/Поглед.инфо/ Постоянният представител на Руската федерация в ЕС Владимир Чижов скоро съобщи, че вероятността за прекъсване на доставките на газ е твърде възможна, ако Украйна не изплати своите задължения. Украйна дължи на Руската федерация 3,5 милиарда долара. Ако парите не постъпят до 31 май по сметките на руския газов доставчик, от 1 юни „Газпром” има пълното юридическо право да прекрати доставките на газ към Украйна.
Цената на газа за Украйна е 485 долара за 1000 куб.м., определена с договор през 2009 г., още по времето на Тимошенко. Година по-късно Русия дава 100 долара отстъпка от цената във връзка с подписването на договора за Черноморския флот. Въпросният договор се отнася за периода от 2017-а до 2042 година, но като специален жест руската държава въвежда намалението от 2010-а. Второто намаление, отново от 100 долара, е част от пакета помощи, който беше договорен с Янукович в края на миналата година, но с възможност за преразглеждане на всеки три месеца и с условието газа да се заплаща своевременно.
Какви са вариантите за силно обърканата Украйна?
Изглежда, че вариантът е един-единствен: Украйна да се разплати с Русия чрез кредит от международните финансови институции. МВФ вече е отпуснал първия транш от общо 17-те милиарда долара, които се планират да бъдат дадени на Украйна. Западът не би си мръднал пръста за украинците, но тъй като Украйна е транзитна страна за газа в Европа и тъй като е геополитически важна като буферна зона с Русия, ще им образуват едно задължение, което ще бъде съпроводено с много сериозни изисквания за прилагане на всевъзможни икономически мерки, както и политически условия като това Източна Украйна да не се отделя и т.н. Заемът няма как да е колосална сума, защото напоследък някои от тези международни финансови институции имат сериозни проблеми с ликвидността.
Поначало заемите са инструмент за контрол и най-вече от МВФ и Световната банка, чиято цел е да въвеждат страните в правия път на световния глобален ред. Ситуацията в Украйна достигна момента на разделянето, който най-вече не е изгоден за ЕС, но, както се видя, беше отложен именно от Путин. Този жест на Путин беше демонстративен и сякаш казваше: да, мога да раздробя Украйна и да я отнема, но още не искам.
Някои специалисти казват, че Путин се е отказал от откъсването на Източна Украйна, защото вече е уверен, че ще получи цялата Украйна. Западната част на Украйна е толкова безнадеждна, че Европа изобщо не може и да си представи, как ще бъде завлечена в непрестанни ходове за издръжка и подпомагане. В този план на мисли Европа даже започна да проглежда най-после за това, че в Украйна се случва фашизация на държавата и държавните институции, попарата, която надробиха, вече не искат да я сърбат и се чудят как да се оправят и как да се оттеглят. Провокираха Путин да направи непремерена крачка и така сам да се сготви за вечната антируска кауза, но уви, той ги изненада с асиметрични ходове.
Така или иначе база на НАТО в Севастопол няма да има. Сега Запада постепенно ще започне да прибира и свива нацистките дялове във властта, ще протестира срещу мощта на олигарсите, ще трие с гума надрасканото и оплесканото, но с една цел, Украйна да е цяла и да не увисне на ЕС с множеството си болежки и дългове. Да има газ. И европейският бизнес да е спокоен.
Времето на украинските претенции и номера отмина. Европейският бизнес отдавна е против каквито и да било санкции срещу Русия. Само родният президент Плевнелиев, в опит да се хареса на чуждестранните доктринери, продължава да се поскарва всеки път на Русия, да размахвапръсти да й показва кой кого!
Меркел вече отказва да поддържа операцията в Украйна, което означава, че ЕС вече няма да се бори за Украйна.
А именно това му беше нужно на Путин: да не дърпат Украйна.
