/Поглед.инфо/ „Каква е тази свобода на словото, за която международни и български медии говорят след атентата в Париж?! Свобода на словото и преди атентата нямаше, и след атентата няма да има!” – написа мой приятел във фейсбук. Радва ме това, че има хора, които проумяват, че „свободата на словото” е доста изкривено понятие.
Френският президент Франсоа Оланд, който е най-слабият и най-обърканият президент на Франция, откакто французите изобщо имат такава институция, каза: „Още няколко подобни атаки са предотвратени през последните седмици. Това е варварски акт срещу журналисти и ние ще защитаваме свободата на словото!”
Изглежда френският президент не забелязва, че в цяла Европа свободата на словото отдавна е помръкнала. Не само медиите, но и политиките на Европа се движат изцяло в коридора, който им е зададен от американския геополитически вектор. Тук няма никакъв спор и това се вижда и се разбира великолепно от всеки нормално интелигентен човек.
Малко преди атаката списанието „Шарли ебдо”публикува в Туитър карикатура на лидера на „Ислямска държава” Абу Бакр ал-Багдади. „Ислямска държава” очаквано подкрепи терористичния акт в Париж като идея на съмишленици. Искам само да подчертая, че французите трябва да си дават сметка, че това са именно тези хора, дори в буквалния смисъл, които Франция официално подкрепяше и даже първа припкаше преди Америка по отношение на войната в Сирия. Французите трябва да си дават сметка, че тяхната „свободна” преса бълваше най-гръмки възхвали за сирийската опозиция, демократите, които се бореха срещу диктатора Башар Асад. Това е съвсем буквално. Не беше ли Абу Бакр ал-Багдади по едно време истински политически приятел на Франция? Един приятел, който малко след като беше пуснат на свобода от американския пленнически лагер „Bucca” в Южен Ирак за екстремисти, изведнъж се оказа изключително мощна, активна и силно доверена фигура, която може да бъде движеща сила на сирийската опозиция! Как си обяснявате това превъплъщание на Багдади за съвсем кратко време: от изнурен затворник, подозиран в терористични планове, до фантастична знакова фигура, която дирижира войната в Близкия изток?!! Нима това може да се случи без подкрепата и обмисленото взаимодействие с най-мощните, най-обучените и най-добре платените служби в света?!
Съвсем не твърдя, че нападателите в Париж имат пряка и директна връзка с „Ислямска държава”. Твърдя само, че да се подкрепя радикалния ислям като инструмент за решаване на корпоративни, хегемониални и геополитически, както и геоикономически цели, е безумие, което ще трябва да се плаща. Не само от тези, които го изобретяват, но и от всички останали по света. Изведнъж добрите свободни демократи от сирийската опозиция, съставена от отломките на Ал-Кайда и сродните й организации, започнаха да стават лошите екстремисти от „Ислямска държава”! Започнаха да се превръщат във фанатици, които убиват журналисти в Париж. Това е същият случай, когато добрите специално изобретени муджахидини, които се бореха с комунизма в Афганистан и набиваха на кол съветските окупатори, изведнъж се превърнаха в зли терористи, които събарят кули в Ню Йорк или гърмят бомби в лондонското метро.
И отново дълбокият проблем за радикалния ислям се свежда от „свободните медии” в социален проблем на междукултурни отношения, пак се говори за толерантност, религии, емиграция и прочее. Хора, тази доктрина не е просто ислям или културно различие. Тези радикални организации се изобретиха целенасочено. Така, както се изобретиха нацистите в Украйна. И албанските радикали в хода на разчленяването на Югославия. Само че да изобретяваш радикализирани тълпи за решаване на едни или други цели, е опасно занимание. Изобщо изобретяването на омраза в съзнанието на хората като политически инструмент е безумие, което трябва да бъде спряно. Но за съжаление няма да бъде. Оказва се, че това е един от най-ефективните инструменти за преврати, за сваляне на държавен суверенитет, за окупиране на една страна от разстояние, за постигане на политико-икономически цели. Изобретяване на радикални тълпи сред населението, които са насочвани в желаната посока.
А че ще има жертви, на онези не им пука.
