/Поглед.инфо/ Ставаме свидетели на все по-ненормални явления в държавата. Светият синод в България не е институция извън закона. Тя може да си има друг Началник, както казва министър-председателят Б. Борисов, когато погледне към небето, но това не означава, че не трябва да спазва Конституцията и законите на страната. На всичкото отгоре Синодът на БПЦ награди Б.Борисов на 2 май т.г. с висок църковен орден за заслуги. Сигурно за да потуши недоволството на Борисов, че ще споменават Симеон Сакскобургготски всеки ден в молитвите си като настоящ цар на българите. Имаме и президент, той се опита да възрази, но неговият авторитет е далеч от възможността някой да го чуе.

Мнението, че държава няма, е първото, което започва да обединява българите. Скоро ще започнем да се съгласяваме с факта, че правителството, начело с Борисов, не управлява поверените му институции. Президентът Плевнелиев излъчва пълна безпомощност. Съдебната власт се подчинява на законите, когато реши и ги ползва избирателно – най-често на пазарен принцип. Здравеопазването си отива с последен пазарен гърч и дехуманизиране. Започва да се прилага лечение с бой, не че досега не го е имало, но не е било до смърт. И така може да се продължи по всички ресори на изпълнителната власт, където хаосът се настани твърдо. Всеки прави каквото иска, законът важи само за някои по-дребни риби, останали без политически гръб в момента. Дори с всички построени магистрали днес, за 4 часа от София се стига не до морето, а до Пловдив. Липсата на каквото и да е мислене от министрите в първия мандат на Борисов похарчи милиарди левове на вятъра, побърка бизнеса и остави хората без възможност за достоен живот. Защото, който не се кланяше на ГЕРБ, беше осъден на банков и данъчен произвол. Борисов създаде огромния проблем на България с КТБ, беше подведен да вкара в тази банка 80 % от парите на държавните фирми. И днес лъже неудържимо, че други са виновни. Но лъжата няма да го спаси, защото други командват парада, Борисов се превърна в елементарен заложник.

В първия си мандат Б. Борисов потъпка авторитета на всички институции, подиграваше се с Конституцията и с парламента. Гледаше като цар и искаше да е цар. И го получи. Имаме цар, но не е Борисов. Авторитетът на Борисов реално се срива, него вече не го слушат нито коалиционните му партньори, нито министрите в правителстото му. Той не е господ, дори не е папа, а сега не е и цар. Всички видяхме с какво самочувствие на напълно неук политик Борисов смаза институциите и сега естествено няма кой да го защити.

Партия ГЕРБ остана без идеология, тя се олицетворява от качествата на полицая-физкултурник Цв. Цветанов. Сега обществото чака Цветанов да влезе в затвора, защото той е отговорен за цялата полицейщина в държавата. Миналата седмица и Борисов пострада от хаоса в полицията. Видя се, че и там командва някой друг, а не Борисов. Още по-малко МВР е подчинено на министърката, която сама не беше виждала толкова полицаи на куп, колкото в ТВ7. А това вече е опасно.

Днес управляващите партийните елити не искат да видят истината за съществуването на своите избиратели, така те губят властта или започват да я бранят с някакъв тип диктатура. Доколкото целият български представителен елит в последните години се откъсва от реалността на съществуването на повече от 95% от българската нация и живее като 5% от икономическата върхушка, дотолкова този елит вече престава да бъде демократичен. Властта на 5% от хората върху останалите 95 % не може да се държи с демокрация. Естествено властта започва да развива чужди на демокрацията политически практики. Законът се прилага очевадно избирателно. Примерът с дълговете на ТВ7 и опитът тя да се закрие е проява на наглост и политическа слепота. Но доколкото Борисов вече не може да управлява, то тази слепота му се приписва на него, а новите му „приятели“ дърпат конците. И да стане президент, положението няма да се промени, Борисов ще бъде просто на служба на същите.

На практика днес Конституцията на РБ не работи, тя окончателно бе изхвърлена от употреба от самия Бойко Борисов след 2009 г. Народното събрание не е висш орган на власт, политиката се прави другаде. Загубеното върховенство на власт от парламентарната институция води до тотално незачитане на законите, които парламентът изработва. Колкото и да се опитваме да променим съдебната система, тя е производна от парламентарната власт. Защото Конституцията и законите се правят в парламента, а съдебната система, заедно с изпълнителната власт, отговарят за спазването им. Ако някой е забравил, изпълнителната власт – министрите – също се избират от парламента. Като следваме логиката - и с просто око се вижда, че парламентът почти изцяло е подчинен на икономически интереси във вид на чужди и наши монополи и олигарси. Лобитата са заменили партиите, министър-председателят балансира между икономически интереси, обслужва ги, но вече постепенно губи властта си.

За съжаление, икономическата власт, като правило, няма инстинкт за самосъхранение, тя разчита на политиката чрез държавата да пазят богатствата й. Бизнесът, увлечен от конкуренцията, не разбира, че със стремежа си единствено към обогатяване унищожава държавата и политиката, т.е. институциите, които са упълномощени да пазят парите и богатството на техните собственици. Процесът на компрометиране на държавните институции и на политиците днес тече с различна скорост в някои държави и в наддържавни обединения като Европейския съюз. В България скоростта на унищожаване на държавата, за да може бизнесът да прави каквото си иска, е зашеметяваща за населението. То се разбягва, спасява се и все още не може да осмисли значението на ставащото. И последствията от липсата на силна политическа власт са в това, че няма кой да гарантира собствеността на собствениците й. Затова няма инвестиции, затова нашите момчета ще се избият да преразпределят собственост.

Трябва да признаем, че българската държавност днес се олицетворява от личната харизма на Бойко Борисов. Той все още се опитва да играе ролята на фигурата с еднолична власт в държавата. Но трябва да признаем, че властта през втория му мандат бързо започна да му изневерява. Бойко Борисов има добри инстинкти на човек с власт, но е твърде далеч от разбирането за държавната власт. Министър-председателят така и не разбра значението на държавните институции, не разбра това, че него ще го пази законът, а не харизмата му. В първия си мандат Б. Борисов си позволи да разруши държавните институции, да жертва закона в името на користните си интереси и тези на съпартийците си. Днес Народното събрание е с най-нисък авторитет, министерският съвет ще продължи да приема закони и да говори за реформи, но няма кой да слуша, всички знаят, че няма кой да наложи закона. Нито МВР, нито прокуратура, нито съдът са в състояние да накарат гражданите да спазват закона, защото този закон вече не е задължителен за всички. Дори в затвора да отидат много хора, под натиска на властта, това не е решение. В затвора могат да са от 1 до 5 % от гражданите и при най-дивата диктатура. Но дори тогава, останалите 95 % няма да спазват закона, т.е. няма да слушат Бойко, който си позволи да олицетворява цялата власт, т.е. да иска да е цар. Така че Светият синод и той може да прави, каквото поиска в България.

Примерът на това как Б. Борисов загуби реалната власт в партията и държавата, като се считаше за цар на положението, трябва да ориентира бързо малкото останали читави български политици. Предстои скорошна явна политическа криза, защото обществото вече пак е на автопилот. Държавата е необходима, за да оцелее бъгарската нация.