/Поглед.инфо/ За съжаление през последната седмица Европа изпадна в очевидно и смущаващо биполярно разстройство. Колкото и да е малка надеждата, има шанс това да бъде първата и критична точка в наченките на някакво, макар и стресирано осъзнаване, но по този въпрос по-добре могат да се изкажат психиатрите и политическите психолози.

Симптомите обаче са видими и почти необясними. Става въпрос за странните реакции в Западна Европа след терористичния акт в Париж.

От една страна, французите и всички народи на Запада се вдигнаха масово и спонтанно в защита на свободата на словото. Митологизираха посмъртно, с искрена съпричастност и възторг, едно списание, което се подиграва грубо и осмива цинично исляма, че дори и християнството. Да приемем, че в това няма лошо, че е въпрос на вкус и отношение към смъртта и живота. Само че има една малка подробност. В същото това време Западът продължава да държи обществата си в желязната хватка на толерантността като най-висша евроатлантическа ценност. Същата позиция беше издигната отново от всички европейски лидери, които начело с Ангела Меркел остро осъдиха  засилващите се прояви на етническа и религиозна нетърпимост на Стария континент и в частност в Германия, и то след кървавия атентат в Париж.

Та оттук възниква естественият въпрос – защо карикатуристите на Шарли Ебдо могат да отправят крайни, обидни, стигащи до гротеска визуални послания с религиозна насоченост, а други техни събратя-европейци нямат право да се тревожат от изникващите около тях като гъби хиляди джамии и от категоричното несъобразяване от страна на имигрантите с нормите на поведение и със законите на приемащите ги страни. Защо европейците трябва да се чувстват виновни по време на Коледните и Великденските празници, тъй като, видиш ли, украсените елхи и изрисуваните яйца обиждат религиозните чувства на мюсюлманите-имигранти, а едно френско списание има правото не просто да обижда, а цинично да се подиграва с пророка Мохамед и дори със Светата Троица?

В същото това време толерантното евроатлантическо общество направи небивал истеричен тираж от 7 милиона броя на добилото световна известност списание, осигури му рекордните приходи от над 10 милиона евро (засега), и всичко това – за да види и пипне всеки лично крикатурата на пророка Мохамед, изобразен като полов член на първа страница. Докато успоредно с това се издигат лозунги за толерантност и любов към различните – и по-конкретно към мюсюлманите.

Това е абсолютно противоречиво, биполярно поведение, което е проекция на неконтролируемата компенсаторна тяга, която засмука европейските общества. Сякаш понятията и представите се обърнаха с главата надолу в обърканото съзнание на средностатистическия европеец. Той едновременно пледира за толерантност и уважение към религиозните чувства на своите малцинства, но в същото време защитава опиянено, по невиждан досега начин, правото на вулгарно отношение към религията на същите тези малцинства.

Още повече, че истерията около последния брой на Шарли Ебдо ескалира масови протести и безредици в и без това зловещо окървавения мюсюлмански свят – бяха опожарени църкви и търговски обекти на християни, палеха се френски знамена, стигна се отново до жертви и ранени. Всичко това наелектризира усещането за опасен християнско-ислямски конфликт на планетарно ниво.

Някой очевидно разпалва на чужда земя глобален религиозен пожар, който ще става все по-кървав и все по-мащабен. Несъзнавани колективни енергии  излизат наяве и повличат човечеството към разрушение и катаклизъм. Анемичното и скопено от религиозност съзнание на европееца в момента изправя своето немощно тяло в изненадваща, първична, неосъзната и стихийна поза, която фанатизираните ислямски общества посрещат буквално на нож. За съжаление евроатлантическият елит не назовава и не конкретизира проблема, а го замазва с общи, безсмислени послания. Регистрирана беше рязко увеличаваща се обществена активност, но тя е плашеща със своята биполярна разполовеност, с абстрактния и безполезен характер на призивите си, с липсата на конкретна и ясно дефинирана диагноза. Нещо повече – тази активност влиза в абсурдно противоречие с наложените и утвърдени норми, в чийто калъп евроатлантическият елит отгледа своето промито, объркано, обезличаващо се и изгубило смисъла на съществуването си общество.

Някой успешно изправи исляма срещу християнството в изкуствено предизвикана  и дълго подготвяна примитивна колизия. И целият евроатлантически елит услужливо предизвика и допусна това безумие, стигащо до абсолютна, историческа и цивилизационна невменяемост.

Човечеството за пореден път се хвана в капана на първичните страсти и доказа колко е увредена неговта менталност. Лишена от сакралния повод за живот, европейската цивилизция показа нагледно, че е изгубила не само духовните устои на своето съществуване, но и изконния си инстинкт за самосъхранение.

Дали Европа под давлението на своя атлантически господар ще превърне себе си и света в плячка на събудения, поддържан и подклаждан ислямски нагон, или ще потърси силата си в корените на своята изгубена идентичност – това ще покаже историята. За съжаление, биполярните симптоми напомнят за тежка диагноза, последиците от която са  почти необратими.