/Поглед.инфо/ Младият комунист Курт загива при съмнителни обстоятелства, недостигнал дори възрастта на баща си
Малко известно е името на сина на Йосиф Хербст - Курт (1911-1936). А той върви по стъпките на великия си баща и е на път да се превърне в любимец на партията. Полицията го издирва, както се казва в такива случаи, под дърво и камък. Загива едва 25-годишен. Загадъчна смърт. Курт е професионален катерач алпинист, но пада в пропаст между скалните колоси Кумините, близо до витошкия Черни връх - местност, която той познава отлично. Съмненията, че някой му е "помогнал", витаят и до днес. Защото той е издирван денонощно от полицията и т.нар. родолюбци на вожда Шкойнов.
Скоро преди това се завръща със съпругата си Дениза от Белгия, където завършва електроинженерство. Идва си със закалка от борбата срещу европейския фашизъм. Организира заедно с Исак Нисимов канали от Белгия към Испания за интербригадистите от цял свят, издръжка, квартири... Само от България са над 400 души. Организира събрания и демонстрации в защита на Испанската република, пише и разпространява позиви. Сътрудничи на профсъюзния вестник "Журнал дьо Шарлероа" и във вестника на социалистическата партия "Льо пьопл" ("Народ"). По време на ваканциите се включва в антифашистката дейност на младежката социалистическа организация в България.
Започва и да пише в социалистически издания у нас, които се следят с лупа от полицията. Изнася покъртителни примери за експлоатация на жените и на 8-10-годишни деца, които работят по 12 часа на ден за няколко мизерни лева във фабриките на дедите на днешните чорбаджии, които ги венцехвалят под път и над път. Особено тежък е животът на софийските евреи работници, за който той пише покъртителни редове. Курт Хербст участва и в изграждането на Народния фронт, а такова нещо нашата родна полиция не прощава никому.
Партията свежда знамената си над неговия гроб - признание, което тя не отдава всекиму.
Из проучването на Катя Цонкова
"Хора и дела ще живеят, докато живеят в паметта на поколенията"
Възпоменание за фамилия Хербст от Яков до Курт
В дома на ул. "Любен Каравелов" Курт остава сам. Виола прекарва почти цялото време при майка си, Илза предпочита пансиона дори през неделните дни. В края на лятото на вратата се позвънява. Пред Курт застава непознат мъж. Набързо му подава малко пакетче и изчезва. От смачкания вестник се подава черна кадифена кутийка - медалион с портретчетата на Виола и двете му деца [на Йосиф Хербст, от първия му брак]. Незнайни ръце са го крили, за да го пренесат вероятно от Дирекцията на полицията до този дом. Прекъсната е тънката нишка на упованието, стопена е и последната надежда. Психиката на Виола рухва. Съзнанието вече не е властно да облекчи болката на наранената й душа, да спре пътя на страданието, прераснало в безпаметство... Месеци наред един слаб женски силует ще се среща по улиците на София - вдовицата на безследно изчезналия Йосиф Хербст. Върху бялото манто минувачите ще виждат нашитите му портрети, ще чуват постоянния въпрос: "Не сте ли виждали Йосиф? Къде е мъжът ми?" Но никой нищо няма да знае за него. Сякаш никога не го е имало...
Всъщност той продължава да живее. Щафетата на делото му е подета от сина Курт. До покосения преждевременно дъб вече расте младата фиданка. Набързо израсналият юноша се е превърнал в сериозен млад мъж... През тези години датират и първите му публикации в списание "Ученически подем". Създадено през 1924 г. като малко вестниче към столичната Първа мъжка гимназия, то през 1927 г. прераства в голямо илюстровано списание. Наред с ученическите имена на Александър Бурмов, Димитър Димов, Добри Чилингиров, Тодор Боров, Емил Шекерджийски, Петър Динеков, Любомир Романски - все бъдещи светила в науката и в литературата, срещаме и името на Курт Хербст... В края на юли 1927 г. Емил Шекерджийски и Курт Хербст получават текста на "Протестно изложение на пловдивската организация на Работническата партия до министър-председателя против безчинствата на фашистките организации срещу евреите" и веднага уведомяват софийската еврейска младежка организация. Изнесените факти са повече от скандални...
Регина, основният настойник на Курт, е разтревожена: ще опази ли сина на загиналия си брат от безумните посегателства на "родозащитниците" над невинните евреи? През 1928 г. Курт Хербст и Емил Шекерджийски са приети в редиците на РМС. Емил постъпва в юридическия факултет на Софийския университет, а Курт заминава за Белгия, където записва електроинженерство... Владеещ френски, немски и испански, за него не е трудно бързо да усвои и фламандски, втория официален език на Белгия. Наследил обаянието и енергията на своя баща, прогресивният младеж не остава безучастен към борбите на белгийския народ и откликва на всяка социална неправда. В "Екол Спесиал", висшето училище по електротехника в Гент, той участва дейно в акциите на местната секция на прогресивните студенти, пише и разпространява позиви и като баща си някога, калява перото си в профсъюзния вестник "Журнал дьо Шарлероа" и във вестника на социалистическата партия "Льо пьопл"...
В онези дни, когато фашизмът все повече залива Европа, когато генерал Франко, подпомогнат от Хитлер и Мусолини, започва кървавия си поход срещу Испанската демократична република, в нейна защита се стичат хиляди революционери - интербригадисти от целия свят. Мнозина от тях се насочват към Испания през Франция и Белгия. През тези усилни дни и месеци Курт Хербст и Исак Нисимов развиват активна дейност. Участват в митинги, събрания и демонстрации в защита на испанската република, посрещат интербригадистите, грижат се за квартири и храна през време на престоя им във Франция и Белгия, уреждат нелегалното им преминаване през границата. А само от България те са над 400 души. От тях български евреи интербригадисти - 17...
С богата ерудиция и с професионален опит в борбата срещу фашизма и антисемитизма Курт Хербст се завръща със съпругата си Дениза в България през лятото на 1933 г. окончателно, за да се включи в най-отговорните сектори на борбата. От този момент, и в продължение на няколко години - толкова му е определила съдбата - той не само работи като специалист електроинженер, но е и активен участник в изграждането на Народния фронт. На конгреса на Съюза на социалистическата младеж, състоял се на 8.11.1034 г., от името на еврейската младеж Курт апелира за международна работническа солидарност...
Но бедното еврейско работничество се нуждае от реална помощ. Затова той често е сред тях, в онази дълга и тясна улица, където една десета част от софийското население е захвърлено да живее там. "Никъде по света - пише той - жилищната мизерия не е тъй грозна, както в София, а най-страшна е тя в Ючбунар - онази част, която се населява от най-бедното еврейско население и където то е оставено за цял живот да се бори срещу болести, смърт и израждане". И както преди три години бе посещавал работническите квартали и промишлени центрове в индустриална Фландрия, така и тук в България той обикаля фабриките, където при изключително тежки условия се изкарва насъщният. В картонената фабрика той среща 8-10 годишни деца с изпити лица, които се трудят по 12 часа за по 3 лв. Експлоатацията на женския и детския труд е чудовищна. Експлоатацията на всеки труд трябва да се прекрати. За това е необходима организация... И заедно с приятелите и синдикалисти Йордан Милев и Генчо Джипов, Курт Хербст се включва в борбата за възстановяване на синдикалните права на работниците. Разбира се, не закъснява и ответният удар: масови арести, затваряне на партийни клубове, разгонване на демонстрации на трудещите се, малтретиране на стачници са всекидневие в страната. Налага се конспиративна дейност, срещи в нелегални квартири...
По стълбите им се качват и слизат нищо неподозиращи обитатели, сноват възрастни и деца, никой не подозира, че в една от тях се крие "опасен конспиратор", за когото фашистката власт дава стотици хиляди за залавянето му. Такива са домовете на Бети Данон на ул. "Странджа", на Стела и Мико на ъгъла на бул. "Клементина" и "Странджа", това е и квартирата на Курт и Дениза Хербст на ул. "Църноок" в кв. "Лозенец"...
Многостранни са обществените прояви на Курт. Наред с борбата срещу убийците на баща му, на противопоставяне на фашизма, експлоатацията и войната, като отличен организатор и масовик в неговата дейност е застъпено и спортното делоЕ Тази всестранна изява на 25-годишния Курт действително е дразнела "родозащитниците".
...Регина се отправя към дома на своя племенник на ул. "Фритьов Нансен" №3. Научила е, че по петите му са Калъпчиев и Караманов - ученици на "родогубския" вожд Шкойнов. Току що е прочела във вестник "Еврейски работник", че "престъпните типове, които хвърлиха в тревога цяла София, са извършили маса издевателства: отвличания, побоища, бомбени атентатиЕ" И двамата са взели участие в снощното нападение на Народния дом, така често посещаван от Курт. На позвъняването й двамата съпрузи я посрещат спокойно, дори радостно. Курт е получил покана за делегат на Световната младежка конференция в Брюксел. Делегатите са от 23 страни, представляващи 386 международни и национални младежки организации. 3000 делегати, които ще разискват какво може да направи младежта за предотвратяване на войната и за запазване на световния мир...
Септември преваля, но неделният ден е слънчев и примамлив. За туриста Курт, влюбен в планината, е немислимо да остане в душния град... Вечерта Курт не се завръща... Може ли опитният планинар, който десетки пъти е преброждал този склон на планината, да е направил погрешна стъпка, за да се озове в пропастта?... Или дългата престъпна ръка се бе протегнала чак до тук, за да го умъртви по толкова нелеп начин?! Този път Регина Зилберщайн не успява да спаси любимия си племенник. 25-годишният Курт Йосиф Хербст не успява да доживее дори възрастта на баща си, също трагично загинал. На некролога, издаден от роднините, другарите и приятелите му, четем: "Престана да тупти едно сърце, пълно с любов към близки и народ. Загина една светла народна съвест. Изчезна от средата ни един смел и енергичен ратник за единение на българската народна интелигенция, един неуморим, пълен с ентусиазъм и инициативи ратник за по-добър и свободен живот, за щастие и благоденствие на близки и на всички нуждаещи се. Скъпи Хербст, ние те изгубихме точно сега, когато ти си най-нужен, когато разгръщаше своите творчески сили и способности. Но твоят пример на добър гражданин и съпруг винаги ще ни насърчава в трудния път на живота, в служба на близки, интелигенция и народ".
За последно сбогом тук са: Жак Ешая, полк. Таджер..., Георги Бакалов, инж. Попов, д-р Рачо Ангелов, адв. Стефан Дечев, д-р Никола Сакаров, д-р Георги Стоев, Сава Гановски, Йордан Милев, Митьо Станев и др. Колко много приятели от най-добрите кръгове на народа ни е имал Курт. И колко силни са словата , произнесени от тях пред пресния му гроб.
В. "Заря" помества статия и снимка, в. "Работнически вестник" - също, където се казва: "С неговата смърт партията изгуби един свой ценен работник. Неговият живот и дейност ще ни служат за пример. Баща му Й. Хербст изчезна безследно, жив изгорен в пещта на Дирекцията на полицията през 1925 г. Още младеж, той се приобщи към работническото движение и особено през последните години активно и последователно води борбата против убийците на своя баща и палачите на българския народ. Той бе един от предните борци против фашизма, експлоатацията и войната. Той бе истински представител на тия млади кадри, израсли и калени в борбата при най-тежките условия на нелегалната работа. Стъпил здраво на прогресивни позиции, усвоил новия курс, той работеше денонощно по привеждане в живота на партийните решения и задачи. На народната интелигенция и трудещия се народ той бе отдал всичките си сили, работейки с рядка енергия и любов и с още по-рядка преданост и упоритост. Партията свежда своите знамена пред пресния гроб на своя скъп работник Курт Хербст."
Годишник за история на евреите в България, том ХХХI, 2004 г., изд. Организация на евреите "Шалом", Бней Брит "Кармел", София
