ГЕРБ не приемат нито от политическа, нито от юридическа гледна точка решението на Конституционния съд за депутатството на Делян Пеевски. В момента имената и снимките на конституционните съдии се тиражат из социалните мрежи под заглавието: вижте кой върна Пеевски във властта. И се очаква от публиката те да бъдат заклеймени като негодни и корумпирани. Излагат се аргументи като БХК смята, Центърът за изследване на демокрацията мисли и т.н.
Абе хора, демокрацията е процедура. Процедура! Тя не е уличен съд.
Изкривеното пиедестално отношение към НПО-тата започва да добива смайващо неграмотни и небивали размери. Само ще подчертая думите на Фройд, пък който може да се сеща:
„Колкото по-безупречен е човек отвън, толкова повече са демоните вътре в него.”
Само ще припомня един познат факт за справедливостта на уличните граждански тълпи. През септември 1792г.граждани на Франция, убедени, че изпълняват изключително своя патриотичен дълг, решават да избият политическите затворници. В продължение на седмица биват убити над 15 хиляди „врагове на народа”, като жертвите се събличат голи, разкъсват се, изкормват се, а около труповете се пее и танцува. След политическите затворници се преминава и на обикновени затворници, сред които и деца, които обаче, по подозрението на уличните палачи, един ден със сигурност щели да станат врагове на народа. След това гражданите патриоти, вътрешно убедени, че родината им е задължена, отишли да изискват награда от властите за добре свършена работа.
Историята е извадена от мемоарите на онова време, и забележете, както пише Гюстав льо Бон, „проникнали се от важността на ролята си, гражданите образували нещо като трибунал и веднага проявили ограниченото чувство за справедливост на тълпите – осъждали по външния вид, известността и заниманията на хората.” И защото историята непрекъснато се повтаря, редно е да се отбележи, че около век и половина по-късно други граждани на други страни по същия начин избивали враговете на народа. Отначало във вид на улични тълпи, които се разправяли с подозрителните народни предатели, а по-късно въпросната гражданска инициатива била узаконена и наречена у нас, например, Народен съд.
В този смисъл, хубаво е да се внимава, когато гражданите, гражданските съвети и уличните настроения изземват правомощията на съдебните институции. Дори самото говорене за това, от страна на партии, вече е неприлично. Всички ние сме приели, че партиите са легитимни организации, в които не витаят демони и които имат намерение да пазят демокрацията в България.
ГЕРБ обаче продължава да разразява социални епидемии, които рушат демократичните устои на страната, колкото и крехки да са те. ГЕРБ продължава да доказва, че е незряла партия с афективна логика, партия, която трудно се съвместява с демократичния режим, тъй като няма култивираното търпение да получи властта. Тази изнервена натрапчивост за властта е характерна за авторитарните модели на мислене, където отсъстват демократичните качества като, например, умение да се правят преценки в обществото, умение да се критикува и да се приема критика от другите, разумно отношение, търпеливо понасяне на неудобния резултат, способност за обединяване с други партии и споделяне на определени общи цели, и т.н.
Поначало в демократичните системи всичко е в постоянно движение и едно авторитарно политическо съзнание, като това на Бойко Борисов, трудно може да се пригоди към подобна подвижност. Дълбоко в демократичните режими е заложено това тяхно качество, което може да се разглежда едновременно и като недостатък, да се дестабилизрат сами, да идват на власт ту едни, ту други, да има постоянно съперничество между множество групи във властта, да има обществени несъгласия. Тази хронична нестабилност често става проводник за зараждане на антидемократични идеологии. Част от гражданите започват да мечтаят за възстановяване на сигурността и предсказуемостта и започват да търсят своето изразяване в деспотични варианти за управление. Това е тенденция, която трябва да бъде потушавана.
Когато обаче една партия като ГЕРБ, която има претенцията да е част от ЕНП, да е част от демократична Европа, започне системно да дестабилизира страната, трябва сериозно да се замислим. Никой не пречи на ГЕРБ да се яви на избори, да спечели отново най-много представители в парламента и да състави правителство. Това, което обаче ГЕРБ ежедневно продуцира със своята незрялост, подсказва тежка липса на демократични качества, инфантилност, неумение да се води политическа битка с демократични средства, а не със силови пърформънси.
Да разтуриш всички институции не означава сила.
Колкото до Делян Пеевски, той наистина трябва да напусне Народното събрание, но сам, по-свое желание, това е най-достойното и най-интелигентното, което може да направи.
