Росен Плевнелиев закова високо летвата, по която иска да го оценяваме
2020-а година. България е средно богата европейска страна. Доходите на българите са стигнали 60% от средните за Евросъюза, колкото са взимали хърватите преди приемането им в ЕС.
Високоскоростни влакове препускат с 200 километра в час и подминават Пазарджик като малка гара, понеже превозват стока и хора от Азия през България директно към Европа.
БАН отдавна не мисли за заплати и парно, защото се е освободила от несвойствени имоти. Младите учени са мотивирани и работят заедно с бизнеса по иновационни проекти. Мястото на срещата им е Бизнес паркът в столичния квартал „Младост”, който е станал предпочитана дестинация на мястото на Терминал 2.
Вместо зърно, както е било в началото на века, през 2020 г. България изнася основно готови храни. Началото е поставено в далечната 2012 г. с патентоването на европейската марка „Горнооряховски суджук” в предприятие, управлявано от съпругата на народен представител.
1 милион и 300 хиляди български граждани вече не живеят в енергийно неефективни панелки. Поне още толкова гледат с надежда към обновените квартали, наричани по народному Резиденшънъл паркове. Вследствие на двойно спадналите енергийни разходи, стойността на жилищата се е удвоила, което е втори етап в замогването на българите след скока в цените на недвижимите имоти при управлението на НДСВ, провъзгласен от икономически експерти като всенародно забогатяване.
Линейки стигат за броени минути до пациента във всяка точка на България. Болен от село Лъжница пристига до Спешния център в Гоце Делчев със скоростта на пътник в правителствен кортеж от Бояна до НДК. Благодарение на въведената електронна здравна карта лекарите са престанали да бъдат писари на направления и са вдигнали производителността на труда си от 42 на 60%. С толкова се е увеличил и пътникопотокът пред кабинетите им.
От ръждясалото скеле на „Мадарския конник” няма и спомен. Сега край него лъщи прясно боядисана мантинела от панорамна отсечка на магистрала „Хемус”. България представя своето богато културно-историческо наследство пред света, символ е на качествения туризъм и печели от него. Презадоволени от традиционни обекти като Атинския акропол туристи, недоволни от бетона, който се излива върху разпродаваните острови на съседна Гърция, се отбиват към „Мадарския конник” на път за Созопол. Там ги чакат още по-големи атракции - благодарение на неуморния директор на НИМ Божидар Димитров, в околностите на градчето са изкопани още ценни мощи, чийто брой в никакъв случай не е по-малък, отколкото са Дванайсетте апостоли.
Майтапът настрана
Петър Стоянов бе президентът върху който се стовариха най-големи очаквания.
Георги Първанов беше посрещнат с най-много подозрения.
Встъпването в длъжност на Росен Плевнелиев беше предшествано от най-голямо безразличие. Затова и новоизбраният президент реши да му отговори с възможно най-силната амбиция.
Визията на Плевнелиев за „България 2020” – която страната чу при клетвата му пред Народното събрание, тепърва ще е тема на многобройни анализи, коментари, реплики, а дори и на шеговити препратки. В един извод обаче инженерът по изчислителна техника беше безпощадно точен: „Един президент не се оценява по неговата популярност, а преди всичко по това, което обществото постига в неговия мандат”.
Плевнелиев сам закова високо летвата, по която иска да го оценяваме. Сложи и времевия хоризонт – 2020-а година. Така отговори на подозренията, че е изпратен в президентството от Бойко Борисов, за да му топли мястото до 2017 г.
Навремето Георги Първанов си постави далеч по-обтекаеми цели: пълноправно членство на България в НАТО и ЕС; нов прочит на отношенията ни с Русия; национално помирение и управление чрез максимално съгласие, икономизирана външна политика; формиране на различна от сегашната обществена и духовна среда и т.н. Изглежда ще се окажат прави политолозите, които предупреждаваха, че ще сбъркат онези, които подценят президента Плевнелиев, въпреки липсата на политически опит у него. И че зад привидно безконфликтната натура на новия държавен глава се крие амбициозен човек, който ще налага дневен ред и ще утвърждава себе си, макар и без фронтална атака срещу останалите институции.
По този въпрос Плевнелиев се задоволи с изявлението, че „президентството ще наблюдава стриктно институциите да не подменят приоритетите на нацията в името на краткосрочни цели”. Казано на бизнес език – бившият предприемач си е харесал функциите на нещо като супервайзер на правителствата. Предстои да видим дали подобна длъжност е съвместима в структура, управлявана от Супермен.
Десният президент даде положителна оценка на целия 20-годишния преход. Но едва ли са убягнали от погледа му три симптоматични съвпадения между неговото клетвено слово и първата президентска реч на Георги Първанов. Още повече, че самият Плевнелиев заяви, че внимателно се е запознал с речите на предшественика си при встъпването му в длъжност.
„Финансовата стабилизация не може да се превръща в самоцел”, заявява Първанов през 2001-а. „Това че имаме нисък държавен дълг, не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци, не означава, че сме атрактивни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата, не ни прави по-богати”, допълва Плевнелиев. „Необходим е общ фронт срещу престъпността и корупцията”, призовава Първанов. „Недопустимо е народът на Ботев и Левски да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа”, възмущава се Плевнелиев. „Нуждаем се от независима и реформирана съдебна система, за което аз коректно ще съдействам”, обещава Първанов. А Плевнелиев продължава: „Европейското развитие на България налага реформите в областите „правосъдие” и „вътрешен ред” да са сред ключовите национални приоритети”. От произнасянето на едните до другите думи са минали цели десет години...
Първата президентска реч впечатлява
с още няколко момента.
Любимата дума: Надграждане.
Загадката: „Либерализация на енергетиката”; „Реформа във водния сектор”. Досегашните решения, свързани с приватизацията на енергоразпределителните дружества и концесионирането на софийското водоснабдяване не доведоха нито до качествена промяна в управлението на мрежите, нито до повишаване на благосъстоянието на нацията. Интересно какво ли решение е намислил новият президент?
Липсващите думи: САЩ, Русия, Китай, Латинска Америка.
Липсващият абзац: За дефицита на справедливост и ерозията на доверие в институциите. Засега Плевнелиев вижда като основна причина за несправедливостта в българското общество състоянието на съдебната система. По глобалната тема № 1 – за растящото неравенство и несправедливото разпределение на приходите – нищо, но от сърце.
Липсващият отговор: За причините за кризата. „Съзнавам, че поемам президентството в трудни времена, когато държавата и българският народ са изправени пред предизвикателства, породени от дълбока световна икономическа криза. Тя е комбинация от икономическа, финансова, дългова криза, най-тежката от Втората световна война насам. Това е не просто поредната циклична икономическа криза...”, анализира Плевнелиев. Но спира до тук. Разбираемо, новият български президент няма причини да бъде критик на световния финансов ред и да твърди, че кризата е структурна, на модела. Но ако кризата не е циклична, то каква е тогава?
Сп. „ТЕМА”, 21.01.2012 г.