Напоследък се множат обвиненията, че след 9 септември комунистите са потопили в кръв българската интелигенция с присъдите, издадени от Народния съд. Върховният съд на България на 12 април 1996 г. отмени присъдите, издадени от Народния съд на депутатите от 25-ото Обикновено Народно събрание, на министрите от 56-ото до 60-ото правителство, на регентите, царските съветници и на военни лица. Мотив: липса на доказателства. В тази рубрика показваме лицето на "невинните жертви на Народния съд" с извадки от безпристрастните архиви.
Генералът от артилерията Руси Русев (1887-1945) води тайните преговори с Германия, довели до отпускането на многомилионни военни кредити от Берлин през 1938 и 1939 г. Сключва договорите с отделните германски концерни, производители на оръжие, и лично осъществява качествения контрол на доставките, поради което до началото на Втората световна война често е в Германия. Като офицер с безукорно име през есента на 1943 г. генерал-лейтенант Русев поема поста на военен министър в кабинета на Добри Божилов и впоследствие в този на Иван Багрянов. След навлизането на Съветската армия в България е арестуван, осъден е от Народния съд на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото. Разстрелян на 1 февруари 1945 г. в София.
Трифон Трифонов (1895-1945) на 6 май 1943 г. е произведен в чин генерал-майор и на 22 ноември същата година е назначен за командир на Втори окупационен корпус. На 11 май 1944 г. е назначен за началник на Щаба на войската. Подава оставка на 6 септември 1944 г. поради разногласия с новоназначения военен министър ген. Иван Маринов. Трифон Трифонов е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г.
Лично поверително,
Тук - командиру 22-и п. полк
...12 юний 1944 г.
Гр. Дупница
...Съгласно лично поверителното сл. писмо №I 613 от 6. VI. на Министерството на войната - Щаб на войската при преследване на партизанските отряди в старите предели на страната, когато следва да се унищожат заловените нелегални да се постъпва така, че да не се предизвика възмущението и озлоблението на населението. Поради същите причини да не се палят къщите на партизаните и ятаците и да не се излагат на публични места главите или труповете на убитите.
Заловените живи партизани да се разпитват подробно, за да се извлекат от тях ценни сведения за преследване на партизанските групи и след това да бъдат унищожавани далеч от населените места, без това да се разбере от населението. По-добре е труповете на убитите да се изгарят, а не да се заравят плитко, така че в последствие да бъдат изравяни от кучетата или от близките на убитите, които да им устройват религиозни обреди.
Тази мярка цели единствено да се избегне възмущението на населението и да не се даде възможност на съмишлениците на партизаните да ги представят като мъченици на своята идея.
Напротив, унищожаването на нелегалните да се продължи със същата енергия и с още по-голямо старание, като се има пред вид, че от последните акции те са много разстроени, изгладнели, отпаднали духом и откъснати от базите си. Всичко това дава възможност на преследващите ги части, които действат при много по-благоприятни условия, като удвоят енергията си да постигнат още по-решителни и ценни резултати.
(п) Михайлов, полковник - началник щаба на областта...
ЦПА, ф. 250, оп. 1 , а.е. 49
Подготви Христо ГЕОРГИЕВ
