Те са млади, завършили са магистратури в Харвард бизнес скул, където са попаднали сред 10-те % на топ студентите, работили са в големи западни компании, завърнали са се в България преди няколко години и вече имат успешен бизнес. Основно се занимават с инвестиционно и управленско консултиране и част от работата им е да привличат чужди капитали у нас. 35-годишният Росен Иванов и 32-годишният Кирил Петков обаче не просто се занимават с бизнеса си, а са и сред инициаторите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ “СВ. Климент Охридски”. Той е своеобразен мост между университета и Харвардския институт за икономически стратегии и конкурентоспособност. Институтът е управляван от проф. Майкъл Портър, който е бил учител на Росен и Кирил и е сред най-големите живи икономисти в света. Двамата всяка седмица изнасят лекции в магистърския курс на СУ и се опитват да приложат на практика идеите на Портър. В центъра им имат над 100 студенти, които се обучават в тънкостите по привличането на инвестиции.

Съвместно с консултантската компания A.T. Kearney Иванов и Петков изготвят и секторната стратегия за привличане на инвестиции в България, която бе представена наскоро от икономическия министър Трайчо Трайков. Според стратегията приоритетните сектори в България за инвестиции са: електроника и електротехника, транспортно оборудване и машиностроене, земеделие и хранително-вкусова промишленост, химическа промишленост, транспорт и логистика, IT, аутсорсинг, фармация, здравни услуги и свързаните с тях балнео, СПА и уелнес туризъм.

В стратегията освен анализ на глобалните тенденции има и разрез на икономиката на страната по региони и по индустрии. Документът се финансира по проект по ОП "Конкурентоспособност" на обща стойност от 21 млн. лв. на Българската агенция за инвестиции.

Къде отиват инвестициите в Източна Европа и защо България изостава?

Росен Иванов: В последните 20 години първо отиваха в Чехия, Унгария, Полша. Те бяха може би най-добрият пример за добра цялостна стратегия. Ако разгледате сайта на чешката агенция за инвестиции, ще видите, че те още от началото много добре са го измислили – в различните региони се подкрепят по различен начин инвеститорите, различни индустрии получават различни стимули. Така те постигнаха това, че в провинциални градове има водещи световни марки, които произвеждат. Словакия закъсня заради политически проблеми през 90-те, но в последните 5 години дръпна много напред с една ясна, проста и директна стратегия. Те казаха: инвестициите са наш приоритет и на нас ни трябват големи инвеститори, ние ще им даваме под една или друга форма големи стимули.

Това, което за нас бе проблем, е, че Румъния също напредна много. Не само заради това, че е голям пазар, но и заради далновидна политика. Донякъде и имиджът й не е толкова лош от гледна точка на организирана престъпност. Ако се погледне в привлечените инвестиции в индустриални сектори, Румъния ни води значително. Макар че на макро ниво България е доста добре разположена като абсолютни стойности на инвестиции, но ако се погледне по-детайлно, ще се види, че не е точно така. Украйна също успя да привлече някои по-интересни инвестиции, и Сърбия ни се очертава като сериозен конкурент. Въпреки че пак като абсолютни стойности ние сме по-добре от сърбите, през последната година “Панасоник” започна един завод – той е малък, за 10 милиона евро, но е знакова инвестиция заради бранда. Френският телекомуникационен производител “Сажем” също строи фабрика в Ниш. В България също има добри индустриални инвестиции, но все още са твърде малко.

Какво харесват инвеститорите в България?

Росен Иванов: Харесват им много неща в България – има ниски данъци, макростабилност. Но често казват: “Виждаме, че сте по-отдалечени от Германия, а сте горе-долу на еднакво ниво с останалите - какво друго можете да ни предложите?”. Това беше едно от нещата, които наложиха изготвянето на тази стратегия - как да станем по-конкурентни за привличането на инвестиции и в кои сектори да се фокусираме. И пак основният въпрос не е в това да се хвърлят някакви стимули на инвеститорите, а кои сектори да започнем да изграждаме по такъв начин, че да се градят образование, клъстъри, инфраструктура. Целта е инвеститорите да идват заради знанията, а не заради това, че им се дават някакви стимули.

Кирил Петков: Искам да разгледам един въпрос: Как би изглеждал един идеален потенциал за инвеститор, който бихме искали да привлечем? От това ще разберете каква е била логиката за секторите, които сме посочили като приоритетни. Един идеален инвеститор в България би бил в индустрия, която глобално се развива и расте сама по себе си, така че той самият да има растежен потенциал. След това обаче този същият инвеститор трябва да е с доста висока линия на добавена стойност. Защото обикновено фирмите, когато решат да инвестират на едно място, те не си вкарват последното ноу-хау. Започват с базови производства, но ако държавата успее да работи добре с тях, тя може бавно да се качва по тяхната стълбица на добавена стойност. Така че колкото е по-висока тази линия, толкова е по-атрактивно. След като дойде тази фирма, която има висока добавена стойност, се получават допълнителни позитивни ефекти за икономиката, а не просто една печеливша фирма. Затова е важно тази инвестиция да влезе в сектор, в който има потенциал на фирми с подобна дейност, да има персонал, който е специализиран. Защото по този начин тя има по-голям шанс да бъде конкурентоспособна и да има добра инвестиция. От тези допълнителни специализации на българската икономика може да се заимстват информация и знания и всъщност с подкрепата на някой чужд инвеститор да се развиват и български фирми. Следващият елемент е, че е хубаво тази инвестиция да бъде с експортен потенциал. Защото тогава за всеки един долар или евро, освен че се увеличават инвестициите, освен че се получават допълнителни работни места, се получава и възможност икономиката ни да изнася. Така че тази стратегия като цяло е базирана на това – фирмите, които привличаме, глобално да са добре позиционирани, да са в конкурентоспособна среда, да имат дълга добавена стойност като възможност и да са в сектори в България, в които могат да допринесат с максимално допълнителни ползи, увеличавайки експортните възможности на страната. Това е един лист от критерии, които гледахме.

Росен Иванов: Има три неща, на които е стъпила тази стратегия. Едното е глобалните тенденции в тези сектори. Второто е да има нещо, което да е основа – съществуващи клъстъри, подходящо образование и квалифицирана работна ръка. Третият важен момент е потенциалният ефект на тези инвестиции, защото досега винаги когато се е говорило за стратегии не се отчита потенциалният ефект върху икономиката. Например ИТ секторът е важен, но сам по себе си той винаги ще остане сравнително малък поради ограничения брой кадри. Нашата стратегия е на две нива като технологичност. В първото са основните сектори с експортен потенциал и средно ниво на технологичност и изисквания за квалификация на персонала, които биха могли да се насочат в градове извън София и така да допринесат за регионалното развитие на България. Във второто, са високотехнологични сектори, някои от които са на научно ниво. Те трябва да започнат да се развиват сега с цел разрастване след 5-10 години. Нека да погледнем във времето – има индустрии, които сега са основни – например електроника и производство на храни. След 5 години може да започне да се инвестира в индустрии на по-високо ниво. Компаниите винаги идват с нещо по-основно, за да се получи натрупване. Чехите са добър пример в това отношение – при тях първата вълна беше приватизации, стимулиране, даване на земи за индустриални зони, сега акцентът им е върху производства, свързани с научно-изследователска дейност. Но те вече имат индустриалната база, имат инженерите, квалифицираните работници.

Затова секторите, които посочихме като приоритетни са следните: електроника и електротехника, транспортно оборудване и машиностроене, земеделие и хранително-вкусова промишленост, химическа промишленост и свързани с нея, транспорт и логистика, IT, аутсорсинг, фармация, здравни услуги и свързаните с тях балнео, СПА и уелнес туризъм.

Защо тези сектори?

Росен Иванов: Защото те отговарят на тези критерии и в тях има глобални позитивни тенденции за нас. Примерно, при електрониката и електротехниката – очакват се все още значителни инвестиции на глобално и на европейско ниво. Тя е инфраструктурна индустрия, тоест има потенциал да развива и други индустрии. Освен това е една от индустриите, които изнасят най-много чуждестранни инвестиции и създават работни места. В България този сектор беше занемарен, навремето имахме много големи традиции, над 100 000 души са били заети в електрониката и електротехниката. Имаме все пак някакви инвестиции сега в сектора, имаме и някакво подходящо образование. В същото време това е индустрия, която има потенциал да се развива извън София и това е важно. Електрониката има много нива – има и високо технологични производства, но можеш да наемеш и по-ниско квалифицирани работници, които само сглобяват

Кирил Петков: Нашият анализ е на фирмено ниво, ние не гледахме общи тенденции. Буквално влязохме във фирмите и искахме да видим кои са те във всеки един от тези сектори, които препоръчваме. Оказа се, че не са чак толкова много, но ги има. Даже са и конкурентоспособни, включително и българските компании. Например намерихме една фирма, която се оказа, че е сред най-добрите производители на усилватели в света, изнася за Япония, САЩ, Австралия, Канада. Тази фирма пък се оказа, че работи с други малки български фирмички, които, най-интересното - са за прецизни инструменти, за зъболекарска техника, за камери. Всъщност се оказа, че въпреки цялостното занемаряване на електрониката като неприоритетен сектор, тези малки компании са се запазили. Привличайки един чужд инвеститор в такава среда, тези български фирми ще имат потенциал да работят с него – или като доставчици, или ще обменят знания, които ще помогнат и на тяхното развитие. Така че видяхме истински зародишчета, които не са измислени, а реални.

Росен Иванов: Тези приоритетни сектори сме ги гледали на много детайлни нива. Примерно при логистиката има два интересни фактора. Първият е тенденцията за развитието на регионални хъбове (центрове). Чехия и Унгария бяха първото ниво на такъв хъб, второто ниво се очаква да е нашият регион. България, поради географското си положение и, дай Боже, положителното развитие на инфраструктурата, има потенциал да се превърне в сериозен център. В същото време в логистиката у нас работят доста хора в момента и има такава основа.

Кирил Петков: Анализът ни беше върху над 300 000 фирми, които буквално сме ги гледали една по една. Има такива, които сами са открили България. Примерно са влезли в безмитната зона на Пловдив и сами са си намерили начина как да използват страната ни като добра локация за експортния си бизнес и тук да бъде логистичният им хъб. Растежът на някои от тях е огромен, въпреки че до този момент не са били подкрепяни като приоритетни за държавата. Един пример – фирма започва преди три години с около 2 млн. евро инвестиция в експортен бизнес, който е за ЕС, сега е стигнала до 50 млн. евро. Като интервюирахме инвеститорите дали им харесва България, те казаха: “Да, имаме много локации по света, но примерно в САЩ един ден ни струва 17 000 долара, в Латинска Америка – 6500 долара, в България – 1700 долара. Освен това – данъците са ниски и изнасяме за целия ЕС.” Въпросът е, че до този момент тези фирми едва ли не сами са решавали, че България е локацията. Показвайки една стратегия, че това е приоритет на държавата, се надяваме да има по-масово навлизане.

Какво трябва да направи държавата конкретно като мерки, за да не остане тази стратегия просто на хартия?

Росен Иванов: Ако говорим за краткосрочни мерки, идеята не е да се дават субсидии на тези сектори за сметка на други, а ресурсите на държавата като фокус на образованието, на инфраструктурата, на научните изследвания, да са концентрирани и да работят заедно. Защото тази координация може да даде много по-добри резултати, отколкото например образованието вече 20 години само да се регулира и сега да имаме само икономисти или само адвокати. Средносрочно е много важно да се насочат такива усилия, защото това е една своеобразна екосистема. И за българските, и за чуждестранните фирми е важно и образованието, и науката да са на ниво.

Кирил Петков: Първата стъпка по тази стратегия е чисто маркетингово да се насочат усилията на Българската агенция за инвестиции за привличане на инвеститори. Това помага не само на инвеститорите, но и за пренареждане на другите приоритети. Да речем, че правителството успее да привлече няколко големи инвеститори в електрониката - това първо помага на българските фирми-доставчици, след това студентите започват да виждат, че игнорираните досега технически специалности започват да имат потенциал. Тоест образованието започва да се пренасочва естествено, а не административно. След това се дава стимул на млади хора, завършили на Запад, да се завърнат тук. И това се случва, ние го виждаме.

Целенасоченият маркетинг, привличането на инвестиции, изграждането на база данни от доставчици - това е конкретно. Ние стигнахме до там, че дори имаме списък с фирмите, които се таргетират като инвеститори в тези сектори. Оттам нататък може да започне да се работи по европрограмите, например с проекти за иновации по ОП “Конкурентоспособност”. Трябват и усилия за хай-тек паркове, това също е една конкретна инициатива, която се очаква от икономическото министерство. Програмите за преквалификация също трябва да се концентрират в тази насока. Ние всъщност събираме векторите, които буквално са разпръснати, и ги насочваме в една посока.

Росен Иванов: Има и други допълнителни елементи, които са много важни. Тази стратегия, сама по себе си, няма да бъде ефективна, без реформи в администрацията, в съдебната система, в образованието, в инфраструктурата и т.н. Понеже много хора пледират за чиста пазарна икономика и никаква намеса на държавата, в стратегията ни не става въпрос за намеса или планиране. Става въпрос за индустриална политика. Ако се погледнат успешните примери на страни – Ирландия - оставям настрана сегашните й проблеми с дълговете, Сингапур, Малайзия, Корея, Израел и т.н., там е много добре застъпено индустриалното планиране. Израел е перфектният пример, те са направили това, което ние сега искаме да направим.

Говорите не толкова за намеса на държавата като помощ, а като координираща роля, но ще ви дам един контра пример. Защо румънците с предложения за големи държавни субсидии към момента успяват да ни измъкнат под носа една ключова инвестиция в Черноморския регион на австрийския металургичен гигант “Фьост Алпине”, която е за над 5 млрд. евро? Отиват в Констанца, а не в Бургас, въпреки нашите най-ниски данъци и разходи за работна ръка.

Росен Иванов: Това е едно изключение, където намесата на държавата е много важна поради голямата конкуренция за привличане на инвестиции в региона, а и на глобално ниво. Впрочем инвестицията на “Фьост Алпине” все още не е напълно ясно къде ще отиде. Но истината е, че фирмите идват и ти поставят на масата въпроса: “Какво давате, освен всички други неща?”

Примерът със Словакия – при някои случаи на значими инвестиции за над 500 млн евро, държавната помощ е около 100 млн. директно или индиректно. Но това са инвестиции, които реално създават нови индустрии. Истината е, че в тази жестока конкуренция за инвестиции много държави дават значими стимули. Стимулите не са всичко, те са част от стратегията, и това не бива да се разбира погрешно. Нужна е и инфраструктура, добра администрация и т.н.

Но когато става въпрос за мегаголеми автомобилни заводи на „Киа” или на „Пежо”, Словакия, от нямаща нищо общо с автомобилния сектор, стана най-големият производител на автомобили на глава от населението за 5 години. Просто няма друг такъв аналог в света. Те казаха: “Това ни е стратегията и хвърляме много средства.”

Всъщност за такива структуроопределящи инвестиции ние нямаме ресурс да предлагаме субсидии. Една такава инвестиция решава икономическите проблеми не само на един град, но и на района. Да не говорим, че тя за България би имала направо макроикономически ефект, би се отразила дори на макроикономическо ниво като забележим ефект върху БВП. В този случай, искаме или не, ние трябва да имаме гъвкавостта и възможността да даваме стимули. И това трябва да е сметнато по следния начин: Първо, ако за една такава инвестиция се сметнат директните и индиректните данъчни ефекти, тези стимули държавата ще си ги върне след 5 години с данъци, да не говорим за всички други позитивни ефекти. Така че е много важно хората да го разберат – това не е субсидия, а инвестиция - една от малкото разумни от страна на държавата. В тази насока сме абсолютно “за”.

И в Ирландия е било така – когато е била почти “картофена” държава, там са давали значими субсидии на инвеститорите, само и само да дойдат. Ние трябва да го правим по-малко по-рафиниран начин – тук имаме такива високотехнологични центрове, имаме такива знания и т.н. Идеята е постепенно инвеститорите наистина да идват заради знания, хора, пътища и т.н. Целта е да се намалява този елемент на чисто финансово стимулиране.

Да, но защо при нас не се получаваше досега?

Росен Иванов: Ние спечелихме няколко инвеститори, без да им се дава нищо. Това е идеалният пример, но той не винаги работи. Сега имаме един закон за стимулиране на инвестициите, но той вече е неадекватен. Казваме: “Елате при нас, даваме ви земя.” Те ни казват: “Е, какво от това? Румъния ни дава готови индустриални зони.”

Добре, тогава кабинетът “Борисов” не направи ли грешка с отрязването на идеята на бившия премиер Станишев за създаване на специална държавна компания за индустриални зони?

Росен Иванов: Тя не бе закрита, доколкото знам й бе намален капиталът на 30 млн. лева и има четири индустриални зони, които се разработват. Ако имаме 4 зони, сигурно ще са достатъчни като за начало – това са София, Варна, Бургас и Свиленград. Така че се работи в тази насока.

Защо преди кризата пропуснахме този период на голям икономически растеж в инвестиции в недвижими имоти, строителство и т.н., а не акцентирахме върху експортно ориентираните производства?

Росен Иванов: Донякъде е поради липсата на такава стратегия и на целенасочени усилия за привличане на инвестиции в тези сектори. Досега виждането беше “Ако дойде някой – дойде”. “Горещите пари” се наместват там, където има възвръщаемост – молове, търговски центрове и т.н. Видя се, че и това не е толкова лесно, но там са “горещите пари”. Проблемът е, че я нямахме тази стратегия, която Унгария и Чехия я имат от 15 години. Това, което беше голям пропуск на миналото правителство, е, че България имаше уникален шанс с позитивен икономически растеж и с влизането в ЕС да излезе с един позитивен пиар и да каже: “Да, ние сме част от Европа, имаме ниски данъци и т.н.” Вместо да направи този пиар, тотално се оставихме на западната преса да се фокусира в другата посока – корупция, организирана престъпност, спрени еврофондове и т.н. Всъщност нашето влизане в ЕС много хора го запомниха с това. Хубавото все пак е, че членството в ЕС ни сложи на радара на големите фирми. Те имат един чек лист за локации, в който ние вече сме попаднали. Един мениджър, който отговаря за инвестициите, няма да си е свършил работата, ако не погледне България.

Къде се преплитат Югоизточна Азия и Източна Европа в битката за инвестиции?

Кирил Петков: Зависи от индустрията. Има инвестиции, които са “или-или”. В нашата работа сме виждали много такива ситуации. Има и инвестиции, които са свързани с големината на местните пазари или с растежа им. Някой път избират Югоизточна Азия. Ако инвестицията е в областта на производството и не е свързана с времеви аспект за интегриране в европейските вериги за доставка, тогава Азия е по-предпочитана. Хубавото все пак е, че в Западна Европа много от техните вериги изискват бързи доставки и реагиране. В това отношение Източна Европа е незаменима. Едно е да си на два часа полет, друго е на 11 часа. Например в електрониката е интересно, защото ако я разделим грубо на consumer и индустриална, първата се доминира от Азия – Япония, Китай, Тайван и т.н., но индустриалната се доминира от Западна Европа. Интересното е, че и от consumer електрониката много компании – „Панасоник”, „Сони” и т.н., имат производства в Централна или Източна Европа, за да са по-близо до клиентите си.

Трябва ли ни знакова инвестиция от този калибър?

Росен И.ванов: Трябват ни няколко знакови и това би било перфектно. Всъщност в някои сектори имаме знакови инвестиции. Просто когато се случи такава, ни е необходим силен пиар и влизане в специализираните издания. За да спечелиш фирми от тези сектори е много по-важно да си точно в този тип медии, отколкото в масовите. В момента, в който „Хюлет Пакард” или „Шенкер” отворят центрове, всички трябва да го знаят.

Списание “ТЕМА”