Избори се печелят с бой и подкупи, казваше Синият валяк Бакърджиев. Забвението, в което потъна, само говори колко много е бъркал. Истината е, че избори се печелят с любов и омраза. И с умелото им подклаждане.
В БСП и двете предпоставки са налице. Любовта е за Ламбо – спасителя на партията, а омразата е за проф. Георги Близнашки – единственият член на Националния партиен съвет, осмелил се да гласува против издигането на Стефан Данаилов за вицепрезидент, оспорил статута му на партиен кумир и подложил на съмнение способността му да се превъплати в държавник. Ако към ненавистта спрямо врага с партиен билет прибавим и омразата към официалния враг – Бойко, Цецо, ГЕРБ, която също е в задоволителни дози, комбинацията става взривоопасна.
Всъщност, ако изборите са за вицепрезидент, БСП вече ги е спечелила. Засега обаче единственото сигурно нещо, което червения щаб печели, е оскарът на Ивайло Калфин за поддържаща роля. Откакто бе оповестено името на неговия вице, действителният кандидат за президент на БСП изчезна от кампанията. Като Българска Евролевица от политическа сцена. Или (ако политическата ви памет изневерява) – като АБВ след кръгла маса в НДК.
В следващите дни пиарите на Калфин трябва да направят чудеса от храброст, за да припомнят, че Коалиция за България е регистрирала в ЦИК кандидат-президентска двойка. А може би тъкмо това не трябва да правят в никакъв случай? Който се сети – добре, който не се сети – още по-добре. Покрай другото стоически ще трябва да изтърпят и майтапи като този, че скоро в сводките на БТА щяло да пише: „Президентът на вицето Стефан Данаилов заминава на посещение в Брюксел”. Което си е за предпочитане на фона на тягостния старт на кампанията. Близо месец тя се точеше като брюкселски полиси пейпър, преди внезапно се прероди в рейтингов сериал. Който при това не е с предизвестен край.
На „Позитано” този път се усетиха, че най-големият им теч е от твърд електорат, въпреки че навън повтаряха точно обратното: Калфин бил повлякъл цялата левица със себе си и вече победоносно се разливал в центъра. Но отлично си знаеха, че партийният водопровод отдавна е корозирал, а подмяната му изисква труд, умения, време, пари. Докато все още се наводняваха само приземните етажи, някой се сети за стара и изпитана българска технология: при пробив един солиден чеп, зачукан здраво в дупката, може да се свърши хубава работа. Когато тръбата се спука отново – ще му мислим тогава!
С издигането на вицепрезидентската кандидатура, аварията изглежда е овладяна. За БСП вторият тур вече не е проблем. Твърдият електорат е на крак, а покрай Ламбо социалистите могат да забършат и нещо странично. Най-големите оптимисти като Кутев даже твърдят, че ще спечелят изборите категорично. Ако предсказанието се сбъдне, и той ще има основателен повод да се качи на стълбичката с победителите. Дори и само защото никой повече няма да смее да го нарича „Червената Касандра”.
Чия е главната заслуга за убеждаването на Данаилов остава неизяснено. Някои са склонни да виждат вградена в решението сянка на Георги Първанов, който единствен би могъл да има такова влияние върху артиста. Президентските обиколки в страната под формата на отчет на мандата подозрително съвпадали по време и място с мероприятията на Ивайло Калфин. Кой друг, ако не Първанов би могъл да хвърли спасителен пояс на своя любимец – убедени са привържениците на бившия Първи. Други приписват успеха на Станишев като наблягат на думите „Драги Сергей”, с които Данаилов се обърна лично към председателя на партията, а не към Националния й съвет. В сериалите всичко е лично, в политическите сапунки - също.
И в двата жанра, Ламбо вече е част от най-успешните родни проекти. Навремето обърна цял червен конгрес в полза на членството в НАТО, после спаси поста на катастрофиралия Станишев, като се подигра на вътрешнопартийните му опоненти. По-рано оглави комитет на независимия кандидат за втори президентски мандат Георги Първанов, сега ще трябва да избере следващия президент на България. Ако успее и в това, някой ден постерът му ще бъде окачен в председателския кабинет на „Позитано”, редом с портрета на дядо Благоев. И всеки следващ лидер на БСП ще си мечтае да има поне един Данаилов до себе си. Няма смисъл да разсъждаваме в каква поза - дали като бореца за социални правдини Деянов или като милионера кукловод Касабов. В партийния жаргон Ламбо традиционно е представян като „обединителната фигура” и „свързващото звено между поколения-социалисти”.
От сп. „ТЕМА”
