Христо Георгиев

БКП: Гоненията над еврейството са гонения над българския народ

/Поглед.инфо/ Комунистите са най-последователните защитници на евреите по време на преследването им от фашизма у нас.

Христо Георгиев 10539 прочитания
БКП: Гоненията над еврейството са гонения над българския народ

/Поглед.инфо/ Комунистите са най-последователните защитници на евреите по време на преследването им от фашизма у нас.

В последните седмици пак сме свидетели на разни телевизионни интервюта за спасяването на българските евреи - безогледна възхвала на цар Борис ІІІ, за чиято реална вина за депортациите на 11 000 македонски евреи и изселването на българските публикувахме документи в "Черно на бяло" на 18 август т.г. Гилотината на цензурата и мълчанието е спусната днес и върху дейността на Българската работническа партия (комунисти). Забранена по това време под заплаха от смъртно наказание, тя обаче е в основата на повечето протести и акции за спасяване на българските евреи. 
Хиляди и хиляди са протестите, позивите, възванията, изложенията, изказванията в Народното събрание срещу развихрилите се у нас гонения на евреите след 1940 г. Много от тях са публикувани в тогавашния в. "Работническо дело", звучат в предаванията на нелегалното радио "Христо Ботев". Зад тях стоят не само опозиционни политици, неколцина депутати, стопански деятели и видни творци на българската наука и култура, но и най-обикновени хора, и техните съсловни организации - търговци, земеделци, занаятчии, лекари, зъболекари, обущари, шивачи, сладкарски работници и т.н.
Това отношение на комунистите към българските евреи тогава не е инцидентна кампания, а е важна част от програмата и дейността на партията. Още от началото на миналия век (в Лом 1904 г., в Ямбол, в София през 1921-1923 г.) те защитават правата на българските евреи. През 1922 г. комунистическата партия започва дори да издава еврейския комунистически двуседмичник "Братство". В годините на Втората световна война, особено при приемането на фашисткия Закон за защита на нацията през декември  1940 г. и след това, БКП с всички свои сили се бори против преследването на евреите. И успява. Депортацията в лагерите на смъртта е отложена. Последвалите драматични събития през 1944 г. я отменят изцяло.
Текстовете, които публикуваме днес със съкращения, по категоричен начин показват дори на "слепите" и "глухите" кои герои от онова време заслужават "званието" спасители, а кои - палачи.

-----------------

XXV ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
- втора редовна сесия
Петък, 20 декември 1940 г.
Из стенограма от 31 заседание

Тодор Поляков (От трибуната): Г-да народни представители! Аз смятам, че заглавието, което е сложено на законопроекта, е твърде несполучливо, защото с този законопроект не може да се постигне целта, която сочите в заглавието му. Преди всичко аз отричам, че нашата нация е застрашена от еврейското малцинство в България и че, следователно, се налагат някои особени мерки тя да бъде защитена...
Днес в България живеят около 45 000 евреи. Може смело да се каже, че между българския народ и еврейското малцинство има пълно разбирателство по бит и култура. Раждани в България, те тук за пръв път са видели слънцето, чули са българска реч. Те обичат нашата земя, уважават законите и са привързани към народа и държавата. Начинът на живота им е същият като нашия: жилищата им, облеклото им, кухнята и отношенията им в нищо не се отличават от нашите. По-младите евреи, продукт на нашата среда, са напълно изравнени с българите. Те говорят и мислят на български, формират мирогледа и чувствата си по Ботева, Вазова, Пенчо Славейков, Яворова и др.; пеят български песни и разказват български приказки. Душите им се оединяват с нашите на улицата, на игрищата, в училището, в казармите, в работилниците и във фабриките, по балканите и полетата; те скърбят и се радват заедно с нас.
Един народен представител: Как не Ви е срам така да приказвате!
Иван Батембергски: Никога еврейският народ не може да се сравнява с българския народ. Какво е това, което се приказва.
Тодор Поляков: ...Трябва да отречем изцяло възходящия ръст на културата, за да законодателствуваме по този начин, за да се върнем към позорните Средни векове, когато на евреите туряха жълти петна по дрехите и когато ги притискаха и ограбваха за благото на феодали и властници...
Този въпрос смущава мнозина и ги кара да си задават въпроса: дали този закон не ни е наложен от чужди хора и от чужди интереси? За честта на България аз не вярвам това да е така. Но едно е безспорно: че този закон се явява като резултат на чуждата пропаганда... Вие, г-да народни представители, чухте как е в Германия. Чуйте сега как е в Русия. Там не делят хората на висши и нисши и не подпълват тая категория по дължината на черепа и цвета на очите...
Лазар Попов: Тогава иди в Русия да ги защищаваш!
Иван Батембергски: Ти си платен агент!
Тодор Поляков: Завършвам - недейте слага петно на българския народ с този законопроект, защото утре ще се срамувате от него. Аз предлагам да се измени заглавието така, както казах, защото в същност този законопроект не е законопроект за защита на нацията, а е законопроект за опозоряване на нацията.

ГОВОРИ РАДИОСТАНЦИЯ "ХРИСТО БОТЕВ"
Преследването на евреите у нас
6 май 1942 г.

Никога националното достойнство на българите не е било така силно оскърбявано и позорено, както това става сега. Никога българите не са имали за управници по-подла и по-отвратителна шайка от днешните цар-Борисовски блюдолизници. Те събират в себе си всичката подлост на някогашните боляри и чорбаджии - гръкомани и потурнаци - взети в квадрат и в куб.
Униженията и гаврите, на които тая презряна шайка подлага евреите у нас, за да покаже пред Хитлер, че тя прави всичко за насаждението у нас на фашисткия варваризъм, едно от дръзките нейни оскърбления към нашия свободолюбив, толерантен и честен народ. Нашата българска, народна история не знае подобно гнусно гонение против евреите, което ние виждаме да върши сега правителствената шайка...
Но нашият народ още с устата на Левски заяви, че в "Българско всички народи ще живеят дружно и равноправно - българи, турци, евреи..." Нашият народ винаги е бил верен на тоя завет на Левски. Нашият народ с всичка сила ненавижда проклетата шайка на хитлеристките агенти и се бори против нея, за да я сгромоляса и да се спаси от загиване. Заедно с това нашият народ ще тури край и на гнусните подигравки и насилия на хитлеристките агенти над евреите у нас.
Работници, занаятчии, служещи и хора на свободните професии - евреи! На обща борба против цар-Борисовите кърджалии! Българският народ е враг на всяка расова омраза. Ние се обръщаме към насила събираните евреи, които правителството се тъкми да използва като черноработници по поправката на железопътните линии: наши съграждани! Не падайте духом! Борете се заедно с нашия народ против хитлеристките лакеи! Денят на освобождението е близък!

Вътрешни известия
5 юни 1942 г.

Военните власти на Софийска област обнародваха неотдавна имената на 70 души евреи, които се търсят от полицията. Съобщението заплашваше роднините, че ако те не кажат къде се намират търсените, щели да бъдат наказани с всичката строгост на законите. Същото съобщение споменаваше и за трима българи, които се отклонили от мобилизацията и се търсели. Заплашванията по адрес роднините е типично гестаповска мярка. Тя само показва до какво падение са дошли българските слуги на германците.
Ние се обръщаме и към българите, и към евреите - наши съграждани: крийте, не издавайте укриващите се евреи и българи! Плюйте на заканите! Нищо не може да помогне, когато народът, без разлика на вяра, е сплотен и единодушен. Покажете, че дивашките гонения срещу евреите нямат нищо общо с българското народно свободолюбие и братство!

ДОЛУ РЪЦЕТЕ, ПАЛАЧИ!
В. "Работническо дело", бр. 5, април 1943 г.

Васил КОЛАРОВ
И в нашата страна фашизмът се готви да започне кървава вакханалия върху мирното еврейско население. Под натиска на хитлеристките джелати предателското правителство на Филов е взело съдбоносно решение за еврейското население в България. Девизът на побеснялото куче Хитлер: "да не остане жив нито един евреин в Европа" е трябвало да бъде проведен и в България.
Какво от това, че България не е Германия по географската карта? Но България е отдавна вече германска колония и играе под свирката на хитлеризма. Какво от това, че българският миролюбив народ е бил възпитан в духа на човечност и свобода от своите будители, национал-революционери и откърмен от демократическите принципи на Търновската конституция и идеология на марксизма, която е враждебна на всяка расова омраза и национално потисничество? Германецът Борис и неговите верни псета потъпкаха отдавна не само образа на Търновската конституция, но и следите от каквато и да било конституция, потъпкаха варварски всякакъв помен от демократизъм в управлението на България. Техният парламент е карикатура на парламентаризма. С бичове, с куршуми и бесилки те превърнаха нашата страна в долина на сълзите и страданията, в долина на смъртта.
В едно заседание четирима от господа министрите са гласували за поголовното избиване на еврейското население в България. Имената на тези изверги трябва да се запомнят. Това са: ФИЛОВ, ГАБРОВСКИ, ЗАХАРИЕВ И БОЖИЛОВ. Останалите министри са били само по-тактични: те са били за "по-внимателно", частично, а не масово избиване.
В резултат на тия зверски решения... в редица от големите български градове са били направени опити за такива избивания. Нещо като репетиция. Получили са се обаче обратни резултати за палачите. Оказа се, че фашизмът още не е успял да "озвери" българския народ; че кървавата фашистка лапа допря до неговия хамбар и неговото тяло, но тя не можа да оскверни душата му, не успя да опетни неговата борческа мисъл, неговата човешка съвест. Навсякъде населението спонтанно се е вдигнало и е  р е а г и р а л о  о с т р о срещу вандализма на средновековната Борисова глутница...
Но има и един куриозен случай. Шуменският представител на властта се явил пред Филов, извадил револвера си и го сложил на масата му с думите: "Ето ви моя револвер, господин министре. Вие можете да ме убиете, но аз да убивам тия в нищо невинни хора не мога."
Да бъдем нащрек!
...Евреите не трябва да напускат домовете си в никакъв случай и под никакъв предлог за изселване. При насилия да надават викове за помощ към своите съграждани и да търсят тяхната възможна защита. Да се обърнат с лични апели към ония общественици и честни български деятели, които биха могли да им помогнат в положението. Да образуват помежду си комитети за самопомощ и да намерят начин за по-широк контакт с широките народни маси; нека се влеят в редовете на Отечествения фронт...
Долу ръцете от невинното еврейско население!
Да живее свободата!

БЕСНИЯТ ПОХОД СРЕЩУ ЕВРЕИТЕ
В. "Работническо дело" бр. 7, юли 1943 г.

Изселването на еврейското население от София е вече към привършване. Над 50 хиляди софийски граждани - евреи, родени и отраснали в София, бяха заставени насила да напуснат домовете си, имота си, работата си и да заминат по разните краища на страната, а след това, на малки групички, разединени и обезсилени да бъдат изгонени вън от пределите на България и отправени към страшната еврейска гробница - Полша, или някъде другаде на убийствена фашистка каторга.
През изтеклия месец софиянци бяха свидетели на жестокости, на каквито само фашистките варвари са способни. Непрекъснато полицаи и бранници обхождаха еврейските квартали и разнасяха злокобните съобщения за изселване. Мирните жители евреи, в огромното си болшинство трудещи се, трябваше в срок от 3 дни да напуснат София, без даже да им се даде време и възможност да продадат имуществото и покъщнината си и без позволение да вземат със себе си поне най-необходимите неща, нужни за преживяване.
София настръхна от незапомнен ужас. Покъртителните сцени, преживени през тези дни, не ще се забравят дълги години. Знаейки добре какво означават тези изселвания, хората предпочитаха да умрат по домовете си, преди да бъдат поведени като стадо овце на кланицата. Така един баща застреля жена си, двете си деца, най-после себе си, а една майка хвърли от прозореца детето си и го уби, след което се отрови. Такива факти не бяха единични. Сърцераздирателни писъци се носеха от всяка еврейска къща...
На 24 май повече от 10 хиляди евреи в София излязоха масово на улицата, за да защитят своето право на живот. Жените със своите деца в ръце застанаха начело на многохилядната демонстрация. Те отиваха да искат да бъдат оставени да живеят, да работят и да умират в родината си. Но срещу тази дълбоко справедлива проява, продаденото на Хитлера правителство изпрати полицията. Разярени полицейски орди се втурнаха от всички страни срещу еврейската маса. Тези бесни кучета мачкаха жестоко и безразборно невръстни деца, беловласи старци и бременни жени. Те превърнаха еврейския квартал в истинско бойно поле. Стотици полицаи с картечници и автоматически пушки заеха улиците. Като глутница вълци те нахлуха в домовете, биеха жените и децата, арестуваха мъжете...
Вярното Хитлерово правителство у нас реши да изпревари своите колеги от други приятелски на Хитлер страни. Това, което у нас направиха по отношение на евреите, не е направено още нито в Италия, нито в Унгария. Унгарският министър-председател и в последната си реч заяви, че техните мерки против еврейството се считат и ще се считат със законите на хуманността...
...Тези факти станаха възможни тогава, когато на българския народ бяха отнети и последните остатъци от права и свободи, когато последният бе превърнат в гладен, безправен роб. Затова и борбата в защита на еврейството е борба за свобода на българския народ. Тази борба трябва да се усили и разгори. Германо-фашистките поробители и техните български слуги могат да бъдат изгонени само чрез смела и упорита борба на целия български народ.
Български граждани и общественици!
Мълчаливото недоволство и тихият протест не са достатъчни... Организирането на една мощна кампания в защита на еврейството, която да заангажира всички демократични и патриотични сили в страната и да провали престъпните намерения на царя, правителството и останалите Хитлерови агенти у нас, групирани около познатите касапи на народа - Цанков, Жеков, е отечествен дълг на всеки българин.

Необикновената 24-майска манифестация преди 70 години
Проф. Искра Баева, в. "Сега", 19 май, 2013 г.
 
Както виждаме, историята продължава да бъде не учителка, а слугиня на политиците. Те неизменно я използват, за да се представят в колкото се може по-добра светлина и да затвърдят властта си... Но и недългият ни демократичен опит ни дава достатъчно примери за политическа употреба на историята. Какво излезе от дългото, широкото и високото говорене за спасяването на българските евреи? Че цар Борис ІІІ, подпредседателят на Народното събрание и представител на управляващото мнозинство Димитър Пешев, чиновничката от Комисарството по еврейските въпроси Лиляна Паница са основните герои, а другите имат само помощна, тоест незначителна роля.
Вярно е, че изброените играят роля при спирането на депортацията на българските евреи през 1943 г. Но е вярно и това, че преди това са били съгласни с дискриминирането на евреите в България, че са предложили, обсъдили и подкрепили пронацисткия Закон за защита на нацията, че са осъществили изземването на имуществото на евреите, допълнителното им облагане, изселването им от големите градове и изпращането им в трудови лагери. Можем само да се чудим кое божествено провидение промени така внезапно техните позиции, че да се превърнат от гонители в спасители на българските евреи. И едва ли можем да намерим смислен отговор, ако не се вгледаме в историята, за да видим кои личности останаха извън сегашните чествания заради новия политически императив.
...Може би не е политически коректно, но тогава, през 40-те години, най-последователни защитници на съгражданите си евреи са българските комунисти, действащи по онова време в Работническата партия. Те се обявяват срещу всички дискриминационни правила и практики. Първата причина за това е обикновено пренебрегваният факт, че по-голямата част от 48-те хиляди евреи са бедни, живеят в работническите квартали и изкарват трудно прехраната си, което ги прави съмишленици на комунистическата идеология...
Споровете за съдбата на българските евреи продължават и след като през март 1943 г.
 временно е отменено депортирането на осемте хиляди евреи, които трябвало да допълнят бройката от 20 хил., обещани на германците. Започналата подготовка за изселване на евреите от големите градове се възприема като подготовка за тяхното депортиране и комунистите решават да се противопоставят.
Операцията за защита на евреите се ръководи от Методи Шаторов, а непосредствената организация е осъществена от Вълка Горанова, която е нелегална и вече има издадени три смъртни присъди. В Ючбунар, където живеят много евреи, тя търси нелегални квартири... Заедно с тях Вълка Горанова започва подготовката на масовата протестна демонстрация в Деня на славянската писменост и култура 24 май 1943 г. Акцията е замислена като мирна, тя трябва да мине през софийските улици, да потърси подкрепата на софийското гражданство и да достигне до двореца, където да поиска отмяна на депортацията.
Настъпва празничният ден. Сутринта на 24 май се събират много хора - жени, деца, възрастни (повечето мъже вече са в трудови лагери). Събралите се изслушват словото на равин Даниел Цион в малката ючбунарска синагога (голямата е заключена), а Соломон Левиев ги призовава да се отправят към двореца. Начело на еврейската демонстрация се развява българското знаме, носено от Жак Нисим Меламед (известен по-късно като Драгомир Асенов). По пътя към центъра множеството се разраства, но на излизане на площад "Възраждане" върху демонстрантите се нахвърлят жандармеристи и конни полицаи...
И дотук - демонстрацията не достига до двореца, на място, а по-късно и по домовете им са арестувани повече от 400 души, 120 от които са изпратени в Сомовитския лагер край Дунав (за да се улесни евентуалното им натоварване на шлепове). Независимо че не достига целта си, еврейската 24-майска манифестация не остава без резултат. Още същия ден Елин Пелин отива на мястото и изразява възмущението си от насилието, последвано от протестно писмо до царя на 63 политици и общественици. С други думи, необикновената манифестация разтърсва българското общество. Нещо повече, тя има и международен отзвук, защото вечерта на 24 май 1943 г. за нея съобщава и радио Лондон.
Акцията на 24 май 1943 г. е един от незаслужено забравените епизоди от спасяването на българските евреи. Но не от всички - Организацията на евреите в България "Шалом" удостоява с най-високото си отличие "Шофар" Вълка Горанова, за да покаже, че някой помни стореното добро. Наградата получават още Екзарх Стефан, Митрополит Кирил и Димитър Пешев, които заедно със забравената българска защитничка имат най-големи заслуги за спасяването на преследваните преди 70 години евреи.


Искане на Тодор Поляков и още 10 депутати Законът за защита на нацията да се гласува поименно


Протестната демонстрация в София срещу изселването на евреите, 24 май 1943 г.


Вълка Горанова и Митка Гръбчева в партизанския отряд "Дядо Вълко", март 1944 г.

Дума

Още от Христо Георгиев

Откровено до болка - българите мохамедани за себе си преди 80 години
Христо Георгиев

Откровено до болка - българите мохамедани за себе си преди 80 години

/Поглед.инфо/ Отдавна съдбата на българите мохамедани в нашата родина не е тая открита рана, каквато е била преди 80 години и десетилетия след това. Макар до ден днешен да бъркат в нея и чужди, а и свои. Какви ли не говорители и познавачи се навъдиха. Стигна се дотам, че говорът на родопчани, който според някои учени се родее с този от кирилометодиевото време, да не бъде определян като български, а като „помашки“ и дори в Гърция издадоха в средата на 90-те години на 20 век „Граматика на помашкия език”, „Помашко-гръцки” и „Гръцко-помашки речник. Защо ли – действителната причина е простичка – тъй като, както добре се знае, основният определящ елемент на една нация е езикът, та ако той е друг някакъв, а не български като в Родопите, значи в тази област не живеят българи и това означава, че и земята им не е българска и всеки може да ламти за нея. Само че сметките им са доста криви, защото те, отродителите, не вземат предвид едно нещо – самото мнение на родопчани по въпроса. А то е изявено категорично аргументирано, и както се казва отвсякъде - ние сме българи! Българи мюсюлмани! Тези четири сборника „Родина“, събрани и отпечатани преди малко повече от 80 години, които днес събрахме и издадох току що в едно книжно тяло, са един блестящ пример за това.още – тези опърпани и пожълтели от времето 4 сборничета изиграват решаваща политическа роля на Парижката мирна конференция след Втората световна война и в крайна сметка те се оказват решаващ научен аргумент в определянето на това какъв народ живее там. (Виж по-долу).

22.07.2026 21:19
Анкета: Какво мислим за Русия
Христо Георгиев

Анкета: Какво мислим за Русия

/Поглед.инфо/ Едва ли ще учуди някого темата, която поставям днес. Всички виждат, чуват и четат, че буквално всеки ден в общественото пространство се натрапва темата за Русия - не само заради войната в Украйна, но и поради тясната историческа свързаност на България с най-голямата славянска и православна държава. Авторите повдигат темата с различна цел, в зависимост от моментната си политическа ориентация. Едни яростно хулят Русия в угода на свои западни ментори и финансирани от тях със стотици милиони, което е безспорно доказано дори с официално огласени данни от структурите на Сорос или от “Америка за България”. Да не изреждам сега десетките глупости и измислици, с които ни занимават - граф Игнатиев бил поискал обесването на Левски; Русия не ни е освободила, а ни е окупирала и ограбила; партизаните били терористи под руски диктат; Владимир Заимов бил предател на България и пр. Други реагират на инсинуациите и защитават връзките България-Русия с факти и данни от архивите, което се опитвам да правя и аз с рубриката Черно на бяло в “Поглед инфо”. Защото само с конкретни факти и данни може да се защитава убедително, която и да било теза. Е, не за всичко днес се плаща с пари! Но и с доста ядове. Затова мисля, че е актуално обобщението на мненията в обществото, представени преди време с анкета, то, както винаги, е обективно направено от проф. Искра Баева и има огромно значение не само, за да си изясним какво и как мислят повечето българи, но и за да се поосъзнаем, колкото и да е невъзможно това днес. Исторически преглед, 2020, № 3, 162-179

16.07.2026 05:56
Югославия срещу Съветския съюз и България
Христо Георгиев

Югославия срещу Съветския съюз и България

/Поглед.инфо/ Сталин към Тито: „Аз разбирам трудността на вашето положение след освобождението на Белград. Но вие трябва да знаете, че съветското правителство въпреки колосалните жертви и загуби, прави всичко възможно и дори невъзможното, за да ви помогне. Но ме поразява фактът, че отделни инциденти и грешки на отделни офицери от Червената армия у вас се обобщават и простират върху цялата Червена армия. Не може да се обижда така армията, която ви помогна да изгоните немците и която се облива в кръв в борбите против немските завоеватели.“

07.07.2026 09:20

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07