ и „демокрацията“, то трябва да избере втория вариант. 

Това е

квинтесенцията на неолибералната глобализация,

формулирана от бившия Президент на Европейската банка за реконструкции и развитие. Но това е и веруюто на днешните фанатизирани противници на Тръмп в САЩ и по света.

На 8 ноември т.г. в столицата на Казахстан гр.Нур - Султан президентът Касим -Жомарт Токаев прие известния френски политически деец, председател на Асоциацията Attali and Associes Жак Атали, във връзка с предстоящото посещение на френския президент Емануел Макрон в Република Казахстан, което показва ,че Жак Атали е не само теоритик, но той е и посредник в реалната политика на най-високи нива!

Споделяме тази официална информация за да разберат читателите

вътрешната мотивация на Макрон

за настойчивата му решителност по отношение бъдещето развитие на Европа и Европейския съюз. Информация, която сама по-себе си е от екзистенциално значение за днешна България и за живота на българите, разчитащи изключително на безвъзмездните европейски кохезионни фондове и на аутсорсинга на германските и италиански производители, привлечени от евтината българска работна ръка.

В интервюто си за " The Economist" Макрон аргументира своята лидерска претенция в Европа и света по следния начин: "Ролята на Франция в света е изключително представителна, защото тя е постоянен член на Съвата за сигурност на ООН, (притежаваща рещаващия, пети глас на постоянните членове на СС - б.а.), член-основател на Европейския съюз, единствената вече ядрена държава в ЕС.. В този смисъл основното е ,че нашите традиции и нашата дипломатическа история се отличават с това, че ние най-малко сме свързани с американската дипломация , което ни дава голямо пространство за маневриране в този свят".

Сред като защитава правото на Франция и на самия себе си да бъдат балансиращ и градивен фактор в геополитиката, Емануел Макрон дава изключително интересна трактовка на своите потенциални възможности: "Ние имаме право да не бъдем откровени врагове на враговете на нашите приятели, както, почти по детски, става на практика. Ние можем да говорим с хората (напр. с Русия – б.а.) и следователно , да изграждаме баланс , за да спрем света от разпад в общуването".

Изключителна важна и съществена е оценката на Макрон за състоянието на стария континент днес: " Европа беше построена върху идеята ,че ние обединяваме вещи: въглища и стомана. След това тя се структурира като общество, което е не само пазар, но и политически проект. В същото време редица явления ни изправиха пред ръба на пропастта. Първо, Европа "загуби следата" на своята история. Европа забрави , че тя е общност, мислейки все по-често за себе си като за "пазар", който трябва непрекъснато да се разширява. Това е принципиална грешка, защото от началото на 1990-те години по този начин бе осакатен политическия размах на проекта. "Пазарът" не е общност. Общността е по-силна: тя оперира с понятия като солидарност, конвергенция, които ние загубихме, включително и политическата мисъл. Нещо повече , Европа беше построена за да бъде младши партньор на американците и тази идея лежеше в основата на "Плана Маршал" ..... Ние дълги години живеехме в света на максимизацията на търговията и на генериращите сигурност съюзи.

Господстващата идеология имаше привкуса на "края на историята", което означаваше ,че няма да има вече големи войни, че трагедията е отминала, че всичко вече е прекрасно. ... Но в продължение само на няколко години стана ясно, че светът отново се разпада, че трагедията отново е на сцената, че съюзите , които ние считахме за нерушими, могат да рухнат, че хората могат да ни обърнат гръб (особено средната европейска класа - б.а.), че всички ние сме с различни интереси. И че във времената на глобализация – главен гарант на световната търговия може да стане протекционизма и че за главните играчи в световната търговия основният въпрос вече е политическия им суверинитет".

За да не остане съмнение у никого, че

Европа и ЕС са на прага на кардинални промени и решения,

Макрон изважда на светло съдържанието на свои разговори с президента Тръмп. "В моите беседи с президента Тръмп , когато той казва "това е ваш регион, а не мой"; когато публично заявява: "терористите, джихадисти, които се намират там, са европейци, а не американци"; когато постоянно повтаря "това е техен проблем, а не мой" – ние сме длъжни да чуем какво ни говори. Той просто констатира фактите. .... Аз не съм песимист... Аз просто казвам, че ако не се събудим, ако не се изправим лице в лице с тази ситуация и не предприемем необходимото, то съществува значинтелен риск ,че в дългосрочна перспектива ние ще изчезнем геополитически, или най-малкото, няма да можем да контролираме собствената си съдба. Аз изключително силно вярвам в това!"

Какви са основните идеи на Емануел Макрон, с които той се надява европейските народи , в т.ч. и българския, да намерят своето достойно място в бързо променящия се свят? Не може да се отрече ,че подходът и решителността на френския президент са нови и кардинално се различават от досегашните палеативни и плахи опити за промени и реконструкция, изказвани от редица европейски лидери и от огромната администрация на ръководните органи на ЕС и НАТО.

"Първото, което трябва да се направи" – споделя президента Макрон – "това е да се възстанови военния ни суверинитет. Това обновяване е в името на мощна и стратегическа Европа. Аз бих добавил ,че на определен етап ние ще трябва да направим изводи за дейността на НАТО. Според мен , това което сега преживяваме е мозъчната смърт на НАТО....Европа трябва да е автономна по отношение на военната стратегия и потенциала , а освен това ние трябва да възобновим стратегическия си диалог с Русия....Президентът Тръмп, а аз напълно уважавам неговото мнение, разглежда НАТО като търговски проект.Той вижда този проект във вариант, при който Съединените щати са своеобразен геополитически чадър, но компромисът е в това, че закупуването на американска военна продукция трябва да е обвързано с търговски ексклузивитет. Франция не се е подписвала за подобна привилегия".

"Тези теми, ( отбраната и технологиите - б.а.) в Европа преди не са били на дневен ред. Европейската отборанителна инициатива бе възобновена през 2017 година....Ние мислехме само за технологиите в Европа от гледна точка на единния общ пазар т.е. как да премахнем бариерите, роуминга и т.н. Ние въобще не обмисляхме всичко това от гледна точка на доставчиците и в стратегически аспект. Вземете технологията 5G: САЩ са огромна страна – най-големия технологичен пазар.Те нямат въобще свои собствени , истински оператори на 5G. Те зависят изцяло от технологиите на другите страни, европейски и китайски..... Днес Европа е разделена по някои въпроси и тя се движи твърде бавно, особено по въпорсите за икономическото стимулиране и бюджетната солидарност.Това по-скоро е въпрос за интеграцията на еврозоната, за банковия съюз, които се придвижват недостатъчно бързо и които разделят Европа. Европа е разделена също така и по въпроса за миграцията. По принцип, Европа беше твърде бавна, когато трябваше да се справи с тежките кризи през последните десет години и да намери съвместни решения.Тези две кризи – икономическата и миграционната – особено силно удариха по средната класа.Аз считам повишаването на данъците, бюджетните корекции, които навредиха на средната класа за историческа грешка. ....Ние трябва да споделим собственото си геополитическо осъзнаване и да се убедим ,че всички са " на борда". По много от тези въпроси Европейската комисия е компетентна: цифровия въпрос, единния пазар, а сега и отбраната са в рамките на разширеното сътрудничество. Това, между впрочем, е и френската компетенция в работата на новата ЕК. Именно поради това тези въпроси са толкова важни за нас и Комисията трябва да играе главна роля в тяхното решаване .....При това, аз мисля, че в определен момент Европа трябва да се реформира, разбира се, нужна ни е Комисия в по-малък състав, нужно ни е да имаме квалифицирано болшинство (а не единодушие-б.а.) по редица въпроси..".

"Ние се намираме в геополитическата ситуация, когато никой не може да каже, какво е реалното бюджетно състояние на Китай. Ние предполагаме, че те инвестират масово по света. Съединените щати увеличават своя дефицит за да инвестират по стратегически въпроси и да повишават нивото на средните доходи....Европа е един от континентите с най-висок размер на спестяване. Значителна част от тези спестявания са използват за закупуване на американски съкровищни бонове.По този начин с нашите спестявания ние плащаме за бъдещето на Америка и даже за нивото на собствената си уязвимост.Това е пълен абсурд... Отчитайки този контекст, ние трябва да преразгледаме нашата макроикономическа сделка. На нас ние е нужна експанзия , нужни са ни повече инвестиции ( в Африка -б.а.). Европа не може да бъде единствената зона, където това не се прави. Поради тази причина, според мен , дебатите за 3% от националните бюджети и 1% от европейския бюджет са разговори от миналото столетие. Дебати от този род няма да ни позволят да се подготвим за бъдещето. Когато виждам нивото на нашите инвестиции в изкуствения интелект, сравнени с тези в Китай и САЩ стигам до извода,че ние просто не сме заедно в една лига с тях".

Първостепенно място в "доктрината Макрон"

е отделено на въпросите за суверинитета. Вече не се говори за двуполюсен модел, за еднополюсен глобален модел, за многополярен свят, а за многостранна геополитическа структура с глобална икономика, където всяка страна избира принципа, около който търси обединение на народа си в надеждата за по-добър живот. За Тръмп това е връщане към националната индентичност, за председателя Си това е социализъм с китайска специфика, за Путин това е просветения руски консерватизъм, а за Макрон това е народния суверинитет във всички области на живота. " Понякога ние правихме грешки, натрапвайки своите ценности, сменяйки политическите режими без подкрепата на народите.Това е елемент от западния подход, който беше грешка в края на миналия и в началото на този век, несъменно фатална, възникнала от съюза на две сили: правото на вмешателство и неоконсерватизма!".

Засилен интерес у европейското обществено мнение предизвиква идейната платформа , върху която Макрон гради доктрината си. За нея той говори и речта си от края на септември т.г. пред посланиците на Франция по света. " Проектът на европейската цивилизация не може да върви напред под егидата на католическа Унгария, или на православна Русия. Ние предоставихме инициативата на техните лидери. Това го казвам с голямо уважение. Чуйте това, което се говори в Унгария и Русия: тези проекти са различни, но те съдържат в себе си културна и цивилизационна сила, която лично аз считам за погрешна, но вдъхновяваща.Затова ние трябва да намерим за европейския проект, който аз приемам за дълбоко френски проект, вдъхновяваща нашия народ сила. Това е духа на Възраждането, духа на Просвещението. Това е всеобхватния дух на френския хуманизъм, който ние сме носили напред и сме осмисляли във времето и който сега трябва отново да преосмислим".

Това са само някои основни моменти в "доктрината Макрон".Защо точно сега тя така мощно и настъпателно се появява в планетарното пространство, претендирайки за алтернатива на изчерпалата се "докрина Клинтън "? Естествено, въобще появата на Емануел Макрон на световната политическа сцена и формулираната сега доктрина е дълго подготвян проект на властелините на света, предизвикан от дълбоката, необратима криза ,в която потъна глобалния капитализъм. "Пазарната икономиката, която бе създадена в Европа и за Европа постепенно "загуби посоката " – казва Макрон. "Преди всичко в нея се извърши дълбока финансизация...Тази пазарна икономика формира небивало неравенство, което води до дълбоки изменения в политическата система. Преди всичко се разклати легитимността на тази икономическа организация. Как да се обясни на гражданите ,че тази организация е добра, когато те не намират мястото си в нея? И най-важното – всичко това поставя под съмнение равновесието на нашите демокрации!"

Обстановката е такава ,че навсякъде във въздуха витае огромно недоволство, омерзение, готовност за крайни действия. Властелините на света са убедени ,че вече са преминали границата. 188 трилиона долара дългове, в държавните хазни парите не стигат, защото няма производство, няма данъци, а парите, които би трябвало да влизат в бюджета заминават за офширните зони ! Неолибералният Франкенщайн унищожава своите създатели!

Нужен е нов проект, който да успокои хората , да внесе етика в отношенията, да регулира икономиката, да централизира разпределителните процеси и, едновременно с това, да носи приходи и печалби от реална производствена дейност! За това е нужна национална индентичност, суверинитет, морални стожери, силна държава и вяра в доброто!

Макрон предлага вярата да е в човека, в неговите неограничени възможности, олицетворена ог великия Леонардо да Винчи в скицата на идеалния "Витрувиански човек" от "палатата на мерките и теглилките" в трактата на античния римски архитект Марк Витрувий. Идея , която прехвърля виртуален мост между дохристиянския идеал за красота, симетрия и сила на човешкото тяло с разбирането на италианските майстори от Възраждането за човека като венец на природата и "cosmografia del minor mondo"  – аналогия с хармоничното функциониране на цялата Вселена. Така се постига внушението, че предлагания нов съвременен хуманизъм на западната култура отново ще избере материализма пред идеализма , духовното начало, защото явно, според Макрон ,човекът, а не Създателят е в центъра на Вселената. По този начин, френският президент търси идеен противовес на посланието на евразийския проект на Путин, на вложения смисъл в инициативата "Пояс и път " на председателя Си и на духовната сила на индуизма на Моди.

Интересни са и разсъжденията на Макрон по въпроса за

съюзниците на Европа в света:

" Ние трябва да се замислим за нашата собствена стратегия, защото има две страни , които в настоящия момент държат истинските карти в ръцете си – САЩ и Китай. Ние трябва да напривим своя избор във връзка с великите изменения, с великия прелом: ще бъдем ли младши съюзници на едната или другата страна? Или по малко и с едните или с другите? Или все пак ще се стараем да водим своя собствена игра и да влияем на събитията?"

Оказва се , обаче, че собствената игра на Макрон изисква създаването на общ фронт с Русия: "За да възстановим истинския европейски проект в движещия се към биполярност свят е съвършено необходимо да сформираме общ фронт между Европейския съюз и Русия, да намерим в създаващите се в Европа концентрични кръгове мястото на новите ни отношения с Русия".

И съвсем едностранчиво и странно Макрон стига до извода ,че за Русия и Путин няма друг вариант освен да се съюзява с Европейския съюз и с Франция в частност: "Съединените щати действително много твърдо се отнасят към Русия, което е резултат на тяхното административно, политическо и историческо суперего. Но между тях е разположено море. Русия е наш съсед и ние имаме право на собствена инициатива, а не просто да следваме американските санкции".

А какви са, според Макрон, вариантите пред Русия ? "Един от вариантите е Путин самостоятелно да преустрои Русия в свръхдържава. Едва ли от този ортодоксален консервативен политически проект би се получило нещо. Аз не вярвам в автономния вариант...... Вторият път, по който би могла да тръгне Русия е евразийския модел. Само че там доминиращата страна е Китай и аз не вярвам ,че някога този модел ще бъде балансиран... И за секунда не бих повярвал, че стратегията на Путин е да стане васал на Китай... Единственото ,което му остава (на Путин-б.а.) е да възстанови балансираната си политика с Европа. Да бъде уважаван. Неговият консерватизъм го накара да разработва антиевропейски проект, но аз не виждам ,как в дългосрочна перспектива може да има нещо друго освен проект за партньорство с Европа".

Всичко казано от президента на Франция Емануел Макрон за мислещите хора в България би трябвало да е основа за

изработването на собствето виждане за пътя,

по който би следвало да върви страната в предстоящия преломен за света период. В настоящия момент България е част от ЕС и НАТО, което поражда определени зависимости от статута ни на младши, второстепенни съюзници – втора ръка хора. За съжаление, българската политическа класа с угодническото си поведение, с безропотното си съгласие по въпроси, увреждащи националното ни самочувствие и преките ни икономически интереси влошава и без това сложното ни положение и стандарта ни на живот. Показателна беше официалната наша реакция във връзка с поканата към Северна Македония за встъпване в ЕС и отказът на Франция да одобри изпращането на такава покана. Преди това Франция спря нашите превозвачи, наскоро посочи българите като нелегални каналджии на имигранти за Европа, което явно говори,че ръководството на България има проблем с ръководството на тази страна и не знае, как да го реши.

Имайки впредвид, че Франция е велика сила и лидер в Европа, интересно бе да узнаем доводите ѝ за спирането на Северна Македония и Албания за ЕС. В интервюто пред ""The Econоmist" Макрон заявява: " Трябва ли да бъдем ние единствените, които казват "стратегията се състои в интеграцията на нашите съседи". Това е странна политическа цел. Но аз настойчиво призовавам да се изучи последователността на подхода, който се свежда до това да се каже: "сърцевината на нашата външна политика е разширяването".Това би означавало , че Европа мисли за своето влияние само от гледна точка на достъпността, особено, към единния пазар. Това противоречи на идеята за мошна Европа. Така Европа се превръща чисто и просто в едни пазар за реализация на собствена продукция". Да, това е отговор на политик, който може и знае как да носи отговорност за изпълнението на големите проекти и да дава отпор на местничество, угодничество пред външни сили или личен пиар на доморасло "величие".

Всяка страна от Европа и Европа като цяло, в близко бъдеще ще бъде изправена пред огромни проблеми и противоречия. Към този момент всеки трябва да бъде готов със своята статегия и тактика. А за това са нужни знания, опит, професионализъм, перспективно мислене, визия и, най-важното, аргументирано и твърдо отстояване на истинските български интереси!

Не във всичко мнението на Макрон и на тези, които са зад него е обективно и вярно. Обективно е това ,че след необузданата икономическа експанзия на неолибералния глобален капитализъм, довела до заемането на всички пазарни ниши в цивилизования свят, производството се съсредоточи в Тихоокенския регион и Средна Азия, а зависимостта на Запада от руските енергоносители все повече се увеличаваше, въпреки жестоката съпротива. Днес САЩ вървят към тотален протекционизъм ,с което ще предизвикат стагфлация в останалия свят и тежка криза на финансовите пазари и фондовите борси. Скритите властелини на света, които натрупаха несметни богатства, вече закриват офшорните зони, защото неплащането на данъци принуждава правителствата да трупат нови и нови дългове, да съкращават социалните и другите държавни разходи, неминуемо водещо до незапомнено гражданско неподчинение , улични сблъсъци и вандализъм. Клинтоноидите, соросоидите, "демократите" и социалистите-либерали губят битката за мечтания от тях нов еднополюсен, мултикултурен, "толерантен" и освободен от всякакви задръжки свят за да дадат път на националната индентичност, суверинитета, съборността, традицията, духовността и хуманизма в отношенията между хората.

Естествено, всяка държава, разчитайки на собствените си сили, умението на народа да се мобилизира и да води битка за собствения си просперитет ще търси присъдиняването към регионални съюзи и инициативи, които да ѝ дават най-добрите условия за развитие. В същото време курсовите разлики и движението на валутите между отделните регионални центрове по света ще гарантират за пореден път "благосъстоянието" на финасовите крале, така както е било от древността и до днес, защото те винаги печелят!

България ще трябва отново да избира! Дано поне този път не сбъркаме!

сп."Сигурност"