/Поглед.инфо/ Що за държавник трябва да си, за да събереш всички посланици на ЕС на специална среща и да започнеш да се оплакваш от страната си като обясняваш, че икономически България ще става все по-зле и по-зле, докато накрая изпадне във фалит?! Това направи лидерът на ГЕРБ и отново доказа, че е част от общата фатална посредственост, превърнала се в ритуал за българските политици, и че с нищо не се различава от обичайното малокултурие, което затрива страната ни.
Замислете се!
На кой нормален държавник би му хрумнало да унижава страната си и да я злепоставя пред европейската дипломация?! Колко безпросветен трябва да си, колко малко трябва да обичаш държавата си, колко алчен трябва да си, за да използваш всички средства във войната за властта, включително да плюеш по страната, която довчера сиуправлявал?!Никогане съм чувала за парадокса чужд политик на дипломатическа среща да говори зле за страната, която представлява.
Трагичната безисходност на нашата нация се състои в слабата културност на българските политици. Като казвам културност, това означава да знаеш къде е мярката, какво можеш да направиш и какво не можеш, да разбираш и управляваш политическите си чувства, а не да си политически истерик.
Ето какво пише забележителният литературовед Боян Пенев през 1924: „Политически се освободихме, но краят на духовното робство още не се вижда. Духовното робство е много по-страшно от политическото. От него никоя външна сила не ще ни освободи, ние сами трябва да се освободим. А това е непосилна задача за нас, при нас българите мъчно се постига единство и съгласие. Само стадното честолюбие, политическата злоба и отмъстителният деспотизъм, само съмнителните цели и тъмните домогвания създават по-дълбоки връзки и колективност. Българското общество познава враждата, познава малодушието и равнодушието, но не и творческия ритъм на една хармонична колективна воля.”
Ето затова, драги слушатели на „Деконструкция”, България трудно се развива. Заради политическото ни вироглаво невежество. Щях да падна от смях, когато чух новината, че „Синьо Единство” се разцепва, тоест дори едно голямо нищо и една измислена празнота биха могли да се разцепят на две половини, ако са субект, позициониран вдясно, все пак става дума за непреходното опустошение на българската десница. То е безкраен процес, съпроводен с високомерие, презрение, отлъчване и прекомерно мразене на всички и всичко. В съвсем друг смисъл обаче дори и Бойко Борисов, назовавайки се десен, допринася за шумната и главоломна катастрофа вдясно през последните десетина години. Защото той обра подвижния дясно-центристки електорат, но не даде стабилитет на дясното пространство.
Хаосът в политическата ни действителност е налице още от Освобождението ни от турско робство. „Чужденците виждаха незрелостта и неспособността на новоосвободения народ” – пише Константин Иречек. Пълно е с партийни течения, интриги и списъци с различна окраска. Иречек отбелязва, че, цитирам: „Това примитивно общество има склонност да клевети. Във вътрешната политика владеят най-ожесточени партизански злоби, София е истински котел на вещици. Чужденецът чува хиляди най-лоши неща за конкретни българи от самите българи, и после бавно открива, че те не са чак толкова лоши хора, колкото взаимно се представят, заслепени от завист и лична омраза. Оттук и бързото овехтяване на политическите величия, хора, които са имали най-голямо уважение, много бърже ниско се сгромолясват от своя пиедестал.”
Думите на Иречек ужасно много подхождат на днешната ни действителност. Ние никога не се освободихме от нрава си български, който Иречек така добре е описал. Нищо не се е променило у нас като национален характер не през последните 24 години, а през последните над 120 години. А защо не и през последните десетина века. Нека не ви припомням как България пада под турско робство, на колко части е разделена тогава и какви конфликти има между тях. Трагизмът на България е заключен в абсолютното разединение, както тогава, така и сега, в историческата сомнамбулна неспособност на този народ да се обедини зад общи цели и задачи.
Най-проницателно можеш да съдиш за един политик, когато прецениш културата на ума и сърцето му. Когато прецениш инстинкта му да защитава държавата си на всяка цена. Камо ли да събира чужденците на оплакваческа сбирка и да хули, и обругава страната си...
