/Поглед.инфо/ Колективната драма на тази нация е липсата на държавници. Например, проблемът с президента Плевнелиев е доста по-комплексен, отколкото изглежда. Той е фрапантна илюстрация на държавническото безсилие - изборно победил, но с последващ шумен провал, произведен от самия него. Плевнелиев ще остане в политическата ни история като „катализатор на разделението на един народ” и като „говорител на една психоза”. Още в кампанията си за кандидат-президент на Росен Плевнелиев му се налагаше да обяснява публично колко е зависим от Бойко Борисов: той неубедително разясняваше на електората: „Много пъти съм казвал „не” на премиера.” По всичко изглежда, че никакво „не” не е можел да каже на премиера, тъй като дори в ролята си на уж независим президент, Плевнелиев съвсем открито играе в полза на една политическа свита.
С пресилената си антикомунистическа риторика нашият президент през последните няколко месеца всъщност се срещаше изключително с генерални секретари на комунистически партии, визирам Китай, Виетнам, водейки там своя обръч от фирми. Плевнелиев е абсурдно дебалансиран в поведенческия си политически модел и в икономическата си политика. Бизнес делегациите му са от един-единствен бизнес кръг и нито една човешка клетка от нещо друго. Ще си помисли човек, че има мениджърски договор с конкретна икономическа групировка. „В неведение за президентската бизнес визита в Китай останаха над 350 000 български компании, а големите ни търговски организации Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал в България не получиха покани, нито информация”, съобщават български медии. И допълват, че „5 от фирмите, придружили Плевнелиев в Китай, са регистрирани за един ден. Имат една адресна регистрация и принадлежат на един човек.”
Когато отиде на посещение в Китай, Плевнелиев беше посрещнат от хор от китайски студентки, които изпълняваха песента, превърнала се в химн на БСП, „Една българска роза”. Телевизионните репортажи показаха как нелепо Росен Плевнелиев с разтопена изкуствена усмивка, прегърнал китайските студентки, припяваше характерната за предизборните кампании на БСП песен. Че посещението на Плевнелиев в Китай беше пълен провал, е ясно, но поне трябваше да се научи на нещо много важно: никой не разделя българската нация на две, китайците също не я разделят, затова посрещнаха Плевнелиев с химна на левичарите у нас. Все едно някой да посрещне Рейгън с Интернационала.
В телевизионния маркетинг и пийпълметрията има едно правило: фактът на гледане не означава привързаност. Добре е Плевнелиев да отчете, че факта, че президентства, не означава, че е одобряван и подкрепян. Плевнелиев е значим за себе си и фрустриращ за другите. По-скоро той е пълнокръвен образец за несъдържателното съдържание в главите на българските държавници. Узурпиране на политически пост, през който изпълняват основно поръчките на своите клиенти. За политическо достойство е прекалено трудно да се говори в мекушавия и неориентиран случай с президенстването на Плевнелиев. Но пък този президент единствен досега дава възможност на една доста голяма част от българския народ да упражнява презрението си върху партийната употреба на президентската институция. Демагогският камуфлаж на Плевнелиев лишава нацията ни от една искрена загриженост за този народ. Тъй като последното, което може да се каже за този наш президент е, че той е една силна натура, способна да отправи смислен апел към нацията. Каквото и да каже Плевнелиев от телевизионния екран, то звучи отчайващо, защото е предварително девалвирано от заемането му на позиция в битката за власт.
Плевнелиев се явява не президент на всички българи, а инструмент в битката за власт. И всичките му предложения, апели, разговори и действия са съобразени и произтичат единствено от партийния и клиентелистки натиск върху него. Както недобре се шегува 30-ия президент на САЩ, единственият роден на 4 юли, Калвин Кулидж: „Мисля, че американският народ иска да има за президент тържествено магаре и предполагам, че ще се справя с това.”
Е, ние, българите, се надявахме да имаме смислен президент...уви...
